Когато Симо бе малък, той обичаше да посещава местния ресторант заради разнообразните му десерти.

Минаха години. Симо порасна и му се наложи да се премести в друг град.

Пътуваше ли нанякъде, той си съставяше маршрута, така че да минава през любимия му ресторант, а тайно си мечтаеше:

– Ех, ако някой можеше да отвори подобно заведени и в нашия град.

И това се случи.

Близо до дома на Симо се отвори кафене специализирано в разнообразни десерти.

Копнежите са хубаво нещо, но понякога те са за незначителни неща, като този ресторант с десерти. Други могат да бъдат по-силни, но всички те могат да ни удовлетворят временно.

Истинският ни копнеж в този живот нека бъде всеки ден да се преобразяваме в Христос, а вечността да я прекараме с Него.

Ресторанта бе слабо осветен. Сервитьорката приемаше тихо поръчките на клиентите. Един от тях ѝ подаде химикалка с вградено малко фенерче и добави:

– За да можете да виждате по-добре в тъмното.

Лицето на сервитьорката грейна. Тя започна да се движи между масите радостна. Беше очевидно, че е възхитена от подаръка.

Мъжът, който ѝ подари химикалката, когато стана от масата намигна на седящия до него и каза:

– Мисля, че се развесели, когато ѝ дадох химикалката. Оправи ѝ деня!

Божият дар на светлината озарява дните ни. Исус е най-висшият дар на светлината. Той дойде на света, за да го спаси.

Бог ни е дал този дар, защото ни обича.

Когато приемем Христос като наш Спасител, греховете ни се прощават и ние имаме общение с Него.

Исус озарява живота ни за цяла вечност.

Той каза:

– Аз съм светлината на света; който Ме следва, никак няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Като вярващи в Исус, ние сме светлината на света.

Когато получим дара, който Бог ни е дал чрез Христос, можем да ходим в Неговата светлина и „нека нашата светлина свети пред човеците“.

С Него като наш източник, нека светим за Него днес!

Мартин работеше в местния ресторант. Той откри мъж в безсъзнание до кошчето за боклук.

Намереният бе изгорял от слънцето, бе ухапан от мравките и имаше признаци на травма от тъп предмет.

Той не знаеше кой е. С измислено име живя в неизвестност повече от десетилетие.

Не можеше да работи, да получава помощи или да си върне миналото.

Изцелението му започна, когато група от непознати му помогна да преоткрие самоличността си чрез генетични тестове и разследвания.

Мъжът се зарадва:

– Имам история. Не съм просто някакъв непознат, който се е появил от нищото.

Когато ние, вярващите в Исус, забравим кои сме или когато житейската болка ни дезориентира, Бог често използва общността, за да ни свърже отново с най-автентичната ни идентичност.

В Него ние сме обичани, избрани и познати.

Съпругата на Тони почина. Той мислеше, че е преодолял скръбта, но един ден мина край ресторанта, където двамата се бяха хранили. Чу любимата ѝ песен …

И гигантът на скръбта започна да го мачка.

Тони не можеше да спи. Загуби апетит. Дори мисли за самоубийство го посетиха.

Скръбта не е психическо заболяване, но се усеща като такова.

Колкото и странно да звучи, „скръбта е по-добра от смеха, защото тъгата има пречистващо влияние върху нас“.

– Какво да правя? – попита Тони.

Посъветваха го:

– Изправи се срещу мъката. Позволи си да плачеш. Бог разбира и щете приведе и през това.

Петър Василев бе добре сложен мъж. Нищо не му липсваше, бе презадоволен от всичко.

Една вечер излезе от ресторанта и по пътя си към дома реши да мине напряко.

В тъмнината се заклещи и той не разбра къде. След всеки опит да излезе от там, го стягаше някаква невидима примка болезнено.

Накрая прекрати опитите си, защото разбра, че става още по-лошо.

– Май тук ще спя, – нервно реагира Петър в създалата се ситуация. – Помощ отникъде. Всички спят. Кой ще тръгне да ме спасява в такава непрогледна нощ?

Така осъмна

Пожарникари го освободиха от увилите се храсти около него.

Когато отместим очите си от Господ, можем много лесно да се заклещим на място, където не искаме да бъдем. Ето защо е толкова важно Бог да е във фокуса на всичко, което правим.