Миладин се премести със семейството си в нов град и дом.
Един ден той сподели с жена си Соня:
– Навиците за децата ни за сън са се променили.
– Ще е съгласиш, че не бе необичайно да намерим един или и двамата в леглото си до сутринта, – усмихна се Соня.
– Да но това е неудобно за нас, – повдигна вежди Миладин.
– Време е да направим промяна, – предложи Соня.
За целта купиха нови покривки за легла и започнаха да отсядат в стаята на децата си, докато заспят, планирайки след това да се промъкнат до спалнята си.
Промяната отне повече време от очакваното.
Миладин отбеляза:
– Някои нощи бях толкова уморен, че щях да заспя на пода.
Една сутрин Соня показа снимка на Миладин, която беше направила през миналата нощ.
На нея бяха Миладин и синът му, заспали един до друг на пода.
– Забележи, – засмя се Милан, – оставил е удобното си легло, само да бъде близо до мен.
Тази снимка Накара Миладин да се замисли.
– Имам чувството, – каза той на жена си, – сякаш Бог ме пита: Готов ли си да оставиш утехата си, за да си близо до Мен?
Няма нищо лошо в комфорта. Това е благословия, но когато става въпрос за следване на Бога, утехата обикновено не е част от призванието.
Той не ни моли да живеем лесно, а да бъдем послушни.
Понякога трябва да оставим мекото удобно легло и да стъпим на твърдата земя на вярата.
Растежът се случва, когато разменяме комфорт за близост. Това е мястото, където се изгражда доверие. Тук се формира призванието.
Истинското ученичество струва нещо. Но наградата е живот, белязан от цел, присъствие и по-дълбока връзка с Него.
