Крум си бе избрал една пътека, по която да бяга всяка сутрин. Бягаше равномерно по нея, когато се натъкна на различни препятствия по нея.

Първоначално Крум се раздразни от тези пречки.

– От къде се взеха толкова много?

Може би трябваше само да забави малко, да се научи да ги прескача и да продължи да тича.

Животът ни често прилича на такава пътека с усложнения.

Точно когато чувстваме, че сме намерили темпото си в работата или във връзката си, се сблъскваме с поредната преграда.

Няма начин да я заобиколим, но можем да се изправим срещу нея.

Това изисква от нас действие, но често замръзваме при първия поглед на препятствието поради обезсърчението, което се появява преждевременно.

Разочарованието, когато се сблъскаме със следващите препятствия, е нормално, все пак сме хора.

В един момент трябва да направим равносметка на ситуацията и да я представим на Бог за Неговото решение.

Препятствието е подобно на планината, а какво казва Исус за такава?

– Ако имате вяра, колкото синапово зърно и заповядаш на планината, тя ще падне в морето.

Планините, препятствията могат да бъдат премествани.

Нищо не е твърде трудно за Бога. Няма проблем, който да е твърде голям, за да го реши.

Няма пукнатина, която да е твърде широка, за да я поправи.

Няма толкова голямо счупване, което да не може да възстанови.

Защо тогава не му поверяваме препятствията си?

Бог ни уверява, че можем да преодолеем всичко не чрез сила, нито чрез мощ, а със силата на Божия Дух.

Затова е важно да въвеждаме Бог в житейските си ситуации съзнателно, така че Неговата сила и мъдрост да ни подготвят за това, което предстои.

Нашите планини никога не са по-големи от силата на Нашия Бог.

Затова започнете да говорите на препятствията за Божия характер и могъщите Му дела, защото вярата може да мести и планини!

Мартин организира специално пари за приятелката си Кети. Той планира всичко като се допита до най-близките ѝ хора.

Имаше изобилие от храна, напитки, приятели и всичко, Кети обичаше.

Тя се смееше, плачеше и казваше:

– Това е точно като за мен.

Едва сега Мартин осъзна, че е почнал да я опознава по-добре. Той знаеше какво обича, от какво се чувства неудобно, какво я кара да се чувства жива.

– Това е разликата, – каза си Мартин, – да знаеш за някого и да го познаваш.

Понякога се отнасяме към Бог като към познат. Някой, на когото кимваме учтиво в църквата, чиито истории сме чували, но чието сърце всъщност не познаваме.

Ако забавим темпото достатъчно дълго, това може да се промени.

Исус дойде не само за да ни покаже кой е Бог, но и за да направи връзката ни с Него възможна.

Чрез Него сме поканени да познаваме Бог лично: Неговия характер, Неговото състрадание, Неговия сърдечен ритъм спрямо нас.

Колкото повече време прекарваме с Него, толкова по-познат става гласът Му.

Започваме да разпознаваме Неговите пръстови отпечатъци в обикновените моменти и да се доверяваме на Неговото присъствие в трудните.

Да познаваш Бог означава да ходиш с Него всеки ден, не съвършено, а лично, учейки се, слушайки, смеейки се, а понякога просто седейки тихо в Неговата компания.

Знам ли за Бог или наистина Го познавам?

Как мога да прекарам време с Господа днес по начин, който да задълбоча връзката си с Него?

Боже, искам да Те познавам, не просто фактите или стихове Ти, а Твоето сърце. Научи ме да ходя отблизо с Теб и да разпознавам Твоето присъствие във всеки момент.

Отборът се бореше за място в А група. Най-талантливият играч наруши споразуменията с отбора.

Треньорът Добромиров бе поставен пред дилема:

– Да го оставя да играе, за да се увеличат шансовете ни или да го накарам да седне на резервната скамейка и да отстоявам почтеност.

Родителите му го притискаха. Спортния директор очакваше да играе. Тежестта бе реална.

Добромиров се двоумеше:

– Ако кажех „да“ и го пуснех да играе, това означаваше да кажа „не“ на всичко, което учех тези момчета за характера.

Добромиров го остави на пейката.

Критиките дойдоха веднага.

От гневни родители, разочаровани фенове, спортния директор валяха обаждания:

– Теб не те е грижа за победата.

Въпреки всичко отборът победи и влязоха в така желаната А група.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

Калин се бе замислил. Той отвори уста и всички разбраха какво го измъчваше:

– Какво означава, че Месията, Исус Христос, е „Вечният Отец“?

– Може би, че Месия ще се обърне към нас с вечен бащински характер, – предположи сестра му Даниела.

– Да, Той казва, че е „кротък и смирен по сърце“, – съгласи се Калин, – но ….

Тогава баща му се намеси:

– Представи си, когато се събуди тази сутрин, Троицата – Отец, Син и Свети Дух – си казват един на друг: „Калин стана! Даниела е будна! Хора съберете се“.

– Не разбирам добре, – разтърси глава Калин.

Баща му продължи:

– Тогава Отец се обръща към теб и казва: „Добро утро, Калине! Чакахме те цяла нощ. Нямаме търпение другите да те срещнем днес. Ти си светлината на света. Иди и отразявай нашата светлина днес!“

Очите на Калин се насълзиха:

– Нима Бог проявява талкова голямо внимание към мен?

Бащата добави:

– Аз съм баща и съм във възторг, когато ви видя, как се събуждате сутрин. А какво остава за Бог, Който ни е осиновил? ….. Исус ни докосва така, както малко момче протяга ръка, за да докосне охлюв… но не с пръст, а с отворени ръце.

Бог не е безразличен към вашето ставане днес. Той ви е събудил с очакване да ви наблюдава „как светлината ви свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Знайте, че Вечния Отец е винаги с вас.