Сърцето не винаги заспива внезапно.

Често, това се случва бавно. Ние пазим нашите съчетания. Оставаме заети.
Правим това, което трябва да се направи, но вътре нещо отслабва.

Дамян се чувстваше в тъмнина. Вярата му стана механична, а страстта му към Бога намаляваше.

Една вечер Дамян чу тих глас:

– Бъди нащрек! Защото не знаеш, кога ще настане времето.

Тези думи не бяха заплаха, а покана човек да остане духовно жив.

– Възможно ли е да се правят много неща… докато губя това, което има най-голямо значение? – запита се Дамян.

Днес отделете малко време, за да погледнете честно сърцето си. Не да се осъждате, а да се връщате.

Признаването на това, което е станало сънливо, често е първата стъпка към пробуждането.

Карл Велики бе цар на франките и император на римляните. Той изгражда Франкското кралство в империя, която обхваща голяма част от Западна и Централна Европа.

Папа Лъв III го коронясва за император Август на Рождество 800 г.

Преди смъртта си през 814 г. Карл Велики дава внимателни инструкции за това как желае да бъде погребан.

– Искам да бъда седнал на трона си в кралската крипта с наметалото си на рамото, държейки кралския скиптър. Една книга ще седи в скута ми, с пръст да соча към определен стих.

Двеста години по-късно друг император, Ото, искаше да види дали инструкциите са били спазени. За целта той изпрати екип в криптата.

Бе намерено скелетно тяло, короната му наклонена, пелерината му изядена, скиптърът паднал на земята, но с книгата все още в скута си, към която сочи кокалест пръст.

Книгата беше Библията, а пръстът сочеше Матей 16:26 „Защото какво ще спечели човек, ако спечели целия свят и загуби душата си?“

Карл Велики бе велик император, който спечели голяма част от света, но направи изявлението си за това, което наистина има значение.

Не всички пари, слава и власт в света имат голяма стойност, а собствената ни душа.

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

Милена шофираше само от няколко години.

Днес се прибра в къщи притеснена. Тя бе потресена от разярен шофьор.

– Бях на червен светофар със знак „забранен е десен завой на червено“. Колата зад мен настояваше да игнорирам този закон и да завия, но аз не реагирах, въпреки натиска, – разказа тя.

Шофьорът зад нея за да изрази недоволство си натискал клаксона повече от 60 секунди.

– Когато светофарът смени цвета си, той профуча край мен като луд, – сподели Милена.

Тя бе объркана и разстроена, сякаш бе направила нещо нередно.

Начинът, по който реагираме на ежедневните предизвикателства, е прозорец към истинския ни характер.

Изборът на Милена да направи това, което е правилно на червен светофар, дава голяма надежда и вяра, че когато напрежението е много по-голямо от ядосан шофьор, същият характер и сила на духа ще се проявят, точно както в този на пръв поглед обикновен момент.

Бъдете внимателни как реагирате на ежедневните трудности, с които се сблъсквате.

Не отхвърляйте малките моменти на гняв, нечестност или ревност като неуместни или несвързани с „това, което наистина сте“.

Верността до самия край означава, че трябва да култивираме начин на живот, който е вкоренен и непоколебим в пътя на Христос, особено когато изглежда, че няма значение.

Всичко е свързано, голямо и малко, видимо и невидимо.

С Божията благодат, действаща във вас, стойте здраво във вярата във всяка ситуация и сценарий. Като го правите, ще откриете радостта от това да живеете един цялостен живот, напълно подчинен на Христос и Неговото царство.

Започна Световното първенство по футбол. Множество мъже и младежи впериха поглед в екрана.

Тимотей се замисли:

– Какъв е паралела между футбола и Бога?

Брат му Младен, който обичаше да философства, веднага се включи:

– Погледни ролята на вратаря. Той защитава последната линия. Бдителен, зорък и добре позициониран, за да пази това, което има най-голямо значение.

– А в духовен смисъл? – попита Тимотей.

– Той е пазач, който различава, застъпва се и стои в пролома, – отговори Младен.

– Да, точно така, – възкликна Тимотей. – Както вратарят защитава смело целта, вярващите са призовани да пазят сърцата, семействата и общностите си чрез молитва и непоколебима вяра.

– Знаеш ли, – Младен се почеса по главата, – вратарят ми напомня, че защитата не е пасивна. Тя изисква бдителност, готовност и доверие в Този, Който наистина спасява.

Тимотей се усмихна:
– Вратарят не гони топката навсякъде. Той остава позициониран, прозорлив кога да се движи и кога да стои твърдо. По същия начин духовните стражари са призовани да различават сезоните, да се молят стратегически и да стоят твърдо в истината, знаейки, че победата в крайна сметка принадлежи на Господ.