Милена шофираше само от няколко години.

Днес се прибра в къщи притеснена. Тя бе потресена от разярен шофьор.

– Бях на червен светофар със знак „забранен е десен завой на червено“. Колата зад мен настояваше да игнорирам този закон и да завия, но аз не реагирах, въпреки натиска, – разказа тя.

Шофьорът зад нея за да изрази недоволство си натискал клаксона повече от 60 секунди.

– Когато светофарът смени цвета си, той профуча край мен като луд, – сподели Милена.

Тя бе объркана и разстроена, сякаш бе направила нещо нередно.

Начинът, по който реагираме на ежедневните предизвикателства, е прозорец към истинския ни характер.

Изборът на Милена да направи това, което е правилно на червен светофар, дава голяма надежда и вяра, че когато напрежението е много по-голямо от ядосан шофьор, същият характер и сила на духа ще се проявят, точно както в този на пръв поглед обикновен момент.

Бъдете внимателни как реагирате на ежедневните трудности, с които се сблъсквате.

Не отхвърляйте малките моменти на гняв, нечестност или ревност като неуместни или несвързани с „това, което наистина сте“.

Верността до самия край означава, че трябва да култивираме начин на живот, който е вкоренен и непоколебим в пътя на Христос, особено когато изглежда, че няма значение.

Всичко е свързано, голямо и малко, видимо и невидимо.

С Божията благодат, действаща във вас, стойте здраво във вярата във всяка ситуация и сценарий. Като го правите, ще откриете радостта от това да живеете един цялостен живот, напълно подчинен на Христос и Неговото царство.

Малката Люси бе много любопитна. Нейните „защо“ нямат край.

Днес дълго бе мълчала и това доста озадачи майка ѝ, но не бе за дълго.

– Защо светът е цветен? – попита малкото момиченце.

А, ето какво бе вълнувало малкото създание!

– В действителност няма цвят като такъв, има дължини на вълните, които мозъкът обработва. Цветът вече е създаден в мозъка, той е илюзия, – опита се компетентно да обясни бащата ѝ.

– Защо са необходими цветовете? Защо светът е нарисуван по този начин? Защо кръвта е червена, а не зелена…. – нестихващите „защо“ пак започнаха.

Баща на Люси се почеса по главата и поясни малко мъгляво:

– Това са просто настройките за обработка на дължината на вълната….

Детето отвори уста неразбиращо и преди да се появи следващия въпрос, бащата продължи:

– Параметърът се променя, както в редактор на снимки и цветовете на света се изместват … Може да се предположи, че първоначално е имало различни опции за оцветяване на света и цветовете са скочили произволно, всеки по свой начин. Изглежда за избора им и ние имаме вина….

– Какво е цвят? – Люси продължаваше да пита, тя нищо не бе разбрала от обясненията на баща си.

Този път баща ѝ се затрудни сериозно, но той продължи смело напред:

– Ако бе имал някакъв цвят, за да ми подскаже, че съм сменил променлива в компютъра, тогава щеше да ми е по-лесно.

Изведнъж го осени прозрение и той продължи:

– Цветът е свойството, което определя версията на обекта. Например да вземем една череша. Ако я видим в черно – бяло, няма да можем да определим кога са узрели плодовете ѝ. Само чрез боцкане, скубане, дъвчене, плюене… Цветът ни дава информация за промените в съзряването. Плодът преминава от зелено към червено.

Това бе много дълго и трудно смилаемо за Люси, но тя някак по свой начин си обясни нещата. Усмихна се и изказа своите заключения:

– Като при светофара. Ако човек не познава цветовете му, ще се удари лошо и може да умре.

– Да,…. И така може да се каже, – смънка бащата. – Предполагам, че цветовете са се появили, за да се разграничи степента на промяна на обекта, неговата зрялост.

В Люси напираха още въпроси: „Защо снегът е бял? Слънцето наистина ли е жълто?…“

Но като видя уморената физиономия на баща си, се отказа.

За днес стигаше. Утре може пак да попита.

Пътят бе широк и хлъзгав след дъжда. На всичкото отгоре светофара сменяше много бързо зеленото с червено.

На единият тротоар стоеше възрастна двойка, която се крепеше едва едва.

Когато светна зелено, болните им и подути крака се затътриха по хлъзгавото шосе. Двамата старци напредваха прекалено бавно.

Зададе се компания от 10-11 души. Младежи на възраст между 17 и 20 години. Не изглеждаха много „интелигентни“.

Пиеха бира, пушеха, а един от тях свиреше на китара модните хитове на днешния ден.

Компанията шумно премина покрай възрастната двойка, която бавно се придвижваше.

Оставаха само още пет секунди и щеше да светне червеното око на светофара, а старците се намираха на средата на шосето.

Изведнъж един от групата на младежите, които бяха стигнали отсрещния тротоар извика:

– Момчета! – и посочи с ръка възрастната двойка, който безнадежно стояха на средата на пътя.

Като по команда, без да се уговарят допълнително, младежите се разположиха във верига от единия до другия тротоар. Така останаха, докато двамата старци извървяха останалата част от пътя до заветния тротоар.

Колите и от двете страни спряха. Шофьорите натискаха клаксоните нервно. Някои тях ги заплашваха:

– Хулигани, махнете се от пътя, че като сляза ще ви напердаша.

– Каква е тази демонстрация? Махайте се от там, да не заиграят юмруците.

Други просто се забавляваха:

– Голяма работа са.

– Само за миг спряха цялото движение.

– Браво!

Когато двойката възрастни хора стъпиха на отсрещния тротоар, групата младежи развалиха веригата и продължиха пътя си.

Достойна постъпка и съвсем осъзнато действие, нали?! И то от индивиди, които не вдъхват доверие и никой нищо добро не очаква от тях.

Внимавайте следващия път добре, когато преценявате другите около вас.

В Лондон започна тестването на интелигентен пешеходен преход. Зебра с дължина 22 метра се състои от светодиоди, които сигнализират, когато пешеходците, велосипедистите или шофьорите трябва да се движат.

Зебрата автоматично се превръща в зелено. Тя може да се увеличи по ширина, в зависимост от броя на хората, които се разхождат по него. Новата система е разработена от застрахователната компания Direct Line.

Според разработчиците, новият пешеходен преход е създаден в съответствие със съвременните тенденции: често пешеходците не обръщат внимание на светофари, тъй като гледат към смартфоните си.

Умната зебра ще подчертае и пространството около ходещия пешеходец, което означава, че може да бъде в сляпата зоната на водача.

Ако дадено лице реши да пресече пътя, без да спазва правилата, знаците на кръстопът стават червени.

До края на 60-те футболните съдии нямали картони, а предупрежденията просто отбелязвали в тетрадка.

Анализирайки няколко скандала на международни мачове, свързани със езиковата бариера между играч и съдия, ръководителят на съдийския корпус на Световната купа Кен Астън поискал да направи системата  за наказания по-нагледна.

Решението се появило у него, когато пътувал с колата си и спрял на светофар.

Когато се прибрал в къщи споделил идеята с жена си, тя веднага я визуализирала изрязвайки от цветен картон жълти и червени картички.