Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

След години на борба и молитва Филип най-после спря да пие.

Това не бе всичко.

Той отдаваше продължаващата си трезвеност на Божието дело в живота си.

Направи и няколко важни промени.

– Няма да държа алкохол в дома си. Ще внимавам в мислите и настроенията си. Ще се облягам на Господа. Не трябва да оставям място за изкушения или грях.

Филип знаеше, че трябва да бъде бдителен, защото атаките на дявола често са неочаквани особено, когато изглежда, че животът може да бъде по-добър или човек си мисли, че никога няма да бъде изкушаван в определена област.

По-добре да се подчиняваме на Бога и да „се съпротивляват на дявола“.

Най-добрият начин да му се съпротивляваме е, да стоим близо до Бога чрез молитва и време в Писанието. Когато го правим, Бог се приближава до нас чрез Своя Дух.

Валя бе възмутена:

– Как мога да се радвам в изпитания и трудности и отгоре на всичко да ги смятам за подарък?

– Колкото и странно да ти звучи, когато от всички страни ни нападнат изпитания, това е дар, – усмихна се Елена.

Валя въздъхна:

– Вчера звъня на най-добрата си приятелка Катя. Със сълзи на очите и разказах за бедите, които са ме притиснали от всички страни, а тя: „Какъв чудесен подарък! Хайде да го отпразнуваме! Скъпа, ти си под атака!“

– И ти какво направи? – попита я Елена.

– Най-доброто, – самоуверено отговори Валя, – Казах ѝ бързо чао и позвъних на друга приятелка, която искрено ми съчувстваше. Разбра, че съм имала тежък ден и ми обеща да се помоли за мен, така че утрешния ден да бъде по-добър.

– Ето, това се казва сблъсък между човешките възгледи и възприятията на Небесата, – възкликна Елена.

Валя се намръщи, а Елена продължи:

– Бог тържествува, когато всичко изглежда безнадеждно. Той не е съгласен да се избягват такива ситуации. Само, когато сме под натиск, нашия живот на вяра се разкрива напълно и показва истинската си същност.

– Едва ли ще ми хареса това, което видя, – Валя направи кисела гримаса.

– Тежестта на жизнените обстоятелства, силно ни притискат, – поклати глава Елена. – И ние се виждаме в неблагоприятна светлина. С други думи реакцията ни не може да се нарече търпение.

– Не мисля, че Бог е дал изпитания, момчетата да излизат победители, а момичетата да плачат, – Валя гръмко изяви недоволството си.

– Силата на изпитанието води до това, невидимото да стане видимо, – говореше уверено Елена. – Бог иска да цъфтим винаги, независимо дали сме под натиск или свободно се движим.

– Е, да, – уклончиво се съгласи Валя. – Животът не е посещение при масажист, където ти определяш силата на натиска върху тялото си, която би ти доставил удоволствие.

– Когато дойдат изпитания, никой не ни пита какви да бъдат – леки средни или тежки, – допълни Елена. – Благодарение на изпитанията, които Бог допуска в живота ни, ние ще цъфтим или ще увехнем.

Валя само размаха ръце. Тя разбираше същността на нещата, но не искаше да преминава през изпитни.

Когато дойдат разни изпитни, нека не се опитваме да ги избегнем. Те трябва да извършат своята работа, за да станем зрели, тренирани и в нищо да не изпитваме недостиг.

Ако не отпуснем ръце в трудно време, нашата вяра ще порасте и ще достигне пълния си разцвет.

Живко погледна Васко и се засмя:

– Ти май имаш следдипломна квалификация от Университета за безпокойство?!

– Заспивам притеснен, събуждам се сякаш не съм спал и пак същите атаки, – сподели плачевното си състояние Васко.

– Няма ли най-сетне да спреш, да се тревожиш? – укори го Живко.

Васко само въздъхна и вдигна рамене.

– Би ли използвал сигурен подслон по време на бурите в живота ти? – попита Живко.

– Звучи добре, – опита се да се усмихне Васко. – И къде да го намеря този сигурен подслон?

– Бог предлага такава опция, – отговори Живко. – Не просто малко притеснения, а никакви.

– И как може да стане това? – Васко с интерес изгледа приятелят си.

– Божият мир ще пази сърцето и умът ти, докато живееш в Христос. Фокусирай се по-малко към проблемите си и повече към Бога.

– За това съответно трябва да се помоля? – тъжно се усмихна Васко.

Живко потупа приятеля си по рамото и насърчително добави:

– Ти изпълни своята част, а Бог със сигурност ще свърши своята. Резултатът ще бъде по-добър, отколкото си очаквал.

Боби и Рени се разхождаха. Той бе на шест, а тя на три години. Те бяха брат и сестра, които израснаха почти заедно.

Внезапно върху Рени се нахвърли голямо куче.

Боби инстинктивно застана пред нея, предпазвайки я от свирепата атака на огромния звяр.

Резултатът бе двадесет шева на лицето на Боби.

Когато го питаха:

– Защо го направи?

Той се усмихна и отговори:

– Много обичам сестра си. Ако някой трябваше да умре, мислех, че това трябва да съм аз.

Пластичните хирурзи помогнаха лицето на Боби да заздравее по-бързо.

Сестра му бе дълбоко признателна за защитата му.

Тя казваше:

– Брат като него е нещо невероятно. Той е чудесен и мил. Аз много го обичам.

В идеалния случай членовете на семейството ни наблюдават и се грижат за нас.

Истинските братя се намесват, когато сме в беда. Те са до нас, когато се страхуваме.

В действителност дори нашите най-добри братя са несъвършени. Някои от тях ни нараняват.

Имаме един брат, който винаги е на наша страна, Исус.

Христос, като акт на смирена любов, се присъедини към човешкото семейство, споделяйки нашата „плът и кръв“ и ставайки като нас, „напълно човек във всяко отношение“.

Ние наричаме Исус наш Спасител, Приятел и Цар. И всяко от тях е истина.

Но Исус е и наш брат, който е преживял всеки човешки страх и изкушение, всяко отчаяние или тъга.

Той стои винаги до нас.