Нено се събуди със силна кихавица. Носът му течеше. Болеше го цялото тяло.

Кашлицата го държа буден цяла нощ. Явно бе хванал вируса, който действаше в града.

Не можеше да мисли ясно. Отхвърли всички срокове, които го притискаха и се строполи на дивана.

– Благодаря Ти, че си с мен, – прошепна Нено.

Трудно му бе да се моли, но Божието присъствие бе с него.

Въпреки, че се чувстваше слаб, той благодареше на Бога:

– Благодаря Ти, Боже, че ме обичаш и се грижиш за мен, независимо колко болен или слаб се чувствам. Благодаря Ти за Твоето утешително присъствие.

Възстановяваше се бавно, но не преставаше да хвали и да се покланя на Господа.

Може да страдаме от болка, болест или скръб, но когато се съсредоточим върху Божието присъствие и благодарим за Неговите благословения, ние можем да познаем мир, увереност и надежда в Неговите обещания.

Живко дълги години проповядваше Евангелието, но резултат нямаше. Нови хора не идваха в църквата, а по-старите членове я напускаха.

– Трябва да сменя тактиката, – каза си един ден той.

Купи симулатор за петстотин хиляди евро. Така всеки, който посещаваше църквата можеше да се упражнява в различен спорт по избор.

А на старейшините в църквата Живко заяви:

– Така ще разширим Божието царство. Всеки пред стимулаторът увлечен в играта, ще го удряме с Истината.

След появата на симулатора се присъединиха още сто човека към църквата.
Присъствието в изучаването на Библията на мъжете се бе увеличило четири пъти, като няколко от тях са пристигали три часа по-рано, „за да подготвят сърцата си“.

Много хора молеха да останат в църквата и през нощта.

– Трансформацията е невероятна, – възкликна Живко. – Мъже се оплакват, ако службата е много кратка. Обаждат се на жените си, за да кажат, че не могат да се приберат за обяд, защото трябва да останат на църква.

Конкуренцията не закъсня.

Десет члена на църквата я напуснаха, защото друга църква си бе купила два нови стимулатора с повече екстри.

През ранните години Станко бе добро дете, но в гимназията се събра с лоши приятели.

С течение на времето той прие техните ценности, навици и начин на живот.

Една вечер Станко вечеряше с баща си, майка си и сестра си. Тогава баща му се изправи и го изобличи, за греха, който бе извършил.

Да, той бе направил грешния избор и сега трябваше да поеме отговорност за това.

Станко изтръпна:

– За това, което съм направил, трябва да бъда наказан за една година.

Дойде Исус и го докосна. В Станко настъпи промяна.

Той попита баща си:

– Мога ли да изляза тази вечер?

Баща му го погледна в очите и отговори:

– Вярвам в теб. Ти имаш това, което ти е нужно. Просто се прибери в десет и половина.

Това промени окончателно живота на Станко, благодатта получена от баща му бе напълно достатъчна. Бащата даде втори шанс на сина си.

„Когато благодатта се нанесе, вината се изнася“.

Атанас разхождаше кучето си. Блъсна го кола. Очевидец на инцидента бързо се обади на Бърза помощ. Линейката скоро дойде.

В болницата животът му бе поддържан цяла седмица.

Внезапно състоянието му се подобри.

Той успя да каже на жена си, четирите си деца, родителите и сестра си:

– Обичам ви.

Всички се радваха за него, но на следващия ден почина.

Дъщеря му Жана на възпоменателната му служба каза:

– Не става въпрос за това колко много загубихме, а за това колко много ни е останало. Но истината е, че тези от нас, които го познаваха и обичаха, загубиха толкова много със смъртта му. Един прекрасен живот, живян за Исус…….

Каквито и предизвикателства или изпитания да преживяваме, каквито и загуби и болка да изтърпим, нашият небесен Отец „може да направи несравнимо повече от всичко, което искаме или мислим“, защото „Неговата сила… действа в нас“.

Тони разглеждаше анатомията на пчелата.

– Въз основа на традиционните аеродинамични изчисления и структурата на пчелата, тя не трябва да може да лети, – възкликна той. – И все пак го прави.

Тони си спомни:

– Веднъж чух някой да казва: „Пчелата лети, защото никой никога не ѝ е казвал, че не може да го прави“.

Тази мисъл тогава го порази дълбоко.

– Толкова често позволяваме на пречки да ни определят, не защото сме неспособни да ги преодолеем, а защото слушаме грешните гласове, – усмихна се Тони. – Чуваме думи, които увеличават нашите страхове, казват ни какво е невъзможно и ни карат да вярваме, че не сме достатъчни. Тези думи ни оформят и ако им позволим, те могат да ни парализират, като ни пречат да изпълним целта си.

Тони бе въодушевен:

– Но има и друг глас, който трябва да послушаме, гласът на нашия Създател.

Потопете се в Божието Слово. Оставете Неговата истина да потъне дълбоко в сърцето ви. Думите му носят по-голяма тежест от всички съмнения, ограничения или грешки, които може би сте вярвали за себе си.

Този, който ни е създал, ни дава възможност да говорим живот на хората около нас. Божията любов трябва да отекне най-силно в сърцата им.

Ние сме създадени, за да изпълним Божията цел в живота си.

Помнете, ние сме Божието творение изпратено да свети ярко, дори и в най-тъмните места.