Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

Повдигаме повредената става и я бинтоваме с бинт, намокрен с хладка вода.

Картинката показва, как превръзката да се държи влажна.

По този начин, не е необходимо тя по всяко време да се сменя.

Кана с вода трябва да се постави на по-високо място от от крайника. След това оставете единия край на бинта в каната, а другия омотайте около болната става.

Масаж със зехтин и течни мазила също може да помогне при навяхване.

Когато бях малка баба ми винаги се сърдеше, когато в дома ни откриеше увехнали цветя. За нея те придаваха на дома мирис на смърт.
Но заедно с увехналите цветя трябва да изхвърлим и обидите, злобата, претенциите си спрямо другите.
Изхвърлете всичко ненужно и отживяло, като изсъхналите цвета във вазата. Оставете само радостта, мира и любовта.
Днешната действителност често ни сблъсква с някой травматичен опит, но ако се оставим на вълните на преживяното, ставаме нещастни и обидени неудачници. Така емоциите ни се приспособяват към реалността.
Увереността в собствените ни сили може да създаде друга действителност, свързваща ни с успеха и радостта в живота.
Разбира се, няма живот без абсолютно никакви проблеми. Животът не е гладък и равен път, без завои и натъртвания. Обратите и паданията не ви дават основание да отпуснете безпомощно ръце, да страдате и да вините живота, че не е достатъчно лоялен и добър към вас.
Малко усилие, увереност и правилна насока, създават условия за успех и радост в живота. Условията са прости и изпълними. Има ли смисъл да скимтите и да се оплаквате, да се самосъжалявате и да проклинате живота си.
Не забравяйте, че живот ви зависи изцяло от вас. Че вие ​​и само вие го градите, със собствените си мисли и ориентация.  Ако това наистина е така, тогава навярно разбирате, че сами сте отговорни за това, което трябва да бъде и което става в живота ви.