Карл Велики бе цар на франките и император на римляните. Той изгражда Франкското кралство в империя, която обхваща голяма част от Западна и Централна Европа.

Папа Лъв III го коронясва за император Август на Рождество 800 г.

Преди смъртта си през 814 г. Карл Велики дава внимателни инструкции за това как желае да бъде погребан.

– Искам да бъда седнал на трона си в кралската крипта с наметалото си на рамото, държейки кралския скиптър. Една книга ще седи в скута ми, с пръст да соча към определен стих.

Двеста години по-късно друг император, Ото, искаше да види дали инструкциите са били спазени. За целта той изпрати екип в криптата.

Бе намерено скелетно тяло, короната му наклонена, пелерината му изядена, скиптърът паднал на земята, но с книгата все още в скута си, към която сочи кокалест пръст.

Книгата беше Библията, а пръстът сочеше Матей 16:26 „Защото какво ще спечели човек, ако спечели целия свят и загуби душата си?“

Карл Велики бе велик император, който спечели голяма част от света, но направи изявлението си за това, което наистина има значение.

Не всички пари, слава и власт в света имат голяма стойност, а собствената ни душа.

Бракът на Елена приключи. Тя се озова в апартамент под наем с една спалня в общински комплекс.

Самотна и тъжна тя реши:

– Ще засадя нарциси край пътеката. Обичам тези цветя.

След това се замисли и се изказа целенасочено:

– Има надежда дори в мрачните дни.

Забелязали ли сте, че какъвто и да е сортът нарцис, сякаш огрените от слънцето жълти венчелишчета приличат на хвалещи ръце, а централната структура, подобна на тръба, провъзгласява, че зимата почти е свършила, а ярката зора на пролетта идва!

Подобно на нарцисите, предвещаващи нов сезон, колко невероятно ще бъде, когато великият тръбен зов от небето отекне по целия свят.

Борбите, с които се сблъскваме в настоящето, не са краят на историята. Подобно на Христос, ние също ще бъдем „облечени в нетлението“ и ще получим славни възкресенски тела. Защото „смъртта е погълната от победата“.

Може би преживявате труден период в момента или радост, но надежда за днес, утре и вечността остава същата: „Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“.

Предишните собственици на къщата и двора посъветваха новия стопанин Минчо:

– За розите да знаеш едно, оставяй им повече израстъци и ще видиш колко много ще те зарадват.

Дойде пролетта. Нито един храст рози не пусна много цвят през целия сезон.

– Горките рози, – въздъхна тежко Минчо, – те са толкова заети да запазят всичките си клони, че не им остана нищо за производството на рози.

Следващата зима Минчо излезе с чифт ножици за подрязване в двора. Скоро той напълни контейнера с розови клони. В градината останаха само няколко пръчки без листа.

През пролетта резитбата даде невероятен резултат. Качеството и количеството на розите бе зашеметяващо.

Така и нашият духовният живот се разгръща.

Отиваме при Бога, израстваме и ставаме по-плодотворни.

Усещате ли иронията?

Само с подрязване има плодородие.

Дори с болезнено подрязване розови храсти яркото напомнят, че ще се появят по-големи плодове.

Петров дълги години пътуваше по целия свят.

На едно събиране с приятели, той сподели за първото си пътуване със самолет:

– Стомаха ми се свиваше, коленете ми трепереха, а сърцето ми биеше лудо. Бях ужасен.

– И за какво бяха тези страхове? – попита го един от компанията.

– Не знаех къде отивам и кой ще ме посрещне в края на пътуването ми, – призна Петров.

– След това все така ли пътуваше със самолет? – усмихна му се друг. – До колкото зная, ти често пътуваш.

– Следващите пътувания бяха далеч по спокойни, – отговори Петров. – Излизах от дома си със мир в сърцето, защото вече имах отговор на въпросите, които ме плашеха първоначално.

По същия начин перспективата за смъртта може да изпълни теб и мен с ужас и страх, освен ако не знаем къде отиваме.

За това е важно в края на житейския ни път да сме разбрали, Кой ще ни посрещне. Това премахва страха от смъртта.

Надя обичаше дома си, но като поживя известно време в него си каза:

– Трябва нещо да се направи. Тук нещо не е наред.

След няколко години започна да се лющи боята от стените.

– Какво ще стане, ако възстановим тухлите до оригиналния им цвят? – попита Надя.

Съпругът ѝ си помисли: „Уф, колко много работа ще е необходим. Големи главоболия ще си създадем“.

Но каза:

– Добре, скъпа. Нека го направим.

И така започна процесът на реставрация.

Първите няколко опита се провалиха. Накрая потърсиха и последваха съвета на професионалист.Това бе добра идея.

Премахнаха старата боя. Изчеткаха тухлите с телена четка и нанесоха байц върху тях.

Работата бе доста напрегната, затова успяха няколко пъти да изпуснат нервите си.

Най-накрая всичко беше готово.

Отдръпнаха се и се възхитиха на земночервената красота на тези тухли, изглеждащи точно както е замислил производителят им.

– Красиво се получи, – отбеляза Надя. – Беше тежка работа, но си заслужаваше.

Болките в мускулите ѝ се съгласиха с нея.

Ние служим на Бога, Който иска да ни върне към оригиналния ни дизайн.

Ти и аз сме свободни да изберем дали ще се откажем от контрола си в полза на Неговия.

Бог е готов и чака да извади най-доброто от себе си във всеки един от нас, но първо трябва да Му се предадем.