Спорът бе разгорещен.

– Исус е щедър, а ние сме алчни. Той е миролюбив, а ние сме измъчвани ….., – горещеше се Стойко. – Разстоянието между Неговото сърце и нашето е огромна. Можем ли да имаме сърце като това на Исус?

– Изненада, – усмихна се Стоян, – ние вече го имаме.

– Как? – подскочи като ужилен Стойко.

– Щом си отдал живота си на Исус, той ти е отдал Себе Си, – поклати глава Стоян. – Може да ти изглежда странно, но всеки повярвал в Христос има част от мислите и ума Му.

– Е, до някъде може да се приеме за вярно, – уклончиво се съгласи Стойко.

Стоян продължи уверено:

– Бог има амбициозни планове за нас. Този, Който спаси душите ни, копнее да преобрази сърцето ни.

– А какво означава да бъдеш точно като Исус? – попита Стойко.

– Да се вгледаме по-дълбоко в сърцето на Исус, тогава може би ще видим, в какво ще се превърнем, – отговори Стоян.

Симо бе дошъл на гости на родителите си. Когато си тръгна те обикновено му махаха с ръце, докато се скрие от погледите им.

Това правеха постоянно, когато някой си тръгваше от дома им. Понякога стояха по-дълго на местата си и продължаваха да махат, въпреки че тръгващите бяха изчезнали в далечината.

– Защо го правят? – запита си Симо.

Той усети, че когато го изпращаха така, сърцето му се трогваше. Чувстваше се обичан.

– Надявам се този навик да продължи и в децата ми, – усмихна се Симо.

Това е израз на любов към семейството, приятели, познати и такива, които ни гостуват.

По този начин споделяме Божията любов, която Бог е излял в сърцата ни.

Като споделяме Божията истина и доброта, можем да се доверим на Неговата любов, която е способна да преодолее всяко разстояние.

Живко изслуша оплакванията на приятеля си Веско и заяви:

– Що се отнася до мен, няма голямо значение как биха ме оценили хората или някой човешки авторитет.

– Лесно ти е на теб, – възрази Веско.

– Да се ​​освободим от желанието да угаждаме на хората не означава да станем груби, егоистични или безразлични. Това означава да се научим да живеем сигурно, а не да се страхуваме. Когато знаеш, че вече си одобрен, вече не е нужно да го искаш.

– Кой може да ме одобри? – попита озадачен Веско.

– Бог, – последва отговора. – Божието одобрение не е крехко. То не се покачва и спада с твоето представяне, послушание или съвършенство.

– Аха …., – смънка неясно Веско.

– Няма осъждение за онези, които са в Христос, – добави Живко. Не си в изпитание с Бога. Не си на една грешка разстояние от отхвърляне. Вече си напълно познат и напълно обичан.

Веско само повдигна рамене, а Живко продължи:

– Да живееш с одобрение променя начина, по който се отнасяш към другите. Можеш да кажеш „не“ без вина, да говориш честно без паника, да позволиш на другите да се чувстват разочаровани, без да се чувстват отговорни за поправянето. Този вид свобода изисква практика. Старите модели не изчезват за една нощ, особено когато са били формирани в болка.

– А когато се появи желание у мен да угаждам на хората? – попита Веско.

Живко го посъветва:

– Спри се и се попитай: „От какво се страхувам? Какво ще се случи, ако не се поддам?“ След това си напомни кое е истина. Ти принадлежиш на Бог. Твоята ценност е сигурна, послушанието ти е акт на поклонение, а не стратегия за приемане.

– И все пак не разбирам, какво да правя? – въздъхна тежко Веско.

– Две прости практики са ми помогнали да престана да угаждам на хората. Първата е осъзнатост. Да забелязвам къде се свивам, мълча или се съгласявам с нещата, за да избегна дискомфорта. Втората е действие. В тези моменти си напомням, че моите убеждения имат значение, че съм обичан и приет от Бог и че отхвърлянето заради това, че съм себе си, не е истинско приемане. Успокоявам тялото си и избирам истината пред страха.

Веско отново въздъхна, а Живко прибави:

– Нека всичко правим като за пред Господа, а не за човешко одобрение. Докато практикуваме този начин на живот, може да загубим известно одобрение. Но ще придобием мир. И с течение на времето ще открием по-дълбок вид любов, такава, която произтича от свободата, а не от страха.

Ана обичаше да се разхожда в планината, която бе близо до тях. Когато тръгваше на поредната си разходка майка ѝ я предупреждаваше:

– Внимавай за змии.

Ана не се страхуваше от тях. Тя сама бе убила една. Бе видяла как други също убиваха змии.

При убиването на змията Ана бе забелязала нещо интересно.

След като змията беше убита, тялото ѝ продължаваше да потрепва до залез слънце.

– Главата ѝ беше смачкана и тя бе безсилна, но гърчещото се тяло на мъртвата змия беше достатъчно, за да ме държи на разстояние, – споделяше Ана с приятели. – Едва след залез слънце най-накрая щеше да лежи неподвижно.

От възкресението на Исус Христос сатана е победен враг. Главата му е смачкана.

Когато се стремим да се изкачим по-високо в нашата вяра, служба и познание за Бог това, с което се сблъскваме, е просто потрепване на неговото победено тяло.

Но идва залез!

Един ден потрепващото тяло на онази стара змия, дявола, ще бъде унищожено.

Методи се превиваше от смях и не можеше да се спре.

Брат му Стойко го изгледа подозрително и попита:

– Какво ти става?

– Днес отидох в лекарския кабинет, защото не се чувствах добре, – отговори през смях Методи.

– И какво е смешното тук? – повдигна рамене озадачен Стойко.

– Медицинската сестра ми подаде термометъра, за да измеря температурата си, а …, – продължаваше да се хили Методи, – вместо да го поставя под мишницата или в устата, държах го в ръка. И когато тя го поиска. Погледна го и каза изненадано: „Нямаш температура, но ти гориш!“

– Как ще имаш, като не си го сложил на правилното място, – укори го Стойко. – Така, както си го поставил, си измерил температурата на стаята.

– Да, де, – понамали смеха Методи. – Термометърът не бе счупен или неефективен, просто не бях го използвал по правилния начин.

– Така, – започна да го поучава Стойко, – ако държиш на разстояния Библията от себе си, ще пропуснеш силата и истината, която тя ти предлага.

– Ти пък намери с какво да сравняваш …, – махна с ръка Методи.

– Ако искаме да бъдем и да правим това, което Бог желае от нас, – продължи съвсем спокойно Стойко в същата посока, – трябва да подходим към Библията с правилните инструменти и намерения.