Тони разглеждаше анатомията на пчелата.

– Въз основа на традиционните аеродинамични изчисления и структурата на пчелата, тя не трябва да може да лети, – възкликна той. – И все пак го прави.

Тони си спомни:

– Веднъж чух някой да казва: „Пчелата лети, защото никой никога не ѝ е казвал, че не може да го прави“.

Тази мисъл тогава го порази дълбоко.

– Толкова често позволяваме на пречки да ни определят, не защото сме неспособни да ги преодолеем, а защото слушаме грешните гласове, – усмихна се Тони. – Чуваме думи, които увеличават нашите страхове, казват ни какво е невъзможно и ни карат да вярваме, че не сме достатъчни. Тези думи ни оформят и ако им позволим, те могат да ни парализират, като ни пречат да изпълним целта си.

Тони бе въодушевен:

– Но има и друг глас, който трябва да послушаме, гласът на нашия Създател.

Потопете се в Божието Слово. Оставете Неговата истина да потъне дълбоко в сърцето ви. Думите му носят по-голяма тежест от всички съмнения, ограничения или грешки, които може би сте вярвали за себе си.

Този, който ни е създал, ни дава възможност да говорим живот на хората около нас. Божията любов трябва да отекне най-силно в сърцата им.

Ние сме създадени, за да изпълним Божията цел в живота си.

Помнете, ние сме Божието творение изпратено да свети ярко, дори и в най-тъмните места.

Много философии се носеха наоколо. Повечето от тях бяха повече объркващи, отколкото полезни.

Тези, които бяха достатъчно ясни, за да бъдат разбрани, обикновено фокусираха цялото си внимание върху индивида.

Ето чуйте гласовете на някои от тях:

– Бъдете находчиви, развивайте се!

– Бъдете уверени, отстоявайте себе си!

– Бъди добър, съобрази се с другите!

– Бъдете чувствени, наслаждавайте се!

– Бъди доволен, угаждай на себе си!

– Бъди по-отгоре, издигай се!

– Бъди способен, вярвай в себе си!

– Бъдете щедри, освободете се!

И всичко тук е за Азът, на мен, за себе си.

Май пропускаме нещо?!

– Бъди слуга… давай на другите!

– Кой го е казал?

– Исус.

Това е философия, която всеки може да разбере. И без съмнение е напълно постижима.

Ето сами вижте:

– Не правете нищо от користолюбие или от празно тщеславие, но със смирение считайте един друг за по-горен от себе си. Грижете се не само за себе си, но и за интересите на другите.

– Какво означава всичко това?

– Спрете да позволявате на егоизъм и самонадеяност да ви контролират! Бъдете глухи за тях. Заменете „егоизъм“ и „самонадеяност“ със „смирение на ума“.

– Но как да го направя?

– Като гледате на другите като на по-важни от себе си. Търсете начини да подкрепяте, насърчавате, изграждате и стимулирате другия човек.

Малко трудно ще бъде за тези които упражняват тази философия да кажем:

– Философите са хора, които говорят за нещо, което не разбират, и те карат да мислиш , че е твоя вината!

Но такова твърдение смело можем да лепнем на останалите.

И все пак:

– Не бъдете егоистични. Не се опитвайте да впечатлите другите. Бъдете смирени, мислейки си, че другите са по-добри от вас. Не се интересувайте само от собствените си интереси, но проявявайте интерес и към другите.

– Трудно е това …….

– Това изисква отношение, което предпочита да дава, отколкото да получава.

Кирил и Пенко отдавна не бяха се виждали. Единият замина за близкия град, да учи, а другия постъпи в столичния университет. Деляха ги около триста мили.

Сега се върнаха да обсъждат старите си теми, но мислите им бяха добили по-широк мащаб.

– Любимото тактическо средство на демоните за омаловажаване на вярата на младия християнин е разсейването, – отбеляза Кирил.

– Колко добре познаваме ние в съвременния свят борбата срещу разсейването? – повдигна рамене Пенко.

Кирил се усмихна:

– Повечето от нас носят малки компютри в джобовете си, предназначени да привличат вниманието ни с малки хапки и да ни карат да се връщаме за още.

– Програмирани сме да държим вниманието си в кръг около най-малките неща, докато вече не ни остане време за неща от истинска важност, като молитвата в тишината пред Бога, – допълни Пенко.

– Това със сигурност е по-голяма тактика в арсенала на дявола дори от изкушението да вършим явни грехове, – завъртя глава Кирил, – защото ако той може просто да запълни всеки момент с шум и разсейване, със сигурност никога няма да обърнем внимание на тихия, мек глас на Бог.

– Шумът, грандиозният динамизъм, чутият израз на всичко ликуващо, безмилостно и мъжествено… Накрая ще превърнем цялата вселена в шум, – подкрепи го Пенко.

– Библията е пълна с предупреждения срещу разсейването, – продължи разсъжденията си Кирил. – В Стария завет виждаме Бог да напътства народа си да размишлява върху Неговото Слово ежедневно и да отделя специално време за молитва, почивка и празнуване. Защо?

Пенко отговори веднага:

– За да се върнат умовете и сърцата им към Него, когато малките житейски въпроси заплашват да заглушат по-големите. Исус предупреди учениците си, следователно и нас, че разсейването е като тръните, които задушават доброто семе. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“, каза им той. „Духът е бодър, но плътта е немощна“.

– Ясно е, че разсейването винаги е било човешки проблем, – съгласи се Кирил, – дори преди появата на смартфона!

Въпреки че трябва да се изправим пред проблема с разсейването, не е нужно да се чувстваме обречени от него.

Господ знае какви сме и разбира борбите, с които се сблъскваме в сегашното време.

Чрез Неговия Дух можем да придобием самоконтрол, за да се отблъснем от атаката на разсейването.

Трябва да направим главното нещо основно. Да гледаме към Господа, докато единственото желание на сърцето ни не стане да живее с Него.

Виктор разпалено размахваше ръце:

– Няма Бог! Не ми говори врелини кипелини.

Добромир го погледна кротко и топло му се усмихна:

– Наблюдавал ли си пламтящия залез, а мекият, сребрист блясък на лунната светлина върху океанските вълни? Чувал ли си плача на новороденото? Гледал ли си как птица гради гнездото си, излюпва и храни малките си? Кой е направил всичко това?

– Това е случайно стекли се обстоятелства, – самонадеяно обяви Виктор.

– Погледни заобикалящия ни свят, – посъветва го Добромир. – Инстинктивно знаем, че нашата среда не е някаква случайна космическа случайност, а дело на Майстор-дизайнер. Земята не е възникнала с щракване на гигантски пръсти, а е била съзнателно планирана и подготвена в подредена поредица от събития.

– И космоса ли не е случаен? – с присвити очи и лека ирония в гласа попита Виктор.

– Не е, – спокойно му отговори Добромир. – Виж нас хората. Ние сме съзнателно планирани да бъдем изпълнени с красотата на любовта, радостта и мира, изпълняващи целта поставена от самия Бог.

Виктор само махна нервно с ръка.

Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.