Жегата не попречи на две приятелки да се съберат и да си побъбрят.

Младена отбеляза:

– Като деца всички имаме мечти за това, какви искаме да бъдем, когато пораснем.

– Въпреки това, някъде по пътя, загубихме този устрем, за да преследваме и превърнем тези мечти в реалност, – забеляза Кремена. – И Защо?

– Губим от поглед тези планове, защото позволяваме на външни влияния да ни убедят да вярваме, че не можем да ги постигнем, – отговори Младена.

– С напредването на възрастта отговорностите ни се увеличават, – поклати глава Кремена. – Ако не се наслаждаваме на настоящата атракция, сменяме канала.

– Да, някои от несгодите, през които преминаваме, може да са извън нашите ръце, но нашата реакция към тях трябва да бъде да се успокоим и да оценим ситуацията, за да видим дали сме причинили проблема, – сбърчи вежди Младена.

– Вместо да откачаме, по-добре е да се обърнем към Бога с молитва, – тръсна глава Кремена.

– След като предам болката си на Бог, – сподели Младена, – отивам да спя. Девет пъти от десет, в зависимост от сложността на ситуацията, когато се събудя, Бог обикновено ми дава план за разрешаване на проблема ми.

Кремена въздъхна:

– Можем да се наслаждаваме на живота, ако премахнем негативните емоции като страх, разочарование и притеснение, които лесно могат да се промъкнат в ежедневието ни.

Двете се засмяха и се съгласиха в едно:

– Трябва да премахнем негативните емоции.

Всяко лято лагерът се провеждаше край едно красиво езеро. Тази година езерото се бе превърнало в празна дупка.

– Това източване на водата не е случайно, – отбеляза Бисер.- – Сега ще можем да направим ремонт на опразненото място, – зарадва се Здравко. – Ще изчистим боклуците от дъното на езерото, които са се събирали години наред.

Пепо поклати глава:

– Възможно ли е Бог да ми позволи да се чувствам изцеден от собствената си енергия, цел и сила, за да мога да видя по-ясно какво трябва да поправя, а след това да направят ремонт като почистя боклуците, които са разкрити?

– Ще избереш ли в сезони, когато се озоваваш изцеден и сух, да се довериш на Бог, Който се стреми да те направи свят, вместо да те остави да бъда доволен и просто да изглеждаш свят? – побутна го Жельо.

– Това определено не е моят режим по подразбиране, – повдигна вежди Пепо.

Стефан въздъхна:

– Мисля си за молитвите, с които съм молил на сухите места. Обикновено не съм благодарен за Божието рафиниране и Му дадох да разбере, че искам нивото на водата обратно там, където ми беше удобно.

– Това е така, – бързо се намеси Данчо, – защото сухите времена излагат уязвимите и грешни места в нас като лакомията, похотта, алчността и завистта. Всеки може да си направи свой собствен списък.

– Сухите времена тестват способността ми да упорствам и да издържам, – продължи Стефан, – като ми дават възможност да изградя някакъв духовен мускул. Въпреки това потенциално добро, да се мотаеш там през сухите времена не е лесно.

Теодор до сега само слушаше, но реши и той да коментира:

– Една от причините е, може би и вие сте като мен, моето ниво на мотивация често е обвързано с това как се чувствам, а сухотата ме демотивира. Обезсърчавам се, тъй като сухотата ме кара да осъзнавам многото си погрешни жажди и разкрива колко егоистични дори могат да бъдат моите „духовни“ мотиви. Каквото и да подхранва обезсърчението, пътят, по който вървя ден след ден, сега е прашен и втвърден, за това ми е трудно да продължа да върша работата, която Бог ми е поверил.

Най- възрастния в групата поглади побелялата си брада и поясни:

– Може би като дърво, което потапя корените си по-дълбоко по време на суша, ще се научим да се потапяме по-надълбоко до мястото, където може да намерим освежаване в Бог. Вместо да се обезсърчим, нека поискаме Божият Дух да ни помогне да потопи корените си дълбоко в Божията любов, която мотивира и освежава.

Мая подскачаше около майка си:

– Обратното на любовта не е ли омразата? – попита момиченцето.

– Не е, – усмихна се майка ѝ. – Обратното на любовта е егоизма.

– Как така? – Мая смръщи вежди.

– Погледни, за да покаже любовта си към нас, Бог даде Своя Син Исус да умре за всички нас. Истинската любов не търси своето си. Тя дава приоритет на интересите на хората пред индивидуалните.

– Това е много трудно, – сбърчи нос Мая. – Не всекиго го може.

– Да, така е, – съгласи се майка ѝ. – Тази черта е една от най-редките, които се срещат в характера на хората.

Ако гледате само на собствените си интереси за сметка на исканията на хората, това ще породи много проблеми във взаимоотношенията ви с другите.

Всеки път, когато трябвате да направите избор, винаги питайте Бог какво да направите от любов.

Дядо Стефан говореше на внуците си:

– Вашето сърце е като оранжерия, а мислите ви като са семена. Трябва да внимавайте какви семена допускате в оранжерията си.

– А как да познаваме кои са добри? – попита Петьо.

– Твоя ум, Петьо, е врата към сърцето. Божия Дух стои на прага и филтрира мислите, които се опитват да влязат.

– А Той от къде знае? – ококори очи Мимето.

– Ако Исус е съгласен с мисълта, Светия Дух я пуска, в противен случай трябва да се изгони, – поясни старецът.

– Как разбираме дали Исус е съгласен? – смръщи вежди Петьо.

– Отваряш Библията и се въоръжаваш с мнението на Христос, – усмихна се дядо Стефан. – Повече от всичко пазете вратата на сърцето си. Колкото е по-добър изборът на семената ви, толкова ще бъде по-голяма радостта ви от реколтата.

Виктор и Илия се разхождаха в парка. Разговорът им стигна до една болезнена тема за Виктор – молитвата.

– Разбери нямам време. Графика ми е много натоварен, – махна с ръка Виктор.

– Друг ли ще ти казва, какво има Бог за теб? – попита Илия.

– Нали за това се плаща на проповедниците, – изтърси без да се замисли Виктор. – Но нали чета книги с такава тематика освен Библията.

– Тогава твоите преживявания са втора ръка, – предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си Илия.

– Как втора ръка? – намръщи се Виктор.

– Правиш ли това с другите части от живота си като ядене, спане, разходки, ….?- повдигна вежди Илия.

– Добре, – въздъхна тежко Виктор, – Признавам, че определени неща никой не може да свърши вместо мен.

– Бог иска твоето внимание, а не твоя заместника, – погледна го с укор Илия. – Той те кани да общуваш с Него.