Един ден Добри се разхождаше из паркинга, който бе близо до дома му. Очите му бяха привлечени от малко растение, което бе пробили бетонната бариера.

– От всички места, където може да се вкорени, това семе е избрало едно от най-невероятните. И все пак, то расте, – възкликна Добри.

Той стоеше там изумен и усещаше как Бог му нашепва:

– Постоянство.

Добри се замисли:

– Това растение имаше всички основания да не го направи. Земята беше твърда, пространството беше малко, а условията бяха тежки, но нещо вътре в него продължаваше да го изтласква нагоре. Не чакаше перфектни условия. Той просто правеше това, за което бе създадено, да расте.

В този момент Добри осъзна:

– Бог ми показва картина на това, което е възможно, когато не се отказваме лесно.

Всички се сблъскваме с тежки сезони. Животът носи предизвикателства, които карат отказването изглежда по-лесно, отколкото да продължиш.

Подобно на това растение, все още можем да растем на трудни места, когато останем вкоренени.

Растежът не винаги изглежда видим.

Понякога това се случва под повърхността.

Едно семе расте надолу, преди да порасне. Това, че не виждате напредък, не означава, че растежът не се осъществява. Бог изгражда вашата основа.

И ние не правим това сами.

Точно както това растение имаше подкрепа до него, ние имаме Исус. Той ни държи стабилно чрез натиск, бури и несигурност.

Нашата сила не е в заобикалящата ни среда, а в нашия Спасител.

Така че не се отказвайте. Продължавайте да растете. Бог още не е приключил с вас.

Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.

Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:

– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.

Той не се повлия.

Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.

Тя не проработи.

След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.

Той беше в 1% от пациентите.

Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.

Винаги е бил учен:

– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.

– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.

Един ден той разсъждаваше на глас.

– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.

Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.

Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.

Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.

Това бяха трудни осемнадесет месеца за Зорница. Ураган събори стотина дървета в ранчото ѝ. Пожар унищожи кабинета ѝ с много ценни находки от една експедиция.

А един ден ѝ съобщиха:

– Имате рак.

След няколко седмици синът ѝ претърпя много тежка операция.

Родителите ѝ се разболяха и тя трябваше да се грижи за тях.

Къщата ѝ се нуждаеше от ремонт. И за всичко това трябваха средства.

Зорница се олюляваше от една спешна ситуация в друга. Тя стискаше зъби и шептеше:

– Няма ли край всичко това.

След като всичко свърши, тя дълго размишляваше за тежкия период през, който бе преминала.

И Зорница стигна до заключението:

– Бог е позволил бурите на страданието да се увеличат и засилят в живота ми, за да задълбоча връзката си с Него. Да Го обикна още повече.

Вярата ни расте само, когато ветровете на живота са в противоречие с личния комфорт.

Това е целта и на Бога, Който позволява да се сблъскаме с бурите и страданията.

Доверете Му се!

Лечо ядосано махна с ръка и почти кресна:

– Тодор е глупак …

– Чакай малко, не се горещи, – хвана го за рамото Григор.

– Глупак е и това е, няма какво повече …

– Слушай, – малко по-меко каза Григор, – глупаците са хора, които до такава степен са загубили връзката с реалността, че вгорчават не само своя живот, но и този на тези около него. Необходимо ли е да се връзваме на приказките му?

Лечо го погледна изумен и попита:

– Какво искаш да кажеш с това?

– Ето какво имам предвид, – започна да обяснява Григор. – Не можем да се отнасяме с тялото си, както си искаме, защото веднага ще усетим последствията от това. Ако се държим с хората, както на нас ни харесва, няма да имаме приятели и здрави семейства.

– Добре де, – намръщи се Лечо. – Ако живееш егоистично това няма ли да засегне обществото по някакъв начин?

– Глупаците сеят вятър и жънат бури, но крайната форма на глупостта е да направиш център на живота си нещо различно от Бога. Това винаги ще води до разочарования и провали, – подчерта дебело Григор.

– Какво ми говориш? – Лечо вдигна недоволно ръце. – Такива виждат физически, психологически, рационални и духовни граници в реалността, но кривнат от тях, а после се чудят, от къде им е дошло това или онова.

– Глупаво е да се пренебрегва реалността, – въздъхна Григор. – В този свят живота и без това не е много лек.

– А, – щракна с пръсти Лечо, – за това се иска акъл.

– По-точно мъдрост от Бога, – поправи го Григор.

Лечо махна с ръка и само прибави:

– Важното е да върши работа, няма значение от къде е.

В живота ни се случва да попаднем в различни бури. Обикновено тези сътресения са от личен характер, като финансови затруднения, проблеми в семейството, болести, предателство от приятели …

Но нас ни заплашват и друг вид бури, които също могат да потопят нашата лодка, като придобиване, секуларизация, падане на нравите, социална несправедливост, тероризъм,  война, ….

Спомняш ли си как Исус и учениците Му паднаха в ужасна буря в средата на Галилейското езеро?

Учениците започнаха да се паникьосват, а Исус просто заспа.  Той беше спокоен, защото знаеше, че всичко е в ръцете на Бога. Освен това Исус имаше власт над бурята и тя утихна след като Той и заповяда: „Мълчи! Утихни!“

Словото Му винаги може да укроти вълнението на нашия живот. Каква буря ви застрашава? Остани близо до Исус, защото Неговото Слово има власт на всякакви вълни!