Димо разказваше на приятелите си:

– Четох за едно езеро в Западен Тексас. Представете си локва от солени кал с размерите на футболно игрище. За разлика от истинските езера, то няма чист извор. Няма река, която да го пълни, за да тече през него. Локва и изпарения от газ, петрол и солена вода.

– Не е приятна гледка, – сбърчи нос Сашо.

– Езерото без вход или изход смърди, – добави Светльо с неприязън.

– Така е и с живота без Божествен източник, – обади се бай Григор, който незабелязано се бе приближил до групата младежи. – Оттук идва и поканата на Исус: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Реки от жива вода ще бликнат и ще се излеят от дълбините на всеки, който вярва в Мен по този начин“

Младите хора го изгледаха недружелюбно за намесата му.

А той само се усмихна и прибави:

– Както растението абсорбира светлината от слънцето, така и вярващият абсорбира духовна сила от Божественото.

И си продължи пътя, а младежите дълго гледаха след него със зяпнали уста.

Симеон бавно обясняваше:

– За да се закали стоманата и другите метали се поставят на интензивна топлина, където се пречистват и укрепват. Топлината навлиза в метала, а примесите излизат на повърхността и се отстраняват.

– Да, но твърдостта на метала под действието на огъня намалява, – възрази Живко.

– Но гъвкавостта му под налягане или пластичност се увеличава, което води до повишаване на общата здравина и гъвкавост, – поясни Симеон.

Ръководителят на групата Дамян каза:

– Има моменти в живота ни, когато преминаваме през пожари и натиск, които са всичко друго, но не и удобни. Независимо дали става въпрос за физическо заболяване, финансови затруднения, свързани предизвикателства или духовна сухота, тези времена тестват самото ядро на нашата личност. Огънят изважда на повърхността примесите, но всеки от нас трябва да избере да ги премахне от живота си.

– Пламъкът разрушава собствената ни твърдост, но има сила в това да се научим да бъдем гъвкави, – добави Захари.

– Въпреки че тези „огньове“ не са желани, когато подчиняваме живота си на волята на Светия Дух, те започват да излагат нечистотиите в нашия живот, да намаляват нашата „твърдост“ и да ни дават сила и гъвкавост за целта, която Бог има за нашия живот, – обобщи Дамян.

Чавдар докладва на групата:

– Научно проучване, което изследвало до каква степен музикалната чувствителност на хората е културна и до каква степен е инстинктивна, е пускало барабанни ритми на новородени бебета, докато е наблюдавало активността на мозъчните им вълни.

– Интересно, как са реагирали бебетата? – прекъсна го Зарко.

– Навярно младите им умове вече са очаквали този такт и са реагирали на неговото отсъствие, – предположи Филип.

– Открили, – продължи Чавдар, – че мозъчните вълни на бебетата са се покачвали точно когато нотата е била пропусната.

– Изследването ми напомня за удивителния начин, по който Бог ни е създал – усмихна се Стефан. – Той дори ни е дал програма за прекрасния дар на музиката. И очаква да откликнем с радост на благодатта Му със собствена музика, която да хвали святото Му име.

– И все пак болката, изтощението, съжалението или скръбта понякога могат да натежат на сърцата ни и да заглушат хвалебствените ни песни, – въздъхна Светльо.

Йовко възкликна:

– Докато Бог изцелява сърцата ни и ги изпълва с ритмите на радостта, можем да свидетелстваме: „ Господи, Боже мой, ще Те хваля до века“ .

Наско потупа Сашо по рамото:

– Много си добър в свиренето на китара.

Сашо кротко каза:

– Благодаря. Това е моето служение.

– Служение, какво е това? – попита Наско.

– Просто използвам музикалните си способности, за да служа на другите, – обясни Сашо.

Малко след това Наско се запита:

– А какви са моите дарби?

Скоро откри, че това са увещание или окуражаване.

Бе много разочарован:

– Звучи твърде обикновено.

Но мина известно време, когато той откри:

– Като грижовен лидер на малка група се наслаждавам да пиша насърчителни бележки или да се обаждам на другите от групата. Използвам съм един от духовните дарове, без да го осъзнавам.

Като вярващи в Исус, на всеки от нас са дадени духовни дарби, за да служим в църквата. Понякога не знаем какви са те, затова просто служим там, където има нужда.

Светият Дух ще направи останалото.

Каквито и духовни дарби да ни е поверил Светият Дух, нека ги използваме, за да служим на другите в тялото Христово.

Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.