В края на пролетта Огнян засаждаше семена от краставици в градината си.

Семената бързо образуват листа, но отнемаше доста време, за да се видят плодовете.

След като поля семената, Огнян се запита:

– Ще имам ли изобщо краставици тази година? Дали сложих много семена твърде близо едно до друго? Земята беше ли топла, когато ги засадих?

След няколко седмици се появиха и първите плодове.

– Уха, ще имаме краставици да си направим салата за една седмица, – възкликна Огнян.

Духовният растеж понякога изглежда така.

Не винаги виждаме нещата, за които сме се молили: търпение, самоконтрол, нежност, любов ….., ​​но ако помолим Бог да ни помогне да създадем необходимите условия за растеж като молитва, изучаване на Писанията, поклонение, служене на другите, Светият Дух ще произведе необходимия плод.

Докато Бог ни помага, нека обработваме „добра почва“ и да растем в Него.

Под планината се появи малко ручейче. След появата си то се втурна надолу в равнината и запя:

– Аз съм най-доброто.

Въпреки, че още не осъзнаваше какво е това.

Пред него имаше огромна гора, следваше поле, села и градове.

Когато видяха, че поточето бе пораснало вече и се опива от надигащата се сила в него, го посъветваха:

– За да стигнеш до морето, трябва да се пребориш с вятъра, да устоиш на сушата, да дадеш вода на хората и животните, да завъртиш тежките колела на воденици. Трудно е, но не е неизпълнимо. Просто трябва да се слееш с останалите потоци.

– Не, – отсече то, – аз съм необикновен.

Видя голяма река. Мушна се незабелязано в нея и заплува към морето.

А тя дори не го забеляза. Теглеше кораби, осигуряваше светлина, пазеше каракуди и сомове от рибари и котки. Дори не усещаше колко много работа вършеше.

Измина пролетта. И лятото си отиде. Дойде септември и реката преля.

Пред нея се откри морето.

Тогава ручейчето скочи отстрани и извика:

– Аз наистина съм необикновен, стигнах до морето!

Изведнъж то забеляза, колко много такива „необикновени“, като него, имаше в реката и се засрами.

Хората отдадоха благодарности, мостове и насипи на реката, която вършеше обикновени неща, но необходими за земята.

Кралство Нарния продължава да се затопля с обезпокоителна скорост.

Ледената Кралица обвини за това пристигналия наскоро лъв Аслан.

– Ако ти е много горещо, благодари за това на Аслан и неговите последователи. От векове сме пазили нашия свят в безопасност благодарение на моята политика „Винаги зима, никога Рождество“, но сега природен баланс в тази замръзнала земя е нарушен благодарение на безразсъдството на Аслан и неговите последователи.

Тя се възмущаваше яростно на настъпващите промени:

– Пролетта се усеща навсякъде. Днес видях цвете ….! Това глобално затопляне трябва да бъде спряно!

Кралицата, за да подпомогне поданиците си, издаде указ:

– Всеки да промени начина си на живот, за да не се стигне до пълно размразяване на кралството. Никой да не се кълне във вярност на Аслан. Който наруши тези разпоредби ще бъде превърнат в камък.

Заедно с увеличение на данъците и горния указ Кралицата обещаваше:

– Тогава ще се гарантира, че Нарния ще остане замразена за бъдещите поколения.

В крайна сметка тази Кралица бе свалена, а тя обвини за това някои от последователите на Аслан.

Дните се стоплиха и започна да се усеща пролетта. Стопаните подеха дворовете си, за да ги подготвят за сеене.

Венко и Стоил засяха лука и седнаха на припек.

– Какво ще кажеш, ако някой твърди, че е християнин, а не се държи като такъв? – попита Венко.

– Бог поставя специална песен в сърцата на спасените Си деца. Повечето я пеят силно и то до края на живота си, – отговори Стоил.

– А ако песента затихне? – присви очи Венко.

– Е, понякога минава дълго време, в което не се пее Божията песен, – почеса се по главата Стоил, – но истината е, че винаги усещаме кога някой се е доверил на Божията благодат.

– Ами ако човек не вярва, а се преструва доста умело на такъв? – въртеше се неспокойно Венко на мястото си.

– Дали нечия вяра е истинска или не, това не е наша работа, – вдигна показалеца на дясната си ръка Стоил, – но знаем едно, че който се обърне към Господа, се спасява. Нашата задача е да се доверим на Бога, за да призовем децата Му към дома.

– Добре, ще се доверим на Господа, но децата Му са своенравни, а може да бъдат и наранени, тогава? – неспокойствието не даваше мира на Венко.

– Все пак неговите ще чуят гласа му и нещо в тях ще се събуди, – плесна с ръце Стоил. – И когато това стане, те ще започнат да пеят.

Пролетта дойде, но това не разтовари Драган от проблемите му. Той се задушаване, притиснат от обстоятелствата.

Отчаяно се стремеше да поеме глътка „свеж въздух“.

– Трябва да избяган от този стрес, – каза си Драган.

Отдаде се на продължителна ваканция. Консултира се с терапевт. Опита да се разнообрази с алкохол и наркотици.

Потърси нови забавления. Дори започна романтична връзка, но от всичко това не му стана по-добре от преди.

– Защо? – крещеше като обезумял Драган.

Изведнъж осъзна, че натиска е отвътре.

Обърна се към приятеля си Крум и сподели с него гореста си.

– Само Бог може да премахне натиска ти от вътре, – каза Крум, след като го изслуша. – Обстоятелствата могат да останат същите, но Господ има силата да ти даде възможност да дишаш свободно. Бог дава мир и почивка, които не можеш да намериш никъде. Той може да ти даде живот в ново измерение, просто Го попитай.

– Нека Бог ми помогне, защото вече не издържам……. , – заплака Драган.

Божият мир се изля в него и в душата му настъпи спокойствие.