Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.

Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:

– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.

Той не се повлия.

Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.

Тя не проработи.

След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.

Той беше в 1% от пациентите.

Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.

Винаги е бил учен:

– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.

– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.

Един ден той разсъждаваше на глас.

– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.

Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.

Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.

Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.

Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.

Марко изгледа приятелите си и попита:

– Каква роля играе ентусиазмът в живота ни?

– В много отношения той е ключовата съставка, която ни освобождава от скованото, мрачно, прегряващо ограничение на дадена задача, – отговори Крум.

– Когато шансовете са срещу нас, часовете са дълги и краят все още не се вижда, отбеляза Стоян, – Ентусиазмът ни спасява от изкушението да се откажем, да избягаме или да се оплакваме.

– Той премахва твърдостта и мъката от скуката. Призовава свежи войски, когато битката се проточи и тялото се изтощи, – допълни Симеон.

– Ентусиазмът ли? – ухили се Атанас. – Спортистите се хранят с него. Търговците са мотивирани от него. Учителите разчитат на него. Учениците се провалят без него. Лидерството го изисква. Проектите се завършват благодарение на него.

– Някой бе казал: „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ – отбеляза Христо.

– Убеден съм, че една от причините Бог да ни дава толкова много лични обещания в Словото Си е да разпали ентусиазма ни, – възторжено обяви Трифон. – Знанието е от съществено значение, но знанието без ентусиазъм е като гума без въздух, като басейн без вода, като „благодаря“ без усмивка.

Ник бе израснал в дом, където господстваше насилието. Там Той се чувстваше нежелан. Мразеше всички и им се ядосваше.

Един ден бе изпаднал в тежка депресия.

Мислите му бяха изпълнени с желание да посегне на живота си.

Минаваше край една църква и нещо го привлече.

Ник влезе в църковната сграда и … Бог се намеси.

В този ден Ник научи:

– Въпреки, че се чувствах нежелан Исус ме обича.

По-късно в него се породи желание да сподели тази любов с местните младежи.

В гараж започна да поправя велосипеди, но и човешки животи, които само Бог можеше да ремонтира.

– Исках да видя как младите хора реализират потенциала си, развивайки променящия си живот във взаимоотношения с Исус, – ентусиазирано споделяше по-късно той.

Вторият шанс в живота е ценен. Най-скъпоценен е този, който започва с ново начало в Исус.

Отборът се бореше за място в А група. Най-талантливият играч наруши споразуменията с отбора.

Треньорът Добромиров бе поставен пред дилема:

– Да го оставя да играе, за да се увеличат шансовете ни или да го накарам да седне на резервната скамейка и да отстоявам почтеност.

Родителите му го притискаха. Спортния директор очакваше да играе. Тежестта бе реална.

Добромиров се двоумеше:

– Ако кажех „да“ и го пуснех да играе, това означаваше да кажа „не“ на всичко, което учех тези момчета за характера.

Добромиров го остави на пейката.

Критиките дойдоха веднага.

От гневни родители, разочаровани фенове, спортния директор валяха обаждания:

– Теб не те е грижа за победата.

Въпреки всичко отборът победи и влязоха в така желаната А група.