Димо разказваше на приятелите си:

– Четох за едно езеро в Западен Тексас. Представете си локва от солени кал с размерите на футболно игрище. За разлика от истинските езера, то няма чист извор. Няма река, която да го пълни, за да тече през него. Локва и изпарения от газ, петрол и солена вода.

– Не е приятна гледка, – сбърчи нос Сашо.

– Езерото без вход или изход смърди, – добави Светльо с неприязън.

– Така е и с живота без Божествен източник, – обади се бай Григор, който незабелязано се бе приближил до групата младежи. – Оттук идва и поканата на Исус: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Реки от жива вода ще бликнат и ще се излеят от дълбините на всеки, който вярва в Мен по този начин“

Младите хора го изгледаха недружелюбно за намесата му.

А той само се усмихна и прибави:

– Както растението абсорбира светлината от слънцето, така и вярващият абсорбира духовна сила от Божественото.

И си продължи пътя, а младежите дълго гледаха след него със зяпнали уста.

Рени бе на брега на морето. Тя възприемаше визуално величината му. Усещаше бушуващият му ритъм и солената миризма.

Тя обичаше да стои на брега на морето, достатъчно близо, за да може водата да докосва пръстите на краката ѝ, след всяка разбиваща се вълна.

Рени гледаше напред, докъдето ѝ стигаха очите. Безкрайна гледка изпълнена само с вода.

Когато вълната отново докосна краката ѝ, тя се усмихна:

– Това докосване ми напомня за поканата, която Исус отправя всеки ден. Той ме кани в живот, свободен от робство, напълно потопен в дълбините на Неговото безгранично присъствие, любов, благодат, мир и радост.

Такъв призив да се живее в свобода получава всеки от нас.

Ежедневната покана, ни зове:

– Напусни бреговете на комфорта. Почини си в дълбините на това, което е Той.

Това е покана да заменим живот, който държим под контрол, с живот воден от Неговия Дух.

Не позволявай да те спре каквото и да е, за да направиш тази замяна.

Даниел бе солиден мъж. Той не вярваше в такива приумици като Бог и т.н. Никой до сега не бе успял да го обори в противното.

Тази вечер той се възхити на красотата на залязващото слънце и се смути:

– Не ставай смешен Дани, – каза си той.

Горкият не смееше да се потопи в спиращата дъха гледка.

– Не, не това са просто безсмислени частици, – мърмореше объркано Даниел. – Глупост, еволюционен трик … пречупването на светлината причинява приятно освобождаване на химикали в мозъка ми! Не се заблуждавай, Дани!

Въпреки всичко бе завладян от невероятната красота.

– Не това е пълна лудост, – Даниел размаха ръце. – За какво да бъда благодарен? Дани, ела на себе си!

На другия ден видя малко дете, което бе щастливо и се заливаше в смях.

Даниел промърмори:

– Нищо друго освен еволюция. Това не ме изкушава да продължа рода. Просто освобождаване на допамин, защото детето се смее. Не, няма да се заблудя!

По- късно, когато изяде хамбургера си, нещо го стресна и той възкликна:

– Всъщност, може да има добър и любящ Бог.

Това бе необикновен изгрев. Валентин и Атанас наблюдаваха появата на слънцето захласнати.

То се отразяваше в обширните води пред тях. Гледката бе зашеметяваща.

Валентин бързо извади телефона си и каза на приятеля си:

– Само за момент…. Искам да запечатам тази картина.

Слънцето светеше право в очите на Валентин и той не можа да види изображението на екрана, преди да снима, но щракна.

– Ще стане страхотна снимка, – възкликна Валентин.

Атанас се усмихна и го потупа по рамото съучастнически.

– Не можах да видя добре образ, но такива снимки обикновено излизат добре, – смутено призна Валентин.

– Ти винаги си успявал, – насърчи го Атанас.

Не винаги могат да се видят детайлите на екрана, но това не означава, че няма да се получи красива снимка.

Така е и ходенето с вяра.

Не винаги виждаме Бог да работи, но вярваме, че Той е там.

Вярата е увереност за това, което не виждаме.

Бог действа. Това, което е правил преди, може да направи отново, дори повече.

Петко вървеше по билото на планината. Пред него се разкриваха чудни гледки.

Той виждаше малките къщички в долината потънали в зеленина, а на отсрещната ливада пасяха крави.

Внезапно една мисъл отекна в ума му:

– Наслади ми се. Изпитай доволство от Моето творение. Нека пътуването ти в живота бъде радост.

Петко се замисли.

– Какво означава да се наслаждавам, да изпитвам доволство? – попита той.

– Да възприемаш с удоволствие и удовлетворение това, което имаш или преживяваш, – бе отговорът.

Усмивка заля лицето на Петко, а сърцето му затуптя радостно.

– Каква грандиозна идея, – възкликна той, – да изпитвам удоволствие и удовлетворение в присъствието на моя Спасител и Господ.

Разперил широко ръце Петко шепнеше:

– Докато размишлявам върху творението Ти, аз се наслаждавам в Твоето присъствие. Така изпитвайки доволство и удовлетворение в живота си, имам ясна цел.

Петко плесна с ръце и извика:

– Храната, напитките и работата донасят временно удовлетворение. Те не са предназначени, да бъдат фокусът на живота ми. Истинския живот е да се наслаждавам на моя Създател и Неговото творение, докато почивам във волята Му.

Гласът на Петко се извиси:

– Господи, знам, че най-доброто предстои.

Нека богатите в този свят не се гордеят и доверяват на парите си. Те не са надеждни.

Доверете се на Бога, Който изобилно ни дава всичко, от което се нуждаем.