Преди да го срещнат, Ким бе живял един мрачен и подтиснат живот. Вечерно време избягваше срещи с буйни малки деца, които го дърпаха за козината, ушите и се опитваха да го влачат нанякъде.
Когато търсеше подслон се натъкваше на ръмжене и единственото нещо, което правеше бе да побегне, преди да бъде наръфан.
Ядеше единствено това, което можеше да докопа от обърнатия контейнер.
Един ден доведоха Ким в приюта за животни. Той бе много слаб. Имаше огромна захапка, а лапите с форма на патешки крака го правеха нежелан.
Ким имаше нужда от семейство.
Един ден приюта бе посетен от баща и син. Когато Владо видя Ким, много го хареса.
Болните зъби и раздразнителното ръмжене, затвърдиха желанието на бащата на Владо да запази известна дистанция от кучето, което бе избрал синът му.
– Не го харесвам, – заяви той на Владо. – Той е твърде малък и грозен.
Думите на бащата причиниха голяма болка на момчето, но психиката на Ким остана невредима.
Когато отчете огорчението на сина си по лицето му, той добави:
– Добре, добре, ще го вземем, щом толкова ти хареса, – макар и с нежелание даде съгласието си бащата.
Щом го прибраха в дома си, започнаха да се проявяват неразкритите до сега недостатъци на новото допълнение в дома.
Ким си избра да лежи върху възглавницата на дивана, от където можеше да гледа през прозореца заплашителния външен свят.
Мразеше да го вдигат, но използваше всяка възможност да се свре в нечий свободен скут и да спи там продължително време.
Изненадващо бе, но всички в този дом започнаха да харесват Ким.
Желанието му да „маркира“ територията из цялата къща, се превърна в неудобство за всички. Почистиха килимите, но Ким пак успя да повтори процеса на маркирането.
Сблъскаха се разочарованието на кучето с чистенето и дезинфекцията. Резултата бе един и същ всеки път.
Ким въздишаше дълбоко и се настаняваше в скута на този, който най-много бе мърморил против „маркирането“.
Пренебрегването на тази досадна практика беше почти мигновено, тъй като привързаността на четирикракия любимец беше неимоверно изобилна.
Един ден бащата на Владо гледаше тъмното петно до Ким и бе готов отново да му се скара, когато си спомни за безпределната любов на Бог.
– Да, – каза си той, – Той ме обича и не се е разочаровал от нередностите, които върша всеки ден. Бог знае моите бъркотии и грешки, преди да се случат. Той по никакъв начин не е изненадан от тях или опасения ми.
Бог вижда всеки грях преди да бъде извършен и въпреки това изпрати Сина Си като жертва, заместник, понасяйки наказанието, което ние заслужавахме. Любовта Му към нас е дълбока и привързаността му се простира безкрайно.
Така че скочете, въздъхнете и се свийте в скута на вашия прекрасен Спасител. Христос също изпитва удоволствие от нашата привързаност към Него, защото ние сме Негови възлюбени.
Ким продължаваше да дразни обитателите на дома, които го бяха приютили, но те намираха сили, усмихваха се и казваха:
– За негово щастие , ние имаме къса памет.
Ежедневието на Наско започваше и завършваше с ровене на боклука за бутилки и кутии.
Бе дрипав, мръсен и брадясал. Надвесен над контейнера изваждаше „вкусотии“, изхвърлени от капризни и считащи себе си хора по-висше стоящи от другите.
Маша бе уловена, когато бе малко мече. Когато порасна я пратиха в цирка.