Дядо Пенко разказваше на внука си:

– Южноамериканският кондор има размах на крилата 10 фута и тежи до 33 килограма. Това е най-тежката извисяваща се птица в света.

– Толкова тежка и лети? – ококори очи внука.

– Учените закачили записващо оборудване на осем птици и записали над 250 часа полетно време. Това, което са открили невероятно.

– Какво? – любопитството на внука бе голямо.

– Кондорите прекарват само 1% от времето си, за да размахват крила, най-вече по време на излитане. Една птица прелетя повече от пет часа над 100 мили, без изобщо да размахва крила, – поясни дядото.

– Без да махат криле? – внукът бе изумен, – Как тогава летят?

– За тези птици небето не е празно, а изпълнено с пориви на вятъра, течения на надигащ се топъл въздух и такива въздушни потоци, които ги изтласкват нагоре от планините. Те почти никога напрягат крилата си, а просто се реят, – бе отговорът.

– О, тогава кондорите ще изминават големи разстояния без да махат много криле, – предположи внукът.

– Те обикалят часовете над високи планини, търсейки мърша. Когато кръжат, те се възползват от термичните повдигания и надигащите се пориви на топлия въздух. Това им позволява да останат достатъчно дълго, за да намерят храна.

– О, колко малко усилия полагат тези птици и въпреки това получават такива изключителни резултати, – внукът бе във възторг.

– Те са усвоили изкуството да се реят и да се възползват от предимствата, за да осигурят своите нужди. Има много неща, които можем да научим от тях, – допълни дядото.

– Какви? – не закъсня и въпросът на внукът.

Дядото се засмя поради нетърпеливостта на малкия:

– Ние използваме малко от 1% от усилията и 99% от Божията сила.

– Ами ако допускаме малко от Божията сила и искаме всичко да си вършим сами? – внукът повдигна вежди.

– Тогава Неговата невидима сила в нас може да направи много повече, отколкото дори смятаме, че е възможно, – старецът потупа внука си по рамото.

Малкият само кимна с глава, а дядото продължи:

– Бог ни призовава да се реем, а не да се стремим всичко да вършим сами. Да почиваме в Неговата неограничена сила, вместо да разчитаме на ограничената си сила. Когато поискаме Божията помощ, ще я получим.

– Толкова много от това, с което се борим, може да бъде поето от Бог, – въздъхна внукът.

– Всичко, което трябва да направим, е да спрем и да се доверим на Господа, Който може да го направи много по-добре.

Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.

Живко се хвалеше постоянно:

– Моето електронно оборудване е много готино.

Но добре ли е човек да бъде очарован от всичките тези вещи, отколкото от Бог?

Живко се завърна от почивка със семейството си, но бе по-изтощен, отколкото преди да тръгне за избрания курорт.

Може да е избягал от стресовите фактори на ежедневието, но дали изобщо си е починал?

Живко бе чул някой да казва:

– Има разлика между почивка и забавление. Склонни сме да правим едното по-добре от другото, а това, което правим добре, не е почивка.

Един ден Живко осъзна:

– Божията почивка осигурява нашето спокойствие, което е свързано с нашите души.

Той се замисли сериозно:

– Ние признаваме, че здравият сърдечен ритъм е от решаващо значение за поддържането на добро здраве. Това, което не разбираме е, че нашите души също изискват ритъм.

Живко се почеса по главата:

– Ако сърдечният ни ритъм е нарушен, отиваме при лекар, но духовните ритми са също толкова важни за нашето здраве и благополучие.

Живко направи няколко крачки в стаята и тъжно констатира:

– Тъй като животът ни е все по-откъснат от ритмите на Божия свят, ние не чуваме скрития шепот на пулса на Божието сърце, а именно То ни поддържа. Дори не осъзнаваме симптомите, които трябва да ни предупредят за нарастващото ни лошо здраве.

Колко път Бог му бе говорил:

– Ела при Мен и Аз ще те успокоя.

Но Живко не откликваше.

Или:

– Остави тегобите си. Върви с Мен и ходенето ти ще бъде без бреме.

Отново нямаше отговор.

Бог продължаваше:

– Искам да бъдеш очарован не от електрониката си, а от Мен.

Всичко изглеждаше напусто.

Винаги търпелив и упорит, Бог отново му проговори днес:

– По-бавно. Погледни нагоре. Остани тук с Мен.

Живко трепна:

– Мисля, че чуваме нещо. Чакай. Това не беше ли гласът на Бога?

Погледна към небето и каза:

– А? Бог? Това Ти ли беше, Господи.

Преди да има възможност да получи отговор, Живко чу едва доловимо звънене от телефоните си, което го предупреждаваше за нови текстови съобщения.

Навикът веднага насочи пръстите му към телефона.
Дали този път няма да прескочи традиционното си действие?!

Ченко обичаше да се занимава с фотография. Това бе любимото му хоби.

В църквата правеха преустройство и бяха нужни доста средства. Ченко даде от сърце определена сума, но усещаше, че има нещо повече, което се иска от него.

Един ден Бог му говори:

– Дай снимачното си оборудване за строителния фонд.

Ченко се натъжи, но реши:

– Не мога да избегна правилния избор. Ако се подчиня това ще ме доведе до благословение.

И той продаде цялото си фотографско оборудване, а парите внесе в строителния фонд.

Много хора в църквата също жертваха лични притежания и много скъпи за тях вещи. Накрая, когато преброиха сумата, тя се оказа напълно достатъчна за строителното преустройството, което бяха предприели.

Няколко месеца един мъж позвъни на Ченковата врата. Той носеше две големи чанти.

– Вие ли сте Ченко Димитров? – попита мъжът.

– Да, аз съм.

– Това е за вас.

Мъжът остави чантите и си тръгна.

Ченко погледна да види какво има в чантите. В тях той веднага разпозна своето фотографско оборудване.

Бог му бе върнал всичко.

Много пъти Той ни тества, за да види, към кого е истинската ни преданост. Дали е в „нещата” или в Него?

Аречибо е астрономическа обсерватория, разположена в Пуерто Рико на 497 метра надморска височина. С нейна помощ Националният научен фонд на САЩ и Университетът Корнел провеждат различни проучвания.

Радиотелескопът Arecibo е един от най-големите в света, диаметърът на огледалото на рефлектора му е 305 метра. Неотдавнашният ураган „Мария“ извади телескопа от строя. Счупи радарната антена и разруши огледалото на парчета. Учените все още оценяват мащаба на трагедията, но вече е ясно, че възстановяването на скъпото оборудване ще отнеме много време и пари.

Ураганът счупи 29-метровата радарна антена на телескопа наполовина, а падналите от 150 метра височина парчета разбили основното огледало на рефлектора и са повредили спомагателното огледало. За щастие, останалите сгради на радиотелескопа не са били сериозно засегнати.

Работата в Аречибо била напълно спряна преди урагана, но всички подготвителни процедури, насочени към защита на скъпата структура от неблагоприятните стихии, не  са я спасили.

На 20 септември ураганът се стоварил с пълна сила върху Пуерто Рико. Скоростта на вятъра е достигала до 250 километра в час. Островът остана без електричество, а чинията на телескопа се напълнила с 64 сантиметра седименти.

Този месец работата на радиотелескопа вече е била спирана поради друг ураган – Ирма. Но всичко преминало благополучно и той заработил отново на 9 септември.

Но с новия ураган на „Аречибо“ не му провървяло и специалистите не могат да кажат, кога отново ще заработи.

Сега трябва да оценят напълно щетите, както и да разбере какъв вид ремонтна работа ще трябва да се направи, така че обсерваторията да може да възобнови наблюденията си в космоса.

На острова, между другото, все още няма електричество, което допълнително усложнява настоящата ситуация.