Виктор разпалено размахваше ръце:

– Няма Бог! Не ми говори врелини кипелини.

Добромир го погледна кротко и топло му се усмихна:

– Наблюдавал ли си пламтящия залез, а мекият, сребрист блясък на лунната светлина върху океанските вълни? Чувал ли си плача на новороденото? Гледал ли си как птица гради гнездото си, излюпва и храни малките си? Кой е направил всичко това?

– Това е случайно стекли се обстоятелства, – самонадеяно обяви Виктор.

– Погледни заобикалящия ни свят, – посъветва го Добромир. – Инстинктивно знаем, че нашата среда не е някаква случайна космическа случайност, а дело на Майстор-дизайнер. Земята не е възникнала с щракване на гигантски пръсти, а е била съзнателно планирана и подготвена в подредена поредица от събития.

– И космоса ли не е случаен? – с присвити очи и лека ирония в гласа попита Виктор.

– Не е, – спокойно му отговори Добромир. – Виж нас хората. Ние сме съзнателно планирани да бъдем изпълнени с красотата на любовта, радостта и мира, изпълняващи целта поставена от самия Бог.

Виктор само махна нервно с ръка.

Предишните собственици на къщата и двора посъветваха новия стопанин Минчо:

– За розите да знаеш едно, оставяй им повече израстъци и ще видиш колко много ще те зарадват.

Дойде пролетта. Нито един храст рози не пусна много цвят през целия сезон.

– Горките рози, – въздъхна тежко Минчо, – те са толкова заети да запазят всичките си клони, че не им остана нищо за производството на рози.

Следващата зима Минчо излезе с чифт ножици за подрязване в двора. Скоро той напълни контейнера с розови клони. В градината останаха само няколко пръчки без листа.

През пролетта резитбата даде невероятен резултат. Качеството и количеството на розите бе зашеметяващо.

Така и нашият духовният живот се разгръща.

Отиваме при Бога, израстваме и ставаме по-плодотворни.

Усещате ли иронията?

Само с подрязване има плодородие.

Дори с болезнено подрязване розови храсти яркото напомнят, че ще се появят по-големи плодове.

Симеон бе нервен:

– Какво толкова уникално има в раждането на Исус? Мария го е родила като всяка друга жена.

Виктор се замисли, а после каза:

– Мога да ти дам приблизителен, макар и не точен, пример за това.

– За непорочно зачатие? – усмихна се скептично Симеон.

Виктор не се трогна от иронията му, а му разказа следното:

– Единадесет годишният мрежест питон на име Телма родила шест женски потомци през юни 2012 г. В зоопарка Луисвил, Кентъки, където живеела с друг женски питон, Луиза. Никой мъжки никога не се е доближавал до деветдесет и една килограмовата и шест метрова майка змия.

Симеон го изгледа ужасен, а Виктор продължи:

– Нови ДНК доказателства, публикувани през юли в Biological Journal of the Linnean Society, разкриха, че Телма е единственият родител.

– Да, но това е животно, а не човек, – възрази Симеон.

– Въплъщението на Господ Исус Христос е важно и трябва да се разбира като израз на Божията любов към човечеството. Бог изпрати Своя Син, който е едновременно Божествен и човешки, за да може да умре за греховете на човечеството и да възкръсне, давайки възможност на хората да живеят вечно. Господ Исус няма човешки баща, така че Той е свят и достоен да умре като умилостивение за греховете на човечеството.

Симеон само разтърси глава, но нищо не каза, а Виктор добави:

– Свръхестественото зачатие на Господ Исус Христос свидетелства за него като Божи Син, единственият достоен Спасител на човечеството и Господ на цялото творение.

Ежедневието на Наско започваше и завършваше с ровене на боклука за бутилки и кутии.

Един ден той намери в контейнера много пари спестени в облигации.

– Кой може да има нужда от пари повече от мен?! – каза си Наско, – но …

Той отнесе парите в най-близкия приют за бездомни, където служител откри собственика.

Честността на Наско предизвика спонтанна вълна от щедрост.

Собственикът на намерените облигации му подари 100 долара.

Друг мъж му изпрати осем торби за боклук с бутилки за връщане и купа с монети.

Последваха 1000 долара от друго лице.

Трима души дадоха общо 2500, а местните бизнесмени 1200 долара. Освен това му осигуриха работа.

Каква ирония?!

Безкористния бездомник Наско даде урок по милосърдие на всички.

Нека бъдем с отворени ръце и сърце, за да могат Божите ръце и сърце да действат в този свят.

Антон се засмя и попита:

– Колко жизнено пространство му трябва на човек, за да бъде щастлив?

Павлин поклати глава и отговори:

– Ако си живял в една и съща стая като дете с брат си, сестра си или дори с вашите родители, баби и дядовци, тогава изглежда, че колкото повече стаи имаш, толкова е по-добре.

– Осъзнай, – провокира го Антон, – че можеш да бъдеш само в една стая в даден момент! Не можеш да използваш всички стаи в къщата едновременно.

– Но аз мога да се местя от една стая в друга, – възрази Павлин.

– Мисля, – почеса се по главата Антон, – че една стая е достатъчна за човек. Ако семейството е голямо, тогава всеки има стая, плюс общо пространство под формата на по-голяма такава.

– Ами тези в замъците? – плесна с ръце Павлин. – Имат по двадесет и нещо стаи …

– Радват се на суетата си, но това не ги прави истински щастливи, – подчерта Антон. – Освен това, въпреки че е невъзможно да консумирате всички стаи наведнъж, все пак ще трябва да се плаща за тях! Отопление, почистване, поддръжка и т.н.

– И какво сега да си стои в стаята, като в клетка? – попита с голяма ирония Павлин.

– Казах това, – наблегна Антон, – че ако мечтаеш за голяма къща това има смисъл, ако семейството ти е голямо. В противен случай една стая е напълно достатъчна за човек.