Атанас разхождаше кучето си. Блъсна го кола. Очевидец на инцидента бързо се обади на Бърза помощ. Линейката скоро дойде.

В болницата животът му бе поддържан цяла седмица.

Внезапно състоянието му се подобри.

Той успя да каже на жена си, четирите си деца, родителите и сестра си:

– Обичам ви.

Всички се радваха за него, но на следващия ден почина.

Дъщеря му Жана на възпоменателната му служба каза:

– Не става въпрос за това колко много загубихме, а за това колко много ни е останало. Но истината е, че тези от нас, които го познаваха и обичаха, загубиха толкова много със смъртта му. Един прекрасен живот, живян за Исус…….

Каквито и предизвикателства или изпитания да преживяваме, каквито и загуби и болка да изтърпим, нашият небесен Отец „може да направи несравнимо повече от всичко, което искаме или мислим“, защото „Неговата сила… действа в нас“.

Тони разглеждаше анатомията на пчелата.

– Въз основа на традиционните аеродинамични изчисления и структурата на пчелата, тя не трябва да може да лети, – възкликна той. – И все пак го прави.

Тони си спомни:

– Веднъж чух някой да казва: „Пчелата лети, защото никой никога не ѝ е казвал, че не може да го прави“.

Тази мисъл тогава го порази дълбоко.

– Толкова често позволяваме на пречки да ни определят, не защото сме неспособни да ги преодолеем, а защото слушаме грешните гласове, – усмихна се Тони. – Чуваме думи, които увеличават нашите страхове, казват ни какво е невъзможно и ни карат да вярваме, че не сме достатъчни. Тези думи ни оформят и ако им позволим, те могат да ни парализират, като ни пречат да изпълним целта си.

Тони бе въодушевен:

– Но има и друг глас, който трябва да послушаме, гласът на нашия Създател.

Потопете се в Божието Слово. Оставете Неговата истина да потъне дълбоко в сърцето ви. Думите му носят по-голяма тежест от всички съмнения, ограничения или грешки, които може би сте вярвали за себе си.

Този, който ни е създал, ни дава възможност да говорим живот на хората около нас. Божията любов трябва да отекне най-силно в сърцата им.

Ние сме създадени, за да изпълним Божията цел в живота си.

Помнете, ние сме Божието творение изпратено да свети ярко, дори и в най-тъмните места.

Михаил работеше като касиер в Националната банка.

Един петък той излиза от банката с хартиена торба, която съдържа милион и половина долара и никой повече не го видя.

Банката разбра, че парите ги няма чак в понеделник. От петък до понеделник бе достатъчно време Михаил да избяга и да се укрие.

Той прие нова самоличност. Започна нов живот.

През годините разследващите преследваха следи из цялата страна. Случаят му стана известен като „Най-търсения“ и „Неразкритата мистерия“.

Михаил бе добър баща, съпруг и приятел. Бе харесван от приятелите и клиентите си. Той беше обикновен човек, в типично малко градче, но никой не знаеше,че е беглец от правосъдието повече от петдесет години.

В последните си години продаваше луксозни коли. Дори успя да се пенсионира.

Разболя се от рак и умря на седемдесет и пет години.

От къде се знае всичко това?

На смъртния си одър Михаил разкри истинската си личност пред семейството си:

– Аз извърших най-големия неразкрит обир през 19 …. Тогава успях да избягам и да се скрия. Наложи се да си сменя името и лицето си ……

Тайна, която бе крил повече от петдесет години.

Не можем да чакаме до края на живота си, за да признаем слабостите си. Божията сила идва от автентичността, а не от измамата.

Скриването на истината за себе си пречи на Божията сила. Бог не благославя престорената ни версия.

Силата идва на истинското ти, а не на фалшивото, престореното и фалшивото.

Когато признаем нашите грешки, борби и грехове, Божията сила идва върху нас, но Бог не може да излекува това, което ние не разкриваме.

Всички имаме слабости, но когато ги признаем, Бог може да ни използва по мощен начин.

Мъничко жълто цвете растеше в пукнатина в мръсен тротоар по средата на зимата.

Изглеждаше крехко и не на място, сякаш беше пропуснало забележката:

– Чакай по-добра почва и по-добро време.

И си задаваме добре познат въпрос:

– Как си израснало тук?

Това е същото, което много от нас питат за собствения си живот.

Как да растем тук, в този сезон, на това място, в един живот, който не сме си избирали?

Повечето от нас предполагат, че растежът изисква по-добри условия.

– Ех, ако нещата бяха по-различни, щеше да дойде разцвет. Например като друга работа, график, ново местоположение или дори различна версия на мен.

Времето и мястото не са случайни. Бог не е далече от мястото, където си ти.

Толкова често, ние молим Бог да промени нашите обстоятелства, но Бог работи под повърхността.

Понякога корените растат най-дълбоко в трудната почва. Така и вярата се формира в сезони, които никога не бихме избрали.

Това малко цвете не чакаше перфектни условия. Животът му е прокаран точно там, където е било засадено.

По същия начин Бог не чака животът ви да стане по-лесен, преди да започне Неговото дело. Той работи на места, които все още не можете да видите напълно.

Може да не обичаш почвата си и да не разбираш този сезон, навярно се чувстваш неспокоен, разочарован или уморен да чакаш нещата да се променят, но ти не си забравен.

Забележи, ти си засаден, не изоставаш от растежа си и Бог, Който те е засадил, знае точно какво отглежда.

Пламен възторжено произнесе:

– Всеки ден виждаме напредък в нашата цивилизация, който носи по-добро
здравеопазване, по-дълга продължителност на живота и постоянно
разширяващи се знания.

– Но под целия този прогрес и изтънченост, нашата цивилизация
преживява фалит на морални и духовни ценности, който заплашва да
подкопае самото ни съществуване, – възрази Цветан.

– Сред злото и разточителството, ние трябва да се стремим да предадем
щафетата на истината, – допълни Пламен.

– Но тя трябва да води до лична вяра в Бог, предавана от поколение на поколение от Сътворението насам, – отбеляза Цветан.

Пламен сякаш не го чу, а продължи да обяснява:

– Победата в щафетно бягане зависи не само от скоростта на бегачите,
но и от умелото им предаване на щафетата. Ако щафетата бъде изпусната,
се губят ценни секунди и състезанието може да бъде загубено, а ако
бегачът не успее да предаде щафетата, той бива дисквалифициран.

– В състезанието на живота „щафетата“ е истината, която води до лична
вяра в Бога, – не остана мирен и Цветан. – Всяко поколение получава „щафетата“ от предишното поколение, пробягва състезанието по най-добрия възможен начин, след което я предава сигурно на следващото поколение.

Пламен възмутено вдигна ръце:

– Ти все си знаеш своето си. Ако не намесиш твоя Бог, не можеш.