Сара не харесваше Катя. Причината бе, че тя се държеше грубо с нея.

Един ден, когато Катя чу за евангелизаторска среща в църквата, тя попита Сара:

– Мога ли да дойда със теб?

– Ще видя, – отговори безразлично Сара.

Дните минаваха и темата сякаш беше забравена, но Бог не беше забравил.

Веднъж, докато Сара се молеше, един въпрос прониза мислите:

– Кога ще отговориш на Катя?

Така Бог изобличи Сара, че няма истинско състрадание към момиче, което нямаше истинско духовно разбиране за нещата.

Бог е милостив, състрадателен и дълготърпелив. Той се грижи за благополучието на всички хора, независимо какво са направили.

Нека разширим Божието състрадание и към другите, като им помогнем да Го познаят.

Дима бе в килията, обзета от мъка, пристрастяване и отчаяние.

Дъщеря ѝ беше убита.

Горчивината, гневът и омразата я бяха подтикнали към наркотици и алкохол, но през месеците си в затвора тя отдаде живота си на Исус и започна да се освобождава от зависимостта си.

След това тя прости на мъжа, обвинен в убийството на дъщеря ѝ.

– Това беше най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да направя, – призна по-късно тя. – Нищо не бе от мен. Всичко беше чрез Исус. Знаех само, че трябва да Му се предам.

Дима не откри силата да прости непростимото, като използва собствената си воля, това стана, като откри любовта, благодатта и прошката на Исус към нея, която я преобрази отвътре навън.

Чрез Неговата сила и присъствие, Той осъществява трансформацията, която самите ние не можем да постигнем.

Недялко бе озадачен, коментарите на съучениците му бяха обезкуражаващи.

Изглежда имаха много проблеми.

Недялко не се въздържа и попита:

– Ако сме християни, защо сме толкова унили? Не знаем ли как всъщност свършва всичко това?

Той имаше предвид обещанието за вечен живот в Христос, но също и многото обещания в Библията за Божията грижа на Неговия народ.

Преподавателят просто се усмихна и продължи нататък.

Един ден Недялко бе ударен в живота. Загуба на работа, скръб, болест и други неща го накараха да се чувства обезсърчен.

Да, Божите обещания са утешителни и истинни, но те не обещават лесен живот.

Когато срещаме други, които преминават през трудности, Светият Дух може да ни помогне да отвърнем с любов и състрадание, а когато изпитваме скръб, можем да си спомним утехата на Божите обещания.

Ана срещна Николай. Тя му се оплака:

– Чувствам се като изгубена. Нямам никаква цел. Не се гордея много с начина, по който се държа.

Николай наскоро бе преживял нещо подобно. Той се бе възстановил относно вярата си.

Николай сподели с Ана:

– Когато видях Бог като любящ грънчар, животът ми се промени и тогава получих надежда в трудния момент.

Двамата се ожениха и започнаха да се занимават с грънчарство като хоби.

Сега те предлагат курсове по грънчарство и насърчават участниците, казвайки им:

– Вие сте специални, създадени с определена цел.

Бог бе разкрил на пророк Йеремия своята способност да оформя и преобразява израилтяните. Да ги засажда или да ги изкоренява според техния отклик на Неговия съвет.

Той даде на Йеремия послание за покаяние и надежда за тях:

– Ще направи с теб, Израилю, както прави този грънчар.

Посланието на Йеремия беше провъзгласено на народа на Израел, но принципът важи и за нашия индивидуален живот.

Когато се отклоним от Божията истина в мислите и действията си, можем да се обърнем към Грънчаря за помощ, като признаем грешките си и Го помолим за напътствия и мъдрост, желаейки да променим пътищата ни.

Можем да Му се доверим напълно да ни преобрази с любящите Си ръце.

Това бе героично кацане на спрял пътнически самолет над пълноводна река.

Когато капитанът слизаше от спасителния ферибот, каза на служителя си:

– Трябва да знам кой е ранен и колко тежко. Нужно е преброяване. Сто петдесет и пет, това са пътниците и екипажът.

– Добре. А вие как сте? – попита служителят.

– Ще отговоря на този въпрос, когато преброим точно сто петдесет и пет човека, – бе отговорът.

Капитанът тормозеше всеки, който би го изслушал:

– Искам да знам резултата от преброяването.

Най-накрая служител влезе в болничната стая, където преглеждаха капитанът. Той му се усмихна и каза:

– Преброяването свърши.

Капитанът повдигна вежди въпросително.

– Сто петдесет и пет, – отговори служителят.

Исус също се интересува от преброяването. Той е Добрият Пастир, който оставя деветдесет и деветте овце, за да търси едната изгубена овца. Когато я намери, Той „се радва за тази една овца, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се заблудили“.

Това не означава, че едната изгубена овца е по-важна от останалите. Но има радост от облекчение, когато бъде намерена.