Когато Сава слезе от лодката на индонезийския остров, той усети духовния мрак на това място. Тамошният народ практикуваше комбинация от магьосничество и ислям.

Сава скоро бе завършил библейско училище и бе готов за работата, към която Бог го бе призовал, да достигне тези островни хора за Христос.

Сава проповядваше смело:

– Обърнете се към Христос. Изгорете идолите си и мощите от стария си живот.

Един мюсюлманин изгори идола си, в който имаше свитък от Корана.

Когато радикалните мюсюлмани чуха за опожаряването на Корана, те докладваха за Сава на служители на района.

Той бе арестуван.

Биха го жестоко и Сава изпадна в кома.

Скоро след това той умря от раните си, но смъртта не сложи край на служението му.

Когато историята му бе разказана в родното му село, един мюсюлманин прие Христос като свой Спасител.

Петдесет и трима селяни взеха решение да завършат библейско училище. Седем от тях поискаха да бъдат изпратени като мисионери в село, където Сава бе умъртвен.

Надявайки се да потушат евангелския огън, селските служители отнеха живота на Сава, но дори в разгара на насилието Божията ръка работеше.

Днес пламъците на Евангелието горят ярко в това село.

„Остави светлината включена.“

Това е, което всички, които следват Христос, трябва да се стремят да направят, когато загърбят този свят.

Един отдаден християнин оставя светлината включена за един свят, който се губи в тъмнина.

Това се нарича оставане на наследство.

Често чуваме за известни хора, които оставят след себе си наследство в киното, спорта или някаква друга публична арена, докато животът на много християнски светци угасва в анонимност, верните им светлини все още горят ярко по целия свят.

Тяхното наследство от вяра, почтеност, надежда и любов не може да бъде заличено от смъртта им.

Всъщност смъртта може дори да увеличи пламъка, защото такова наследство често е доброволно имитирано от тези, които остават.

Любопитството към Христос плени град Йерусалим.

– Кой е този? – питаха те.

Някои искаха непременно да разберат:

– Как един човек може да привлече вниманието на цял град?

Мнозина бяха чули за този чудотворец и учител освобождаващ истини, но да Го видят на магаре в царско шествие ги накара да се усъмнят:

– Този ли е Който ще ни освободи от Римското господство?

Едно магаре отхвърли желанието им да Го коронясат като Давид за цар на страната.

Исус Христос бе Божият Син, Който по благодат чрез вяра щеше да бъде коронясан за Цар на сърцата, които Го приемат.

Бог действа, когато Христос не е отхвърлен.

Любопитството е това, което доведе мнозина до вяра в Исус Христос като техен Спасител и Господ.

Такива искрено питаха:

– Този ли е, за Когото се твърди, че е Синът на Живия Бог?

Той бе Месията, Който очакваха. Дошъл бе да спаси народа Си от греховете им и да царува над сърцата им.

Проблема бе отхвърлянето. При него се губи възможността да се опознае Исус близко и интимно.

А любопитството не спира за онези, които опознават Христос в общението на страданието и в силата на Неговото възкресение.

Животът е инкубатор за болка, а Исус е Божият лечител особено, когато сме наранени.

Неговото възкресение е основата на нашата вяра и източникът на сила, за да се изправим пред житейските предизвикателства и водещо до обновяване на умовете ни.

Любопитството може да ни доведе до Бога и да ни сближи по-дълбоко с Него.

В страната християнството бе незаконно, но това не попречи на Ана да приеме Исус Христос за свой Спасител.

Тя започна да споделя новата си вяра с брат си, но той не искаше да я слуша.

Тогава той се разболя.

Белодробното заболяване бе опасно.

Сам в болничната стая той се задъхваше.

Не бе готов да признае Исус за Божи Син. Дори се страхуваше да произнесе името Му на глас.

За това каза:

– Боже на сестра ми, помогни ми.

Той започна да диша все по-леко. Пътят на вярата му в Исус започнала от този ден.

С думите си ние каним другите да следват Исус.

По-важен е начинът, по който живеем пред тях.

Реалността на истинската вяра в единствения истински Бог говори много.

Симеон бе нервен:

– Какво толкова уникално има в раждането на Исус? Мария го е родила като всяка друга жена.

Виктор се замисли, а после каза:

– Мога да ти дам приблизителен, макар и не точен, пример за това.

– За непорочно зачатие? – усмихна се скептично Симеон.

Виктор не се трогна от иронията му, а му разказа следното:

– Единадесет годишният мрежест питон на име Телма родила шест женски потомци през юни 2012 г. В зоопарка Луисвил, Кентъки, където живеела с друг женски питон, Луиза. Никой мъжки никога не се е доближавал до деветдесет и една килограмовата и шест метрова майка змия.

Симеон го изгледа ужасен, а Виктор продължи:

– Нови ДНК доказателства, публикувани през юли в Biological Journal of the Linnean Society, разкриха, че Телма е единственият родител.

– Да, но това е животно, а не човек, – възрази Симеон.

– Въплъщението на Господ Исус Христос е важно и трябва да се разбира като израз на Божията любов към човечеството. Бог изпрати Своя Син, който е едновременно Божествен и човешки, за да може да умре за греховете на човечеството и да възкръсне, давайки възможност на хората да живеят вечно. Господ Исус няма човешки баща, така че Той е свят и достоен да умре като умилостивение за греховете на човечеството.

Симеон само разтърси глава, но нищо не каза, а Виктор добави:

– Свръхестественото зачатие на Господ Исус Христос свидетелства за него като Божи Син, единственият достоен Спасител на човечеството и Господ на цялото творение.

Стефан се надигна бавно от леглото. Предстоеше му още един ден работа преди да излезе в почивка по празниците.

Замисли се:

– Дните ни са изпълнени с избори. Сам решавам къде да отида, какво да правя, как да се държа.

И той беше прав.

Нашият собствен живот, репутация, кариера, ценности, бъдеще, дори и здраве се оформят в зависимост от това, какъв избор сме направили.

Имало е дни, когато Стефан е бил смутен:

– Да излъжа или да кажа истината.

Когато го обидеха или нараняваха бе готов да отмъщава, но знаеше, че трябва да прощава, защото това щеше да се отрази на психиката му, а от там и на здравето му.

Стефан си спомни моментите, когато се срамуваше да признае Бога:

– Страхувах се, че ще изгубя Явор, ако му кажех, че съм християнин. Все пак той бе човек, от който получавах доста облаги.

Стефан разроши с длан косата си и въздъхна:

– Хубаво направих, че му признах. Той много се заинтересува от моята вяра и от Спасителя и това много ме зарадва.

Отношението ни към Бога и връзката ни с Него определя какви хора сме.

Изберете пътя на Истината. Няма да съжалявате.