Коментираха поведението на Слави:

– Представя се, все едно играе пред публика, – каза Цвятко. – Няма почтеност в него.

– Нали го гледам, – завъртя глава Цветан, – държи се по един начин в една обстановка и напълно различно в друга.

– Ходи на църква в неделя, но се държи грубо и арогантно през седмицата на работното си място, – осъди го Борис.

Петър прибави:

– Казва неща, които звучат консервативно на традиционно мислещи хора, а либерални на по- младите.

Стоян се усмихна:

– Като човек онлайн е голямата работа, но ела го виж в реалния му живот.

– Това никой няма да изненада, – обади се Дочо. – Разполагаме с технологии, чрез които създаваме образи, представяйки ги в интернет за нас самите.

Стефан се съгласи:

– Така е, надуваме автобиографиите си, добавяме факти, които не изобщо не съществуват. Фалшифицират се академични изследвания. Освен това правим всичко необходимо да продадем стоките си.

– Но мъдрите се ръководят от честност и от последователност в характера, – отбеляза Огнян. – Те са на показ във всяка обстановка. При тях няма нищо скрито, това което се вижда, е това, което наистина са.

Тодор примирено махна с ръка:

– Съдим Слави, защото не му вярваме, но ние не правим ли същото в една или друга обстановка с оправданието, че такива са обстоятелствата или, че в случая е необходима „бяла лъжа“, за да не обезсърчим някого.?

Останалите наведоха глави. Всеки можеше да си спомни поне един в случай, в който не е бил честен.

Виктор разпалено размахваше ръце:

– Няма Бог! Не ми говори врелини кипелини.

Добромир го погледна кротко и топло му се усмихна:

– Наблюдавал ли си пламтящия залез, а мекият, сребрист блясък на лунната светлина върху океанските вълни? Чувал ли си плача на новороденото? Гледал ли си как птица гради гнездото си, излюпва и храни малките си? Кой е направил всичко това?

– Това е случайно стекли се обстоятелства, – самонадеяно обяви Виктор.

– Погледни заобикалящия ни свят, – посъветва го Добромир. – Инстинктивно знаем, че нашата среда не е някаква случайна космическа случайност, а дело на Майстор-дизайнер. Земята не е възникнала с щракване на гигантски пръсти, а е била съзнателно планирана и подготвена в подредена поредица от събития.

– И космоса ли не е случаен? – с присвити очи и лека ирония в гласа попита Виктор.

– Не е, – спокойно му отговори Добромир. – Виж нас хората. Ние сме съзнателно планирани да бъдем изпълнени с красотата на любовта, радостта и мира, изпълняващи целта поставена от самия Бог.

Виктор само махна нервно с ръка.

Цанко бе на шестдесет години, когато тръгна на поход в отдалечените от дома му планини.

Той не усети хлъзгавостта на скалата под краката си. Падна и счупи бедро.

Извади телефона си, но на това място нямаше връзка.

Започна да пълзи въпреки болката, за да достигне по-високо място, от където се надяваше да бъде спасен.

Не беше отчаян. Имаше мир в сърцето си.

– Искам да оцелея заради дъщеря си, която вече е пораснала, – каза си той.

Цанко усети силно Божие присъствие и бе готов да се изправи срещу смъртта.

Интересното е, че той оцеля след жестока зимна буря, която продължи две денонощия.

Накрая бе спасен.

И ние имаме обещанието за Божието присъствие завинаги, чрез Светият Дух, който обитава в нас.

Дори нощта не може да ни скрие от Бога, а смъртта, най-голямата тъмнина, ще ни приближи до Него.

Без значение в кой сезон или място се намираме, Бог е там.

Групичката жужеше като разгневени пчели в кошер.

Дамян размахваше гневно ръце:

– Колко често прикривате, изкривявате, скривате или замъглявате истината? Всеки нека се наблюдава поне един ден.

– Лъжем непрекъснато през целия ден, – бе категоричен Пламен.

– Има учтиви лъжи от рода на: „Много бих искал да дойда, но вече съм ангажиран другадестил

читател

живот

“ вместо отказ или „Мисля, че стилът ти на писане е твърде изтънчен за нашите читатели“ т.е. „Лошо пишете“, – усмихна се Калин.

– Като говорим за видове лъжи, – поклати глава Тони, – трябва да споменем и тези в семейния живот. „Ти винаги . . .“ или „Ти никога . . .“ , които не само са неверни, но се използват за нараняване.

– Преувеличаване има и при християните, – понадигна се Тодор.

– Това е невъзможно, – възкликна Васил.

– Да си чувал нещо от рода на: „Това е такова благословение. Господ беше беше сред нас. Беше просто невероятно“.

– И какво не е наред в такова изказване? – повдигна вежди Васил.

– Господ може да присъства и да има благословение на мястото, но когато се говори това за всяко такова събитие си е просто наглост.

Обстановката се нажежи.

Добри успокои топката:

– Има и „благородни лъжи“, с които прикриваш приятел, вместо да му направиш забележка за начина му на живот.

– Забравихте бизнесмените, които предлага свои продукти, – вдигна ръка Станчо. – „Държим на качеството“ казват те, а всъщност пробутват дефектни продукти или такива, които не действат според инструкциите.

Камен въздъхна:

– Непрекъснато изливаме поток от лъжи. Нашият език е буйно зло. Поради гордост говорим прекалено много или грубо, а поради страх казваме прекалено малко или неискрено.

– Причина за това са неправилните мотиви, – отбеляза Огнян.

Всички се съгласиха.

Когато Симо бе малък, той обичаше да посещава местния ресторант заради разнообразните му десерти.

Минаха години. Симо порасна и му се наложи да се премести в друг град.

Пътуваше ли нанякъде, той си съставяше маршрута, така че да минава през любимия му ресторант, а тайно си мечтаеше:

– Ех, ако някой можеше да отвори подобно заведени и в нашия град.

И това се случи.

Близо до дома на Симо се отвори кафене специализирано в разнообразни десерти.

Копнежите са хубаво нещо, но понякога те са за незначителни неща, като този ресторант с десерти. Други могат да бъдат по-силни, но всички те могат да ни удовлетворят временно.

Истинският ни копнеж в този живот нека бъде всеки ден да се преобразяваме в Христос, а вечността да я прекараме с Него.