Капитан Михайлов усърдно работеше за потапянето на огромен океански лайнер. Това му беше работата, за която му плащаха.

Когато Ники научи това попита:

– Той пират ли е, че ги потопява?

– Не, – усмихна му се баща му, – Капитанът изпраща корабите да плават по седемте морета и когато службата им свърши, ги превръща в изкуствени рифове на океанското дъно.

– Като рифове? – Ники повдигна учудено вежди.

– Потъналите плавателни съдове са привлекателни за водолазите, но те помагат за защитата на бреговите линии, тъй като ограничават ерозията на плажовете, – обясни бащата.

– Интересно, – Ники наклони на една страна главата си.

– Въпреки че вече не порят вече океанските вълни, корабите продължават да осигуряват стойност, скрита дълбоко под тях, – допълни бащата.

Ники бе научил нещо ново днес и започна усилено да мисли върху него.

Бог пренасочи предназначението и ролята ни, за да постигне Своите цели. Той често ще използва дарби и таланти, които ни е дал, по нови начини.

Павел закъсняваше, а тази среща бе много важна. Той правеше всичко възможно да пристигне на време, но бе заседнал на жп прелез.

– Защо точно сега? Защо днес? – изпъшка Павел.

В този момент той бе прекъснат от осъдителна мисъл:

– Осъзнаваш ли, че се оплакваш от това, което те защитава?

Това преминаване не беше наказание, а защита.

Бог използва такива паузи, за да покаже нещо по-голямо.

Понякога сезоните, в които се чувстваме заседнали, са тези, които ни пазят.

Разочаровани сме, чакайки вратите да се отворят или да ни се отговори на молитвите, но чакането не е загуба.

Това, което се чувства като забавяне, всъщност може да бъде Божествена защита.

Бог вижда това, което ние не можем. Той знае кога е безопасно да продължи напред.

Паузите Му не са без цел.

Те са моменти на милост, дори когато не се чувстват така.

Когато Бог казва:

– Не още…

Той все още е добър.

Бог е по-заинтересован да завършите добре, отколкото да завършите бързо.

Започна Световното първенство по футбол. Множество мъже и младежи впериха поглед в екрана.

Тимотей се замисли:

– Какъв е паралела между футбола и Бога?

Брат му Младен, който обичаше да философства, веднага се включи:

– Погледни ролята на вратаря. Той защитава последната линия. Бдителен, зорък и добре позициониран, за да пази това, което има най-голямо значение.

– А в духовен смисъл? – попита Тимотей.

– Той е пазач, който различава, застъпва се и стои в пролома, – отговори Младен.

– Да, точно така, – възкликна Тимотей. – Както вратарят защитава смело целта, вярващите са призовани да пазят сърцата, семействата и общностите си чрез молитва и непоколебима вяра.

– Знаеш ли, – Младен се почеса по главата, – вратарят ми напомня, че защитата не е пасивна. Тя изисква бдителност, готовност и доверие в Този, Който наистина спасява.

Тимотей се усмихна:
– Вратарят не гони топката навсякъде. Той остава позициониран, прозорлив кога да се движи и кога да стои твърдо. По същия начин духовните стражари са призовани да различават сезоните, да се молят стратегически и да стоят твърдо в истината, знаейки, че победата в крайна сметка принадлежи на Господ.

Ленко поясняваше на хора край него:

– Много от новите модели автомобили са оборудвани с алармени системи против кражба.

– Да, но някой от тях издават пронизителен звук от най-малкото движение на минувач или леко докосване до каросерията на автомобила, – изказа недоволството си един от слушащите.

– Тази оглушителна сирена, мигащи светлини и пронизителни звуци от клаксон са проектирани за защита срещу влизане в автомобила, – обясни Ленко.

– О, някой като не изключи тези неприятни звуци, могат да звучат цяла нощ и да разстроят сънят ти, – мърмореше под нос друг от групата.

Ленко въздъхна:

– Ако нещо не се използва по предназначение, всява смут и недоволство.

Бог е вградил във всеки от нас алармена система, която да ни предупреждава за нежеланото навлизане на греха в живота ни.

Алармената система се нарича вина, а тя е наш приятел. Без нея щяхме да продължаваме да грешим и накрая тя ще ни победи.

Затова… обърнете внимание на алармата и се покайте за греха си!

Симо навлезе в определена възраст. Зрението му отслабна и той трябваше да сложи очила, за да може да чете.

Симо установи следното:

– Гледането през тези лещи е ясно, но само ако са чисти.

Той се усмихна:

– Същото важи и за мен като баща. Бог ме е поставил като „леща“, през която децата ми разбират, кой е Той. Ако тази „леща“ е мръсна, груба, липсваща или непоследователна, те ще се затруднят да видят ясно своя Небесен Отец. Бог иска от мен да бъда едновременно баща и татко.

Симо се замисли, а после продължи с разсъжденията си:

– Като баща, аз дисциплинирам и налагам правилата, а като татко трябва да проявявам благодат и нежност.

Симо се почеса по главата и се запита:

– Ако децата ми преценяват кой е Бог, като гледат как реагирам в живота им, какво биха видели? Осигурявам ли им присъствието, защитата и осигуряването, от които се нуждаят, за да имат правилна представа за това кой е Господ? Явно се нуждая от Неговата помощ.

Симо падна на колене и се помоли:

– Небесни Отче, благодаря Ти, че си едновременно мой Баща и мой Татко. Помогни ми да отразявам както Твоето ръководство, така и Твоята любов към децата си днес.