Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

За еврейското богословие е характерно очакването на Месия. Юдеизмът учи, че ще дойде Спасител, който ще помогне на еврейския народ да изпълни своята крайна цел.

За съжаление, много хора, в хода на цялата история на еврейската религия, използвали това очакване  за собствена изгода.

Ярък пример за това е сабатианството, отклонение от юдеизма, което е основано през 1665 г. от Шабтай Цви, който се обявил за месия.

Изгонен от своя роден град Смирна, Цви пътешествал по целия Близък Изток, привличайки последователи. В крайна сметка Цви приел исляма, а сабатианството прекратило съществуването си.

Но дори и след това, той оставил редица последователи, които продължавали да вярват, че Шабтай е бил месия.

Сектата е съществувала до 18-ти век, проповядвайки мистичен подход към еврейския живот.

Поради много уникално заболяване 19-годишнатат жителка на Обединеното кралство в продължение на две години се превърнала в заложник на собствения си апартамент.

Това заболяване във всеки един момент можело да доведе до анафилактичен шок.

Момичето е бил диагностицирано с тежка алергия към миризмата на  всякакви храни. По тялото ѝ се появявали червени петна. Започвали конвулсии, имала и дихателни проблеми.

Девойката е била принудена да се храни само с моркови, сладък лук, целина и чесън, защото само при тези продукти не се предизвиквали алергични реакции в тялото ѝ .

За да улеснят живота на дъщеря си, за която лекарите не намерили лекарство, с което да я излекуват, родителите ѝ построили стерилно помещение, в което не прониквали странични миризми.

Девойката половин година се лекувала чрез  десенсибилизация, за да изчезне свръхчувствителността ѝ. Казано по-просто, момичето съзнателно се подлагало на специална „ароматна атака, като постепенно дозата „се увеличавала“.

В резултат на това, шест месеца по-късно, девойката е била в състояние да спи на отворен прозорец, а осем месеца по-късно да седнат на масата за вечеря заедно със семейството си.

В една тъмна нощ Васко караше автомобила си. Колата се занесе настрани, а Васил беше изхвърлен от седалката.

След 12 часа лекарите обявиха, че 18 годишният младеж не е могъл да се справи с многобройните си наранявания.

Това бе голяма загуба за неговите близки.

Васко беше спортист, герой за малката си сестра и отдушник за майка си. На сестра му Сара и майка му Юлия им бе трудно да се сбогуват с Васко. Това беше тежка мъка, която щеше да ги съпровожда през целия им живот.

Но веднъж се случи нещо изумително.

Майка му си спомни, че когато Васко бе жив казваше:

– Искам да стана донор за органи, в случай, че се случи нещо със мен.

Това негово желание бе изпълнено.

На Елена Найденова присадиха бъбрек и панкреас от него.

Лекарите казваха за нея:

– На Елена не ѝ остава много време.

Но благодарение на трансплантацията, те все още е жива.

Измина една година. Сара и Юлия бяха отишли на гроба на Васко. По същото време Елена минаваше наблизо с мъжа си и му предложи:

– Нека да идем на гроба на Васко.

Когато Юлия видя Елена да приближава гроба на сина ѝ, майчиното ѝ сърце трепна. Тя разбра, коя е тази жена.

Юлия и Елена се прегърнаха.

– Той е моя герой, – каза Елена като погледна към гроба на Васко. – Благодарна съм му, че ми подари още живот.

Библията ни напомня, че нашите дни са като тревата. За кратко време ние разцъфтяваме, но скоро увяхваме и умираме.

Вместо да пропиляваме това време, Бог ни призовава: „Изкупувате благовремието, защото дните са лоши“.

Нашият живот е безкраен. Бог не ни е създал, както другите Свои творения. Той ни е направил по Свой образ, така че човек е станал жива душа.

Ние не сме висши животни. Ако вярваш това, ще се държиш като животно. На нас ни е дадено много повече.

Библията казва, че нашият живот не свършва до гроба. Тези, който уповават на Божия Син Исус Христос, ще имат бъдещ живот, заедно с Бога. А за тези, които са го отхвърлили и пренебрегнали има ад.

Помислете се добре: Какво е моето отношение към Христос?

Помолете Бога, всеки ден да живеете така, че да Го прославяте.