Точният грях

Стефан седеше в църквата, слушаше проповедта и се възмущаваше:

– Добре, открил си тайния ми грях, но трябва ли да говориш за това публично? Това е грубо от твоя страна, апостол Павел никога не би постъпил така.

Странното е, че подробностите за проповедта изглеждаха доста общи и приложими за всички. Никой не гледаше към Стефан, но очевидно пастирът говореше за него.

– Много е осъдителен, – въздъхна тежко Стефан, – но нали в Библията се казва да не съдим.Тогава защо продължава да говори за греха ми?

Той се почувства неудобно, заради тайния си грях.

Стефан изпъшка:

– Като несъвършени хора всички се борим с греха. И все пак някак си моя грях излиза, че е по-лош от греха на всички останали.

Целия му ден бе провален.

По време на молитвата Стефан реши:

– Ще се покая за греха си и ще престана да се оплаквам от пастира.

Достатъчна справедливост

Врагът на Кольо бе вързан и стоеше на колене. Последваха няколко удара с камшик.

Докато врагът му се свлича на земята, Кольо си тръгна щастлив.

– Въздадена е справедливост, – усмихна се той.

Скоро изплува друг спомен и бе необходим още един удар с камшик.

Кога ще спре всичко това?

Когато Кольо приеме сериозно думите на Исус:

– Защото, ако простите на човеците греховете им против вас, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако не простите на човеците греховете им, и вашият Отец няма да прости вашите грехове.

Бог се отнася с нас така, както ние се отнасяте с другите.

Искаш ли малко спокойствие?

Тогава спри да създаваш проблеми на ближния си.

Искаш ли да се радваш на Божията щедрост?

Тогава нека другите се радват на твоята.

Искаш ли увереност, че Бог ти прощава?

Прощавай на всеки.

Прощавай и забравяй

Лили и Катя бяха две сестри. Двете бяха неомъжени и живееха заедно.
Поради неразрешено несъгласие по незначителен въпрос, спряха да говорят помежду си.

Тъй като или не можеха, или не желаеха да се изнесат от малката си къща, те продължаваха да използват едни и същи стаи, да се хранят на една и съща маса, да използват едни и същи уреди и да спят в една и съща стая … всичко поотделно … без нито една дума.

Линия с тебешир разделяше зоната за спане на две половини, разделяйки вратите, както и камината. Всяка идвала и си отивала, готвела и ядяла, шиела и чела, без никога да прекрачва територията на сестра си.

През нощта всяка можеше да чуе дълбокото дишане на другата, но тъй като и двете не желаеха да направят първата стъпка към прошка и забравяне на глупавата обида, те съжителстваха години наред в мъчително мълчание.

Независимо дали става въпрос за личен или обществен такъв, начинът, по който реагираме на онези, които ни обиждат, бързо разкрива дали притежаваме сърце на слуга.

Не е достатъчно просто да кажем:

– Добре, простено ти е, но не очаквай да го забравя!

Това означава, че сме издигнали паметник на злобата в ума си, а това всъщност изобщо не е прошка.

Слугите трябва да продължат напред, помнейки правилното и забравяйки погрешното.

Както гласи една стара поговорка:

„Напиши раните в прах, ползите в мрамор“ или „Доброто на камък се пише, злото – на пясък“.

Добрината и благодеянията трябва да се помнят завинаги, а обидите, злото и страданията да се забравят бързо, те трябва да се отмият от пясъка или праха.

.

Устоявай на изкушенията

Коста се бе замислил дълбоко.

Изведнъж трепна и се обърна към Цанко:

– Представи си Сатана и Божият Син стоят на югоизточната стена на храма, на повече от сто фута над долината Кедрон. И дяволът предлага на Исус да скочи в обятията на Бог. Исус отказва.

– Не защото Бог нямаше да го хване, – усмихна се Цанко, – а защото нямаше какво да доказва на никого, камо ли на дявола.

– Сатана се стреми да прави същото и с нас в църквата. Той ще те подтикне да правиш трикове, да впечатляваш другите със службата си, да правиш показност с вярата си, да привличаш вниманието към добрите си дела ……, – започна да изброява Коста.

Цанко присви вежди:

– Дяволът обича да превръща църковните събрания в презентации за Лас Вегас, където хората показват своите способности, вместо да се хвалят с Божите.

– Не трябва да се подвеждаме, – сбърчи чело Цанко. – Няма какво да доказваме.

Той знае най-добре

Ана беше сама. Очите ѝ бяха пълни със сълзи.

Тя хлипаше тихо, навела глава:

– Господи, знам, че Те е грижа за мен, но защо не се намесваш в тази ситуация точно сега? Направи нещо, моля Те! ….. О, не! Защо постъпваш така?

В сърцето ѝ прозвуча Неговият тих глас:

– Ана, довери ми се! Аз знам кое е най-доброто.

Тя вдигна глава. Очите ѝ светнаха.

– Прости ми. …. – прошепна Ана. – Само Ти си Този, Който знае, кое е добро и полезно за мен и тези, с които съм. Благодаря Ти!