Боян погледна към приятеля си Милан и попита:

– Като чуеш числото две за какво си мислиш?

– За партньорство, подкрепа и тиха сила, – отговори Милан.

– А знаеш ли, че на терена защитникът носи това число? – зададе следващия си въпрос Боян.

– Често той не е най-видимия, – добави Милан, – но играе важна роля. Защитникът покрива другите, прави навременни подавания и осигурява стабилност отзад. Той е верен, надежден и отдаден на успеха на целия отбор.

– В духовен смисъл това говори за вярност в отношенията и служението, – направи сравнение Боян. – Царството Божие напредва не чрез изолация, а чрез единство, отчетност и споделен труд.

Милан плесна с ръце:

– Точно както защитниците разчитат един на друг, за да задържат линията, вярващите са призовани да стоят заедно, укрепвайки, насърчавайки се и покривайки се един друг в любов.

– Верността често е невиждана, но никога не е незабелязана от Бога, – уточни Боян.

– Защитникът не търси аплодисменти, а въздействие, избирайки последователността пред признанието, – забеляза Милан.

– По същия начин Бог почита онези, които вярно служат зад кулисите, изграждайки другите и пазейки единството, – обобщи Боян.

Симеон беседваше с няколко свои връстници.

Той поклати глава и заяви:

– Разочарованието често идва поради пропастта между нашите планове и Божите.

Димо добави:

– Ние картографираме времевата линия, стъпките и резултатите, но животът рядко следва нашия план.

– И когато това не стане, ние се борим с разочарование, съмнение и изкушение да се откажем, – горчиво потвърди Лъчезар.

– Спомням си, когато стартирах бизнес проект, – сподели Вълчо. – Очаквах успех, но се провалих. Питах се, къде съм сбъркал. Преигравах всяка грешка. И накрая си казах, че може би не съм чул правилно Господа.

– И какво стана? – попита нетърпеливо Момчил.

– С течение на времето осъзнах, че „провалът“ всъщност е пренасочване. Бог ме насочваше към нещо по-голямо, – отговори Вълчо.

Божието „не“ никога не е отхвърляне, а пренасочване към Неговото по-добро да.

Когато плановете ви се рушат, не се паникьосвайте.

Попитайте Бога:

– Какво ми показваш през тази затворена врата?

Понякога отклонението е насочване в правилната посока.

Страхил седеше наперен и предизвикваше Краси:

– Могат ли да се правят грешни неща с добри мотиви?

– Това се случва редовно, – отговори спокойно Краси.

– Нека си го кажем направо, – усмихна се Страхил, – успехът е надценен.

– Всички жадуваме за него, – отбеляза Краси. – Всъщност сме професионалисти в некомпетентността.

– Задавам си въпрос, който ме гложди от месеци, – Страхил присви вежди. – Защо сме толкова изненадани, когато го видим у другите, а сме толкова съкрушени, когато се е случило със самите нас?

– Спри и помисли за начини, по които някои хора могат да се въздържат от това да признаят, че са се провалили, – посъветва го Краси.

– Е, тези много сме ги чували, – плесна с ръце Страхил. – Лекарите могат да погребат грешките си. Неточностите на зъболекарите биват изваждани от употреба. Пропуските на водопроводчиците биват спирани. Дърводелците превръщат своите в дървени стърготини.

– И все пак е имало истински победители, – леко се ухили Краси.

– Кого имаш в предвид? – попита Страхил.

– През 1957 г. Ford се хвалел с „колата на десетилетието“. Edsel. Тази кола е имал врата, която не се затваряла, преден капак, който не се отварял, клаксон, който постоянно забивал, боя, която се лющила, и скоростна кутия, която не изпълнявала предназначението си. Един журналист сравнил графиката на продажбите на Edsel с изключително опасна ски писта. Той добавил, че доколкото му е известно, има само един регистриран случай на кражба на Edsel.

И двамата се засмяха.

– Това не е единствения случай, – отбеляза Краси, – но нашият Господе е милостив. Той взема най-лошите, най-грозните, най-скучните, най-неуспешните ни провали и ги погребва в морските дълбини. Всъщност, Той обещава пълно приемане, заедно с цялостна прошка. Това не е ли окуражаващо? Не можем ли и ние да бъдем такива насърчители един за друг?

– Когато някой от нас се провали и не може да го скрие, какво ще кажеш за малко подкрепа от онези, които все още не са хванати? – предложи Страхил.

– Не малко, а много подкрепа, – подчерта Краси.

Милен крещеше:

– Домашниии! Защо все ме питате за тях? Сякаш няма други важни неща под слънцето! Мразя да пиша домашни.

Милен предпочиташе да играе на компютъра си или с приятели навън.

Един ден дядо му като го слушаше, му каза:

– Твоите действия като дете определят резултатите, които ще имаш в бъдеще като възрастен.

– Знания, резултати и домашниииии, – размаха ръце възмутен Милен.

Дядо му го погледна спокойно и попита:

– Не си ли се замислял, че колкото по-рано започнеш да трупаш знания, толкова повече време ще имаш възможност да ги използваш и да натрупаш още по-нови?

Милен се замисли. До сега не бе гледал така на задълженията си в училище.

Изпухтя и тъжно поклати глава:

– Ако не съм натрупал достатъчно знания навреме, трудно ще наваксам с всичко, което ще ми предстои. Имаш право, дядо. Може да ми е неприятно сега, но ако се заловя, както трябва, ще имам успех за напред.

Борис бе сформирал наскоро футболен отбор. Това бе разнородна група от млади момчета.

Първите години на отбора бяха мрачни, меко казано.

Тълпите бяха оскъдни и вместо овации се чуваха забележки.

Един губещ сезон доведе до друг и както можете да си представите, публиката скоро направи Борис мишена на жестоки словесни атаки.

Спортните журналисти добавиха обиди към раните със своите злобни критики:

– Отборът се нуждае от треньор с повече ентусиазъм, усет и креативност.

Очернен и измъчван от неразбиране Борис бе решил:

– Няма да напусна отбора. Идеята да се откажа, когато нещата не вървят, никога не е била в плановете ми.

И той опитваше отново и отново, докато отборът започна да жъне успех, след успех.

Започнаха да хвалят и превъзнасят Борис, но той не се подаде. Отдаде слава на Бога.

За съжаление във наше време мнозина не се отказват от някой свой порок, защото било модерно.

Те са готови да напуснат работата или екипа си, ако пътят стане неравен. И тази си философия прилагат към всичко.

Мъглата от провали затъмнява проблемите, а спазмите на критиката изсмукват мотивацията.

За много хора упоритият е глупак, а решителността е качество, което не е необходимо и не е желано от онези, които търсят обществено одобрение.

Но какво ни остава тогава?

Отнемете убеждението, дисциплината и решителността и сте отрязали сърцето на истинския живот. Премахнали сте предизвикателството, което прави всичко вълнуващо и възнаграждаващо. Тогава сте се задоволили с нищо по-добро от равенство с противника.

Историята на човечеството е осеяна с безброй безименни хора, които са се сблъсквали с бедствия и трудности, страдания и критики, и са се отказвали.

На вас, които сте изкушени да се върнете назад, ви призовавам да стоите твърди, действайте и бъдете силни.

Ползите от решителността далеч надвишават алтернативния път.