За да постигнете целите си, трябва да разбера как да поддържате ентусиазма си постоянно.

Ралф Уолдо Емерсън казва: „Нищо велико не се извършва без ентусиазъм.“ Трябва да имате страст, ентусиазъм или по-добре никога не започвай каквото ѝ да е.

Как да останем ентусиазирани всеки ден, въпреки трудностите, проблемите, натиска и критиките?

Позитивното мислене не е достатъчно.

Начинът, по който човек остава ентусиазиран за цял живот се крие в самата думата „ентусиазъм.“ Тя идва от гръцката дума ен Теос. En означава „в.“ Теос е гръцката дума за “ Бог“. Така че ен Теос означава да бъдеш“ в Бога „.

Когато си в Бога , ще бъдеш ентусиазиран. Това е вид ентусиазъм, който не се влияе от икономиката, времето или обстоятелства. Той е вечен, защото е обвързан с вечния Бог.

В черно белия филм на Чарли Чаплин комичната ситуация се създава благодарение на това, че ръцете не слушат „собственика си“. Те живеят свой „собствен“ живот, който не се съгласува със човека, който ги притежава.

В живота подобен синдром на „чуждите ръце“ съвсем не носи радост на тези, които страдат от този комплекс невропсихични разстройства.

За първи път на това заболяване е обърнал внимание немският невролог Курт Голщейн, когато ужасен забелязал, как лявата ръка на спяща пациентка започнала да я души.

Изследванията показали, че болестта възниква в резултат на щетите, причинени от нарушаване на сигналите между мозъчните полукълба.

По онова време при лечение на епилепсия медицината практикувала разрязване на съединените полукълба, което прекратявало заболяването, но предизвиквало синдром на „чуждите ръце“.

Светът за голяма част от хората се основава на три стълба: стремеж за доминиране, сексуално удовлетворение и желания за вкусен и сит живот.

Власт, секс и пари това са съставките на неосъзнатата съвременна религия. Те са трите глави на митичната змия, взаимносвързани, оплетени едни в други, които неотменно се поддържат.

Истинската стойност на един човек, не е постижение на външни цели, като марка автомобил, площ на жилище, маркови дрехи, сума в банката, …. истинската стойност, която остава след смъртта на човека са плодовете на неговия живот.

Външното благополучие не означава вътрешно щастие. Човек няма да се чувства удовлетворен, ако го огражда несметно богатство.

Много известни бизнесмени, политици звезди на шоу бизнеса се опитват да заглуши вътрешния си вакуум в алкохол, наркотици, светски партита и сексуални перверзии, за които обичат да разказват медиите, каро признак за „красив живот“.

Не трябва да се стремим да постигнем колосални успехи, а да търсим това, което прави живота ни смислен.

На низка орбита слънцето изгрява и залязва на всеки половин час. Да спиш при такъв цикъл е практически невъзможно.

За да се установи живота на екипажа в една космическа станция, е създадена  обичайна 24 часова система, която е изградена на така нареченото „средно“ гринуичко време.

Това е часовата зона, която се намира някъде по средата между Москва и Хюстън.

Космонавтът се събужда със сигнал, който се изпраща от централното управление на полета в станцията. Звуковия сигнал е мелодия, която се избира от космонавта или семейството му.

Земята все още бе топла, а въздуха бе натежал от аромат. Слънцето се канеше да залезе, а три рошави облачета се носеха от вятъра в незнайна посока.

Ина погледна Меги и се засмя:

– Пак си се отнесла нанякъде.

– Знаеш ли, като гледам носещите се облаци си мисля за „песен“ – каза Меги – или „музика“.  Лошото е, че не разбирам тези думи. Баба ми разказваше, че много ми е пяла преди да загубя слуха си, но аз нищо не помня.

– Всички чуващи са едни и същи, – махна с ръка Ина. – Когато ни видят питат: „Липсва ли ти птичата песен? А музиката?“

– Музиката и песните са важни за тях, – каза Меги.

– Нима може да ми липсва нещо, което не познавам? Какво като не чувам птиците, нали ги виждам, – смръщи вежди Ина.

Меги понякога имаше чувство, че усеща шума на падащото листо, драскането на котката по прозореца, краката на другите деца, когато тичат по тревата, но с никого не бе споделяла това.

– Колко глупаво е, – каза тъжно с ръце Ина, – спомените ми за различни звуци са изчезнали, сякаш са се стопили. Но имам чувство, че мозъкът ми помни музиката.

– Не, не е глупаво, – заръкомаха Меги.

– Не знам защо, – каза Ина, – но в последно време сънувам, че всички говорят около мен и аз ги разбирам, но звуците на песните … не си спомням. Всичко е толкова объркано.

Меги с ръцете си оформи въображаемо яйце, а след това го разбърка като конци на кълбо. Двете момичета избухнаха в смях.

– Изпитвала ли си съжаление, че си такава? – попита Меги.

– Понякога си мисля, че животът на чуващите е лесен, независимо от това, че и те си имат проблеми. Но техните мозъци не са забравили звуците, нито умението да говорят. А ние трябва да се учим отново да говорим, чупейки непривично ръцете си.

– Мама още се надява на чудо, – каза Меги, – чувството ѝ за вина не ѝ дава покой и тя упорства, иска отново да чувам.

Двете приятелки се хванаха за ръце и продължиха мълчаливо разходката си в градината.