Виктор бе стрелец бомбардировач по време на Втората световна война.

Самолета му бе свален, а той бе заловен. Няколко месеца Виктор бе военнопленник.

Той рядко говореше за преживяното, но тези, които го познаваха преди войната казваха за него:

– Виктор безгрижен младеж с лъчезарна усмивка.

Но военните му преживявания го бяха превърнали в капризен и затворен човек.

Синът му Марко не го разбираше, но един ден му попадна книга, в която се разказваше за въздушните битки.

Едва тогава Марко разбра физическата и психологическата цена, платена от такъв тип летци.

От тогава състраданието към баща му се засили.

Така и Исус не просто разбираш нашите борби, Той знае как се чувстваме във всяка ситуация.

Помислете, Исус знае какво изтърпяваме. Той е бил изкушаван, както сме и ние.

Да се ​​научим да имаме състрадателно сърце като Исус е чудесен начин да покажем любов към онези, които се нуждаят от Него.

Нека Бог ни даде, чрез Светия Си Дух, разбиращо сърце, което протяга ръка към другите с любов и милост.

Йото прекара днес в пламенна молитва с надеждата, че треската на жена му ще се изчезне, преди да дойде време да направи вечерята.

– Моля те, Господи, – викаше той към Бога, – мразя, че тя не се чувства добре, но аз, хм … не знам как да нахраня трите си деца.

Съпругата на Йото беше в леглото цяла сутрин с треска, болки и студени тръпки.

Той се грижи за нея, но каза:

– Наистина не зная какво да направя, ако времето за вечеря наближава, а трябва да направя храна за себе си и трите си малки деца …. Тя взе наскоро лекарството си, то би трябвало да ѝ помогне. Знам, че тя не се чувства добре, но вечерята наближава. О, стана вече от леглото.

– Вероятно можеш да събереш малко енергия, Йото, за да сложиш трите замразени порции в микровълновата печка за децата ни.

Йото я гледаше недоумяващо.

– Трябва само да махнеш обвивките им и да настроиш микровълновата на две минути, – допълни съпругата му, – но аз май съм по-добре и сама мога да го направя.

Малко по-късно Йото изпрати съпругата си в леглото и с гордост сервира храната на трите си деца.

Стоян бе уволнен от работа. Той изпадна в депресия до такава степен, че сам постъпи в психиатрично отделение.

Минаха доста седмици, но промяна не се наблюдаваше при Стоян.

Един ден терапевта му го видя, усмихна му се и извика:

– Обзалагам се, че ще те изпреваря до стаята за общо ползване.

Това задейства нещо вътре в Стоян. Той почувства, че има цел.

Втурна се заедно с терапевта до стаята и спечели.

За негова изненада, наличието на една вдъхновяваща цел, която да постигне, му даде надежда. Това бе ключът за възстановяването му.

Не се фокусирайте върху земните неща, защото гражданството ви е на небето.

С тази вечна перспектива пред очите си, ние намираме нова надежда да процъфтяваме в Христос.

Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.

Мостът бе построен, за да издържа на прословутите бури в района.

Малко след откриването му опустошителната сила на ураган, разруши другите мостове, но не и него.

Поради катастрофалните наводнения пътищата, които свързваше моста изчезнаха, а реката течаща под него се отклони в друга посока.

Резултатът бе плачевен,

Мостът остана безцелен. Той пресичаше суха земя без пътища водещи от или до него.

Този мост бе наречен „Мостът за никъде“.

По-късно той бе пренасочен и беше свързан с новия околовръстен път на близкия град.

По подобен начин Бог, „Който не помни вече греховете ни“, все още има планове за нас.

Докато изповядваме и се учим от грешките си, нека продължим да следваме всичко, което Той е приготвил за нас.