
Предишните собственици на къщата и двора посъветваха новия стопанин Минчо:
– За розите да знаеш едно, оставяй им повече израстъци и ще видиш колко много ще те зарадват.
Дойде пролетта. Нито един храст рози не пусна много цвят през целия сезон.
– Горките рози, – въздъхна тежко Минчо, – те са толкова заети да запазят всичките си клони, че не им остана нищо за производството на рози.
Следващата зима Минчо излезе с чифт ножици за подрязване в двора. Скоро той напълни контейнера с розови клони. В градината останаха само няколко пръчки без листа.
През пролетта резитбата даде невероятен резултат. Качеството и количеството на розите бе зашеметяващо.
Така и нашият духовният живот се разгръща.
Отиваме при Бога, израстваме и ставаме по-плодотворни.
Усещате ли иронията?
Само с подрязване има плодородие.
Дори с болезнено подрязване розови храсти яркото напомнят, че ще се появят по-големи плодове.