Тази новина бе изпълнена с ужас.

Туристически хеликоптер, прелитащ над река, внезапно се разкъса на парчета.
Основният ротор и опашката се отчупиха. Кабината се потопи долу във водата. Пилотът и петчленното семейство останаха заклещени вътре.

Камен получи известието и се хвана за главата:

– Цялото семейство на сестра ми ….., – възкликна болезнено той.

Четири дни след трагедията Камен бе на мястото.

Там той въздъхна дълбоко и каза:

– Те си тръгнаха заедно.

Животът му се промени за миг, оставяйки го разтърсен от загубата, която не можеше да си обясни.

Можем изобщо да не разберем защо ни сполетяват трагедии, но трябва да споделим болката си с Бог, защото само Той може да ни утеши.

Доверете Му се в скръбта си.

Бог контролира всички неща и нищо не се случва извън Неговия вечен поглед.

Ченко беше получил инсулт. Премахнаха тръбата му за хранене и той ахна. Шокът му бързо се превърна в празненство. Премахването на тръбата за хранене означаваше по-добри дни напред за него и жена му Кремена.

Измина една година.

Кремена седеше в ъгъла сама, изтощена и уплашена.

– Ченко получи още един удар тази сутрин, – каза тя надошлия да ги види Митко. – Той е в интензивното отделение. Нещата не изглеждат добре.

По-късно следобед Митко се отби в интензивното отделение. Там му съобщиха за Ченко:

– Той почина.

Митко се чудеше:

– Какво да кажа на някой, който току що е загубил партньора си?

За щастие не трябваше да казва нищо.

Кремена го посрещна с думите:

– Знам, че мога да се изправя пред това. Бог е обещал винаги да бъде с мен. Той никога не ме е напускал. Дори смъртта не може да ме отдели от Исус.

Загубата на някого, когото обичаме, ни кара да изпитваме силна болка и да скърбим.

Гневът, самотата и объркването завладяват емоциите ни, но не могат да ни отделят от Божията любов.

Ние никога не сме сами.

В Исус вярващите преживяват изпълнението на Неговото Слово.

Можем да се изправим пред трагедия, загуба и скръб, но Бог обещава никога да не ни напуска.

Нищо не може да ни отдели от Светия Дух, Утешителя, Който идва, живее в нас и ни укрепява в нашите изпитания.

Смъртта, животът, настоящите обстоятелства, миналите неуспехи, несигурното бъдеще, дори ракът не могат да ни отделят от Христос.

Крум плесна със ръце:

– Знаеш ли, Петре, че гробището е едно от най-богатите места на земята.

Приятелят му го изгледа недоумяващо.

– Говоря за специален тип гробище, – поясни Крум. – Там където са погребани книги, които никога не са били написани, песни, които изобщо не са се пели, изобретения, които не са били създадени и мечти, които не са оживели.

– Трагедия е, – сбърчи нос Петър, – че страхът, отлагането и съмнението държат тези подаръци заключени.

Крум въздъхна:

– Спомнян си преди време имах идея за проект, но си мислех, че сега не е подходящия момент.

– Аз бях подбуден да напиша една книга, – тъжно поклати глава Петър, – но някой ми каза да я сложа на рафта. Минаха месеци и прочетох произведението на някой, който бе написал нещо подобно. Тогава осъзнах, че съм заровил подаръка си в колебание.

– Неизползваните подаръци не избледняват, – усмихна се с тъга Крум, – те преминават просто към някой друг, който е готов да изпълни Божията воля.

– Бог не ни е дал дарове, за да се презапасяваме, а да може светът да бъде благословен чрез нас, – с болка констатира Петър.

Не чакайте! Започнете да пишете, да пеете, да изграждате и да водите това, което Бог е сложил в ръцете ви.

Единственото по-лошо от провала е да оставиш тази земя пълна с неизползван потенциал.

Мариан бе много развълнуван от разглежданата тема:

– Как да се защитим от многобройните изкушения, които се изправят пред нас, независимо дали те са в сферата на секса, парите, властта или нещо друго?

– Първо, обърни внимание на сърцето си, – посъветва го го Горан. – Изкушението винаги започва от вътрешните мисли.

Чавдар поклати глава:

– Не можем да спрем идеите, които ни хрумват. Но не трябва да ги подхранваме. Поддържането на тайните мисли и изследването на възможните последици, позволяват на изкушението да ни представи своите аргументи.

– Има и друго нещо, – вметна Захари. – Трябва да стоим далече от места, ситуации и хора, които ни улесняват да тръгнем в неправилна посока.

– Необходимо е да направим преценка за неизбежните щети и духовна разруха, – смръщи вежди Генади, – които настъпват след това.

– Нека се вгледаме внимателно и отбележим, – наблегна Тихомир, – крайната трагедия.

– Освен това следвайки съблазънта, ние наскърбяваме Бога и отхвърляме жертвата, която Той направи, за да ни спаси в Исус Христос, – изказа се и Владо.

– Какво излиза накрая? – попита Мариан.

– Господ е най-добрата защита, – отговори Филип. – Не забравяй, че греха те доведе до кръста.

– Не мога да потъпча Неговата скъпоструваща любов, – призна Мариан. – По-добре е всецяло да Му се отдам.

Трагедия сполетя един молитвен дом.

Това бе една перфектна църква преди. Но всичко се разруши след посещението на един човек.

Църквата бе отворила вратите си за встъпителната си служба.

Един мъж пристигна с кола. Слезе от автомобила си и когато влезе в църквата непоправимо бе разрушено нейното съвършенство.

– Доскоро бе напълно перфектно място, – оплака се един от вярващите посещаващ църквата. – Преди пристигането на този човек, тази църква нямаше скандали, никакви разногласия … никакво греховно поведение! А сега влезе през вратата и напълно всичко се промени. Съвършенството изчезна. Всичко, което остана, е спомена за чиста и неопетнена църква.

Подобни инциденти бяха станали и на други места.

– Изглежда това се е превърнало в епидемия, – възкликна един теолог.

Присъствието на някои хора превръща нещата в несъвършени и покварени.

Един от пастирите отбеляза:

– Всеки, който търси църква, трябва да е наясно, че всяка, която изглежда перфектна, веднага ще бъде съсипана веднага щом отиде там.

Говорител от Небето потвърди:

– Имаме план за евентуално премахване на всички несъвършенства и поквара от невестата на Христос.