Карл Велики бе цар на франките и император на римляните. Той изгражда Франкското кралство в империя, която обхваща голяма част от Западна и Централна Европа.

Папа Лъв III го коронясва за император Август на Рождество 800 г.

Преди смъртта си през 814 г. Карл Велики дава внимателни инструкции за това как желае да бъде погребан.

– Искам да бъда седнал на трона си в кралската крипта с наметалото си на рамото, държейки кралския скиптър. Една книга ще седи в скута ми, с пръст да соча към определен стих.

Двеста години по-късно друг император, Ото, искаше да види дали инструкциите са били спазени. За целта той изпрати екип в криптата.

Бе намерено скелетно тяло, короната му наклонена, пелерината му изядена, скиптърът паднал на земята, но с книгата все още в скута си, към която сочи кокалест пръст.

Книгата беше Библията, а пръстът сочеше Матей 16:26 „Защото какво ще спечели човек, ако спечели целия свят и загуби душата си?“

Карл Велики бе велик император, който спечели голяма част от света, но направи изявлението си за това, което наистина има значение.

Не всички пари, слава и власт в света имат голяма стойност, а собствената ни душа.

Виктор бе осъден на доживотен затвор. Той сподели с приятелите си:

– Копнея да живея навън, а не зад тези каменни стени.

Приятелят му Петър се опита да го насърчи:

– Исус ще запълни празнотата в живота ти.

Виктор се подигра с това твърдение:

– Това, че Исус е човек, който е умрял, но още е жив, звучи глупаво, Това е една лоша фантастика.

Мина време и скептицизмът му започна бавно да се топи.

Виктор започна да слуша християнско радио, дори започна да чете Библията.

Най- накрая той помоли Бог:

– Моля Те, откри ми се.

Тревогите и страховете на Виктор започнаха да избледняват.

Той си казваше:

– Физически съм затворен в затвор с две масивни огради, подобен на клетка, но психически съм свободен и защитен като Даниил, когато бе в ямата с лъвовете.

Скоро след това Виктор прие Исус за свой Спасител.

Каквито и да са обстоятелствата ни, включително и големите трудности, Бог никога не ни изоставя. Трябва само да се обърнем към Него.

Георги притежаваше Библия, но аналитичният му ум не позволяваше да приеме чудесата в нея.

Изненадваше се от искрената вяра на приятеля си Захари, за това един ден се помоли много странно:

– Ако искаш да повярвам в Теб, направи нещо, което не мога да си обясня.

Един ден Георги откри, че Библията му е изчезнала:

– Как е възможно това? – възмути се той. – Аз никога не съм си губел нещата.

Този ден той шофираше в дъжд към университета, където преподаваше.

Когато слезе от колата, забеляза Библия на мокрия тротоар.

Вдигна я и се изненада:

– Тя е суха, а вали …

Това Георги не можа да си обясни.

Молитвите, изпълнени със съмнения, не са модел, който да следваме, но те могат да разкрият Божия характер.

Така Георги повярва в Исус, като осъзна, че любещия Бог е отговорил на молитвата му.

Той получи нещо, което не можеше да обясни – суха Библия в дъжда.

Тази вечер семейството се бе събрало около масата, не просто да вечерят, а да си поговорят.

– Какво ще се случи, ако работата ни изчезне? – попита Борко най-малкият в семейството .

– Или здравето ни се влоши, – прибави сестра му Мая.

– Ами ако икономиката се срине рязко? – додаде дядо Стоил.

– Има ли Бог послание за народа си, когато ни сполети бедствие? – попита бащата на Борко и Мая.

В стаята настъпи мълчание.

– Нека прочетем думите на пророк Исая, – предложи бащата.

Мая отвори Библията.

– Коя глава и кои стихове? – попита тя.

– Исая 6:1-3, – уточни баща ѝ.

Тънкото ѝ гласче прочете:

– „В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
И викаха един към друг, казвайки: – Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя“.

– Бог успокои страховете на Исая, не като премахна проблема, а като разкри божествената си сила и присъствие, – поясни бащата.

– Радвай се, – усмихна се дядо Стоил, – че Бог е способен да направи това, което ние не можем!

Тревожността ти намалява, когато разбирането ти за небесния ни Баща се увеличава.

Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.