Рени нещо ровеше в чантата си, когато внезапно попита:

– Как се казва биологичната ми майка?

Този въпрос прониза сърцето на Мариана.

Осиновяване беше частно. Предоставена бе само най-основната информация за родителите ѝ: ръст, тегло, възраст, цвят на косата и очите.

Мариана извика в сърцето си:

– Боже, какво да кажа на това малко осемгодишно дете?

За нея нямаше реален отговор.

Изведнъж Мариана изтърси:

– А как би искала да се казва?

– Магдалена, – Рени се усмихна.

– Тогава е Магдалена, – заяви Мариана.

Може бе това бе отговорът, който младата майка трябваше да даде.

Понякога въпросите, пред които сме изправени, изглеждат невъзможни за отговор.

Нуждаем се от Божията помощ и отговори с децата си, работата си, съседите си и света си.

Когато нямаме отговорите, Той може да ги даде.

Трифон изпухтя:

– Уморих се от младежки пастири, които преподават Притчата за талантите и след това ви молят да отидете да подредите някои столове. Ами ако имам друг духовен дар?

Моника се усмихна хитро:

– Моя дар е насърчение. Дори не е нужно да бъдете постоянно в църквата. Просто пиша на някого: „Надявам се, че сте забавлявали добре при подреждането на столове“. Това може да свърши чудесна работа.

Пламен предложи:

– Ако ви предложат да подреждате столове, завъртете глава и кажете: „Моя дар е друг, съжалявам.

– Погледни Дечо, – усмихна се Стефан, – той е много добър в подреждането.

– Е и какви големи заслуги е получил за това? – сбърчи нос Сашо.

– В крайна сметка ние не сме оценявани от това колко стола сме подредили, а какво е в сърцето ни, – уточни Моника.

– Ти по-добре си гледай насърчението, – с присвити очи я изгледа Станимир. – То ще бъде отбелязано на небето.

В края на пролетта Огнян засаждаше семена от краставици в градината си.

Семената бързо образуват листа, но отнемаше доста време, за да се видят плодовете.

След като поля семената, Огнян се запита:

– Ще имам ли изобщо краставици тази година? Дали сложих много семена твърде близо едно до друго? Земята беше ли топла, когато ги засадих?

След няколко седмици се появиха и първите плодове.

– Уха, ще имаме краставици да си направим салата за една седмица, – възкликна Огнян.

Духовният растеж понякога изглежда така.

Не винаги виждаме нещата, за които сме се молили: търпение, самоконтрол, нежност, любов ….., ​​но ако помолим Бог да ни помогне да създадем необходимите условия за растеж като молитва, изучаване на Писанията, поклонение, служене на другите, Светият Дух ще произведе необходимия плод.

Докато Бог ни помага, нека обработваме „добра почва“ и да растем в Него.

Виктор и Илия се разхождаха в парка. Разговорът им стигна до една болезнена тема за Виктор – молитвата.

– Разбери нямам време. Графика ми е много натоварен, – махна с ръка Виктор.

– Друг ли ще ти казва, какво има Бог за теб? – попита Илия.

– Нали за това се плаща на проповедниците, – изтърси без да се замисли Виктор. – Но нали чета книги с такава тематика освен Библията.

– Тогава твоите преживявания са втора ръка, – предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си Илия.

– Как втора ръка? – намръщи се Виктор.

– Правиш ли това с другите части от живота си като ядене, спане, разходки, ….?- повдигна вежди Илия.

– Добре, – въздъхна тежко Виктор, – Признавам, че определени неща никой не може да свърши вместо мен.

– Бог иска твоето внимание, а не твоя заместника, – погледна го с укор Илия. – Той те кани да общуваш с Него.

Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.

Посъветваха го:

– Иди в заложната къща.

Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.

Докато плащаше той попита:

– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?

С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:

– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.

Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:

– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.

Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!

Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.