На Виктор Ников предстоеше дълго пътуване със самолет, за да присъства на семейно събиране.

Първият му полет бе отменен същата сутрин и пренасочен за следващия ден.
Виктор не провери преиздадените си бордни карти, а направо се насочи към самолета.

Служителят към изхода за прекачване на полета бе спокоен. Той отбеляза:

– Този самолет е отменен и ще пътувате утре сутринта, а не тази вечер.

Виктор бе изумен. Брат му щеше да го вземе от летището, щом самолета пристигнеше.

Всички около Ников викаха, искаха незабавни отговори от човек, който не бе отговорен за създалото се положение.

Виктор се присъедини към хаоса.

Служителят игнорира суматохата.

Бог проговори в сърцето на Виктор:

– Защо не промениш подхода си?

Ников се върна и спокойно се обърна към служителя:

– Господине, трябва да замина тази вечер, утре сутринта ще бъде късно. Можете ли да ми помогнете?

Служителят го погледна и добави:

– Моля останете настрана за малко.

След разговор с екипажа служителят повика Виктор и му каза:

– Няма повече места в икономичната класа, но ако нямате нищо против, преместих ви в бизнес класа.

Виктор радостен изтича да се качи на самолета. Още същата вечер заедно с багажа си, който пристигна на време, бе на срещата на семейството си.

Бог го научи на един важен урок.

Никога не следвай разярената тълпа. В напрегнат момент отстъпи назад и помисли.

Когато другите губят контрол, Божието дете трябва да избере мъдростта пред емоциите.

Катя и Веско пакетираха багажа си за преместване в новия си дом.

Внезапно Катя припадна.

Сърцето ѝ бе спряло.

Лекарите я съживиха, но състоянието ѝ до вечерта се влоши.

На Веско бе казано:

– Обадете се на останалите членове на семейството, за да се сбогуват с нея.

Цялото семейство се събра и започна да се моли отчаяно.

Катя официално бе починала, но Бог я върна към живот.

Той има цели, които не знаем. Не лекува всички, нито възкресява всеки, но ни дава едно превъзходно уверение:

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, ако и да умре, ще живее“.

Всеки вярващ знае, че каквото и да му се случи, ще бъде с Господа.

Гневът на Никол отвори място за дявола. Той веднага покани огорчението:

– Заеми място в сърцето ѝ.

И то го направи.

Всичко се усмърдя.

Щом усетите клюка, приемете клевета или избухнете в гнява, знай че дяволът е заел непозволено място.

Не му отделяйте време и внимание. Просто му кажете:

– Стягай си багажа и да те няма тук повече.

Тогава започва процесът на прошката.

Премахнаха се списъците с грешките,

Последва молитва за врага. Пресякоха се всичките му планове, дори това да изглеждаше скандално.

Исус умря и за тях.

Смятайте, че си струва да простите, заслужава си.

Това не прави прошката по-лесна, нито по-бърза.

Да простиш на врага, можеш винаги да опиташ. Това е решение, което всеки взима сам за себе си.

Гошо и Христина бяха от няколко години пенсионери. Вместо двамата заслужено да си почиват от дългите години, в които бяха ангажирани с работа, трябваше да се сблъскат с мъката и болката.

На Христина установиха болестта на Паркинсон.

Въпреки това никой не чу Гошо да се оплаква.

Един ден приятелят му Хари го попита:

– Как издържаш на всичко това? Каква е тайната ти?

Гошо тъжно се усмихна и сподели:

– Всяка сутрин със съпругата ми пеем химн. Когато я питам, кой да е той, тя винаги избира този, в който се казва, да преброим многото си благословии. И ние пеем:

„Когато върху вълните на живота те хвърлят бури, Когато си обезкуражен, мислиш, че всичко е загубено, Пребройте многото си благословии, назовавайте ги една по една, И ще ви изненада какво е направил Господ.

Случвало ли ви се е да сте обременени с много грижи? Изглежда ли тежък кръстът, който сте призовани да носите? Пребройте многото си благословии, всяко съмнение ще отлети, И ще пееш, докато дните минават.

Когато гледаш другите с техните земи и злато, Мислете, че Христос ви е обещал несметното Си богатство. Пребройте многото си благословии, парите не могат да се купят Вашата награда на небето, нито вашият Господ във висините.

Така че сред конфликта, независимо дали е голям или малък, Не се обезсърчавайте, Бог е над всичко; Пребройте многото си благословии, ангелите ще присъстват, Помощ и комфорт ви осигуряват до края на вашето пътуване“.

Какво се случва, когато гледаме към своите благословии?

Тревожността грабва всичкия си багаж и се измъква през вратата.
Притеснението млъква пред благодарността на сърцето.

За това по-добре е да се фокусираме върху това, което имаме и по-малко върху това, което нямаме.

Миро и Жоро се вглеждаха в натрупаното с облаци небе и се питаха, дали ще вали. А между другото водеха много „важен“ разговор.

– Ако духовният ти багаж бе видим, какво ли щеше да има в него? – попита Миро.

– Куфари от вина, издути от преяждания, раздувания и компромиси, – разпери ръце Жоро.

– Да носиш товар от вина, не е нещо ново. Толкова много го правят, – добави Миро. – Представи си хлапе, което съжалява за думите, които е казало на майка си….

– Вероятно ще съжалява за стореното, но не може да ги върне назад, – плесна с длан по крака си Жоро. – Така че тази вина си остава в него и го гнети.

Двамата замълчаха, като си спомняха за доста неща, в които се чувстваха виновни.

– И как се смъква този духовен багаж? – попита Жоро.

– Чрез пътя на правдата, – бързо отговори Миро.

– Къде е този път? – недоумяващо вдигна рамене Жоро.

– Това е тясна криволичеща пътека нагоре изкачваща се по стръмния хълм, – започна да обяснява Миро, – на който се намира кръст.

– И? – настойчиво извика Жоро.

– В основата му има много торби с грехове….

– Нищо не разбирам, – прекъсна го Жоро.

– Това е Голгота. Компостна купчина за вина. Искаш ли да оставиш там и своята?

– О, да! Би ми било по-леко, – усмихна се Жоро.