Жегата не попречи на две приятелки да се съберат и да си побъбрят.

Младена отбеляза:

– Като деца всички имаме мечти за това, какви искаме да бъдем, когато пораснем.

– Въпреки това, някъде по пътя, загубихме този устрем, за да преследваме и превърнем тези мечти в реалност, – забеляза Кремена. – И Защо?

– Губим от поглед тези планове, защото позволяваме на външни влияния да ни убедят да вярваме, че не можем да ги постигнем, – отговори Младена.

– С напредването на възрастта отговорностите ни се увеличават, – поклати глава Кремена. – Ако не се наслаждаваме на настоящата атракция, сменяме канала.

– Да, някои от несгодите, през които преминаваме, може да са извън нашите ръце, но нашата реакция към тях трябва да бъде да се успокоим и да оценим ситуацията, за да видим дали сме причинили проблема, – сбърчи вежди Младена.

– Вместо да откачаме, по-добре е да се обърнем към Бога с молитва, – тръсна глава Кремена.

– След като предам болката си на Бог, – сподели Младена, – отивам да спя. Девет пъти от десет, в зависимост от сложността на ситуацията, когато се събудя, Бог обикновено ми дава план за разрешаване на проблема ми.

Кремена въздъхна:

– Можем да се наслаждаваме на живота, ако премахнем негативните емоции като страх, разочарование и притеснение, които лесно могат да се промъкнат в ежедневието ни.

Двете се засмяха и се съгласиха в едно:

– Трябва да премахнем негативните емоции.

Неда имаше рак. При лечението му тя получи много язви в устата и гърлото. Не можеше да преглътне дори парче хляб.

В тези болезнени дни тя разчиташе на млякото, което до някъде запълваше стомаха ѝ.

Въпреки болките върху Нединото лице грееше усмивка.

От къде идваше тази радост в шестгодишната жена, която дори не можеше да се храни?

Тя познаваше Исус и се радваше на всяко посещение на внуците си.

– Ако не бяха децата, – казваше тя, – щях да се откажа.

Чувството ѝ на удовлетворение и сигурност не идваше от някакво притежание или ситуация, а най-вече от знанието, че принадлежи на Христос.

Нека намерим радост в Исус, който ни обича, грижи се за нас и ни дава сили да се радваме във всякакви обстоятелства.

– Животът с Бога не ни създава имунитет срещу трудностите, а мир в тях, – заяви твърдо Цвятко.

– Не само мир, а любов и радост, – допълни Гечо.

– Какво всъщност представляват любовта, радостта и мирът? – попита Захари.

– Любовта е безкористната и всеотдайна към Бога и другите. Тя е активна и ни кара да поставяме нуждите на другите над нашите собствени, – отбеляза Любо.

– Тя приема истината, независимо от това, колко е трудно да я чуем, – снижи глас Петьо. – Тя дава от себе си, дори когато не ни се иска. Любовта не позволява на чувствата да диктуват изборите ни.

– Любовта е изпълнена с надежда. Тя е упорита и доверчива. Любещите хора държат омразата, апатията и самосъхранението далеч от себе си, – забеляза Стефан.

– А радостта? – подкани ги Захари.

– Радостта е дълбоко и трайно състояние на душата ни, което никакви обстоятелства, събития или хора не могат да ни откраднат. Това е наслада в Бога и изборът да се радваме на всичко, – поясни Цвятко.

– Тъй като обстоятелствата ни не ни управляват, промените в настроението ни не съществуват. Това не означава, че винаги сме в „добро настроение“, но можем да останем в необяснимо състояние на удовлетворение, – подчерта Гечо.

– Радостните хора не позволяват на нещастието, скръбта, тъгата или отчаянието да управляват мислите им или да насочват действията им, – подчерта Любо.

– Май нищо не оставихте за мира, – усмихна се Захари.

– Мирът е дълбок кладенец на увереност, че Бог е това, което е, и че ще направи това, което казва, – определи Петьо. – Мирът идва от почивката в Божите обещания.

– Това е избор, да работим с другите за обща цел, а не да настояваме на своето си. Мирът често е необясним и неразбираем, но ние го имаме или го нямаме, – спомена Стефан.

– Мирните хора не воюват с действията или думите си, защото знаят, че това не носи облекчение в никоя ситуация, – заключи Захари.

Крум си бе избрал една пътека, по която да бяга всяка сутрин. Бягаше равномерно по нея, когато се натъкна на различни препятствия по нея.

Първоначално Крум се раздразни от тези пречки.

– От къде се взеха толкова много?

Може би трябваше само да забави малко, да се научи да ги прескача и да продължи да тича.

Животът ни често прилича на такава пътека с усложнения.

Точно когато чувстваме, че сме намерили темпото си в работата или във връзката си, се сблъскваме с поредната преграда.

Няма начин да я заобиколим, но можем да се изправим срещу нея.

Това изисква от нас действие, но често замръзваме при първия поглед на препятствието поради обезсърчението, което се появява преждевременно.

Разочарованието, когато се сблъскаме със следващите препятствия, е нормално, все пак сме хора.

В един момент трябва да направим равносметка на ситуацията и да я представим на Бог за Неговото решение.

Препятствието е подобно на планината, а какво казва Исус за такава?

– Ако имате вяра, колкото синапово зърно и заповядаш на планината, тя ще падне в морето.

Планините, препятствията могат да бъдат премествани.

Нищо не е твърде трудно за Бога. Няма проблем, който да е твърде голям, за да го реши.

Няма пукнатина, която да е твърде широка, за да я поправи.

Няма толкова голямо счупване, което да не може да възстанови.

Защо тогава не му поверяваме препятствията си?

Бог ни уверява, че можем да преодолеем всичко не чрез сила, нито чрез мощ, а със силата на Божия Дух.

Затова е важно да въвеждаме Бог в житейските си ситуации съзнателно, така че Неговата сила и мъдрост да ни подготвят за това, което предстои.

Нашите планини никога не са по-големи от силата на Нашия Бог.

Затова започнете да говорите на препятствията за Божия характер и могъщите Му дела, защото вярата може да мести и планини!

Ураган връхлетя върху дома ѝ. Хела по чудо се спаси. Нямаше вече дом, вещите ѝ бяха разпилени.

Приюти я хуманитарно християнско служение, помагащо на онези, чийто домове бяха разрушени от урагана. Дадоха ѝ дрехи и храна.

Един от доброволците в хуманитарното служение забеляза, че Хела плаче.

– Какво се е случило? – попита я той. – Защо плачете?

– Не плача, защото загубих всичко, а защото усетих любовта проявена спрямо мен. Никой до сега не се е отнасял така към мен.

Божието сърце се проявява в желанието Му да помагаме на нуждаещите се.

Независимо дали сме в бедствени ситуации или в ежедневието, когато даваме на нуждаещите се от благословиите, които Бог милостиво ни е дал, ние правим очевидна любовта на Неговия Син, който дойде „да прогласи добра вест на сиромасите“.

Все още не можем да видим Бог, но други може да Го зърнат, когато подражаваме на Неговото състрадание към тях.

Нека Неговата любов се прояви като доброта чрез нас днес.