Боян завърза мощен магнит на края на дълго въже и го хвърли в езерото.

Той бе смаян, когато извади въжето:

– Не може да бъде, – възкликна той. – Какво ли има в този мръсен сейф, освен кални, почти унищожени пари.

Боян се обади в полицията за находката си.

Когато дойдоха на мястото, специалистите от местното полицейско управление заявиха:

– Парите можете да задържите, господине, тъй като те не са свързани с престъпление.

Някои от банкнотите били в толкова лошо състояние, че не можеха да бъдат удостоверени, но у Боян бе се зародила надежда:

– Ако мога да спася повече от парите, ще си купя къща.

Да намериш скрито съкровище е вълнуващо. Готов си всичко да дадеш, за да го имаш.

Въпреки това никакво богатство или притежание не може да изплати дълга, който дължим за греховете си.

Само Исус можеше да плати невероятната цена, за да ни изкупи и да ни помири със Своя Отец, чрез жертвената Си смърт и възкресение.

Земните съкровища може да са хубави, но могат да бъдат изгубени, откраднати или унищожени.

Можем с благодарност да приемем върховната жертва на Исус за нас и Неговия безплатен дар на вечен живот, като знаем, че животът в небето с Него е нашата голяма награда.

Готов ли си да се откажеш от досегашния си живот, за да прекараш вечността с Господа?

Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.

Предишните собственици на къщата и двора посъветваха новия стопанин Минчо:

– За розите да знаеш едно, оставяй им повече израстъци и ще видиш колко много ще те зарадват.

Дойде пролетта. Нито един храст рози не пусна много цвят през целия сезон.

– Горките рози, – въздъхна тежко Минчо, – те са толкова заети да запазят всичките си клони, че не им остана нищо за производството на рози.

Следващата зима Минчо излезе с чифт ножици за подрязване в двора. Скоро той напълни контейнера с розови клони. В градината останаха само няколко пръчки без листа.

През пролетта резитбата даде невероятен резултат. Качеството и количеството на розите бе зашеметяващо.

Така и нашият духовният живот се разгръща.

Отиваме при Бога, израстваме и ставаме по-плодотворни.

Усещате ли иронията?

Само с подрязване има плодородие.

Дори с болезнено подрязване розови храсти яркото напомнят, че ще се появят по-големи плодове.

Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.

Посъветваха го:

– Иди в заложната къща.

Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.

Докато плащаше той попита:

– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?

С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:

– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.

Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:

– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.

Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!

Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.

В задния двор бе устроено парти.

Внезапно вятърът се усили.

Небето притъмня. Замириса на дъжд.

Хората побързаха да се приберат в къщата. Когато последния влезе вътре, бурята се развихри.

Появиха се светкавици.

– Ах, … олеле …. колко страшно, – притискаха се една в друга няколко жени.

Други подскачаха при всяка гръмотевица.

Трети бяха запушили ушите си с ръце и бяха затворили очите си.

Различни са реакциите на хората, когато дойдат бурите в живота.

Някои реагират по правилен начин и излизат по-силни, докато други се смазват от предизвикателството.

Защо са различни реакциите на хората?

Това е според отношението към Бога.

Ако гледаме на Него като на наш любящ Отец, ще разберем, че Той има възможно най-добрия план за нашия живот.

Ако смятаме, че Той пречи на целите, които ние сме си поставили, или че само иска да ни наказва, то можем да пропуснем благословението, предназначено за нас.

Бурите в живота са неизбежни, но когато дойдат трябва да извикаме към Господа и да Му се доверим да ни преведи през нея.