През 60-те години на миналия век Светослав Рихтер си построил къща близо до град Таруса, който се намирал на високия ляв бряг на река Ока, където се вливала река Таруса.

Преди това той живеел в колибата на един човек, който се грижел за шамандурите.

Рихтер не дочакал края на строителството на дома си в схлупената къщичка и се пренесъл.

Първото нещо, което донесъл в новия си дом било пияното, но май нямал друго освен него.

Той така и живеел, само с пияното …. друго нищо.

В шведския град Малмьо през 2006 г. е поставена огромна „говореща“ лампа с абажур на площада.

На Рождество тази уникална лампа стои на площад Лила Торг.

Лампата е наречена говореща, защото тя наистина може да отговаря, но само на шведски език.

Височината ѝ е колкото един двуетажен дом.

Първите абажури са се появили в Париж в края на XVII век. Те не светели с по-слаба светлина, но били снабдени със специални отражатели, които насочвали светлината надолу.

Оказва се, че абажурите са се появили като елемент на улична лампа, а не на настолна такава.

Знаете ли думи за публичен дом за хазарт и се различават само по ударението в един от езиците в Европа?

Думата „казино“ е възникнала през 19 век в Италия като умалително на „casa“ – „дом“ и означавало малко развлекателно заведение, където играели не само хазартни игри, но танцували, слушали музика и се занимавали със спорт.

В съвремения италиански език терминът „казино“ с ударение на втората сричка означава публичен дом.

Ако добавите акцент и ударение на същата дума само, че на третата сричка тогава вече става дума за игрален дом.

Домашните животни могат да окажат сериозно влияние в юношеството. Тогава детето се намира в противоречие с околните и няма с кого да обсъди своите проблеми.

В този случай домашните животни могат да станат за него верни слушатели, с които юношата може да сподели болезнените неща, които го съпътстват в ежедневието.

Не казвам, че родителите не трябва да търсят контакт, за да се разреди напрежението в децата им, но наличието на куче или коте в дома би помогнало в тази насока.

Съществуването на представител на фауната в трудната юношеска възраст, може да стане обединяващ фактор в семейството.

Ако родител и подрастващият му син или дъщеря имат общо хоби в дома, това ще смекчи напрежението на взаимоотношенията в семейството. Ще послужи като сигнал за свършване на войната между родители и деца.

Животът на Данчо съвсем не беше такъв, какъвто изглеждаше. Той имаше хубав дом, престижна работа в елитна фирма и обещаващо бъдеще и все пак нещо не вървеше…..

Работата вече не му доставяше удоволствие. Данчо съвсем не мразеше това, което правеше, просто нямаше желание да го върши. А това се набиваше на очи, особено на шефа му.

Един ден ръководителят на фирмата извика Данчо при себе си в кабинета си и му каза:

– Ти не си вече онзи ентусиазиран младеж, когото взех на работа преди няколко години. Тогава гореше, кипеше от идеи и енергия, а сега идваш във фирмата сякаш всичко ти е омръзнало. Нима вече не ти е приятно да работиш тук?

Данчо наведе глава. Не можеше да погледне шефа си в очите. Това бе истина. Данчо се почувства разобличен и посрамен.

– Не знам какво да ви кажа, – каза отчаяно Данчо. – Напоследък ми липсва ентусиазъм, няма какво да ме мотивира. Сам не знам, защо се получава така….

Той нямаше какво да крие от шефа си. Всичко бе изписано на лицето му. Поведението в последно време красноречиво говореше за апатията, която го бе обхванала.

– Много добре знаеш, – шефът на Данчо говореше спокойно и обмисляше добре думите си, – че мотивацията е много важна във нашата работа. Ако работим без желание, ставаме посредствени. Изплували сме над конкуренцията и сега не мога да допусна да се върнем назад.

– Искате да кажете, че съм уволнен? – попита Данчо, но странно в него нищо не трепна.

Той още от малък знаеше, че болезнените и мъчителни проблеми се решават, колкото се може по-бързо.

– Не, – поклати глава шефа му. –  Не бих искал да се лиша от теб. Прекалено много съм инвестирал в развитието ти. А и ти си вложил много труд, нима толкова лесно ще се откажеш от всичко? …… Случвало се е и с други. Мисля, че имаш нужда от почивка. Давам ти две седмици. Вярвам, че като се видим отново, нещата ще са се променили в твоя полза.

Данчо въздъхна дълбоко, но нищо не каза.

– Помисли добре, – посъветва го шефът му. – Ако решиш, че тази работа не е за теб, ще бъда разочарован, но поне ще знаем, че нещата трябва да се променят и няма да се измъчваме взаимно. След две седмици, ти ще решиш, дали ще останеш при нас и ще работиш, както трябва или ще намериш нещо друго, което се надявам, да запали искрата отново в теб. Разбрахме ли се?

– Дадено, – каза Данчо и му стисна ръката.

Сега Данчо беше на кръстопът, но той бе взел решение, да помисли върху положението и да направи най-доброто.