Симо бе раздразнен:

– Как човешките ритуали могат да бъдат опасни заместители на Христос?

Брат му Петър го подкрепи:

– Ето ти пример. В Санта Фе, Ню Мексико, хиляди хора се събират всяка година, за да изгорят петнадесетфутово извисяващо се чучело, пълно с техните тревоги, сметки и съжаления.

– Това някаква лудост ли е? – попита озадачен Симо.

– Тълпата вика:“Изгорете го!“, надявайки се, че пламъците ще погълнат тревогите и проблемите им и ще рестартират живота им, – допълни Петър.

Симо поклати глава:

– Ритуалът отразява дълбок човешки копнеж да се очисти от страх, срам и провал. Той е драматичен. Но е и безсилен.

Петър леко се усмихна:

– Огънят може да унищожи хартията, но не и вината. Може да погълне дървото, но не и срама.

Не трябваше да заменят Исус с празни заместители, защото Христос е видимият „образ на невидимия Бог“. Той е върховен над творението, напълно Бог в човешка плът и победител над „всяка сила и власт“.

Поради Неговата смърт и възкресение, ние сме „вкоренени и съградени в Него“ и напълно живи и простени от Него.

Човешките ритуали и културни церемонии могат да хипнотизират тълпата, но само Исус може да отмени дълга на греха и да разчупи хватката му завинаги.

Вместо да се подчиняваме на бремето свързано с ритуали и традиции, нека го предадем на Христос. Само Той ни освобождава от плен и ни изпълва с надежда.

Мостът бе построен, за да издържа на прословутите бури в района.

Малко след откриването му опустошителната сила на ураган, разруши другите мостове, но не и него.

Поради катастрофалните наводнения пътищата, които свързваше моста изчезнаха, а реката течаща под него се отклони в друга посока.

Резултатът бе плачевен,

Мостът остана безцелен. Той пресичаше суха земя без пътища водещи от или до него.

Този мост бе наречен „Мостът за никъде“.

По-късно той бе пренасочен и беше свързан с новия околовръстен път на близкия град.

По подобен начин Бог, „Който не помни вече греховете ни“, все още има планове за нас.

Докато изповядваме и се учим от грешките си, нека продължим да следваме всичко, което Той е приготвил за нас.

Иван се бе подпрял на оградата. Той гледаше приятелите си весели и здрави, а на него не му бе до смях.

– Не мислите ли, че болестта е доста нахална! – Иван се обърна към приятелите си. – Влиза рязко, спонтанно, непланирано в живота ни и размества всичко.

Другите го гледаха недоумяващо, а той продължи:

– Отчайваме се, сякаш не ние сме собственици на телата си. И се чувстваме незаслужили всичко това.

– Та кой иска да е болен, слаб и зависим от околните? – възкликна дебелият Мони.

– Напоследък започнах да разглеждам болестта не като нещо вземащо, а като нещо даващо, – заяви Симо.

– Какво ли ми дава боледуването?! – плесна го по рамото Огнян.

– Дава ми време за смирение, на доверие и време за искрено и силно общуване с Бог, – отговори Симо.

– Забележете, – размаха ръце Цветан, – даже Исус имаше рани! Той също преживя огромна физическа болка, но всъщност раните бяха цената, която Той плати за да можем ние да сме сега близо до Бог.

– И това ми дава сила да Му се доверя и да Му кажа, че макар и физически да съм немощен, сърцето ми е насърчено, – отсече Борис.

Един ден Добри се разхождаше из паркинга, който бе близо до дома му. Очите му бяха привлечени от малко растение, което бе пробили бетонната бариера.

– От всички места, където може да се вкорени, това семе е избрало едно от най-невероятните. И все пак, то расте, – възкликна Добри.

Той стоеше там изумен и усещаше как Бог му нашепва:

– Постоянство.

Добри се замисли:

– Това растение имаше всички основания да не го направи. Земята беше твърда, пространството беше малко, а условията бяха тежки, но нещо вътре в него продължаваше да го изтласква нагоре. Не чакаше перфектни условия. Той просто правеше това, за което бе създадено, да расте.

В този момент Добри осъзна:

– Бог ми показва картина на това, което е възможно, когато не се отказваме лесно.

Всички се сблъскваме с тежки сезони. Животът носи предизвикателства, които карат отказването изглежда по-лесно, отколкото да продължиш.

Подобно на това растение, все още можем да растем на трудни места, когато останем вкоренени.

Растежът не винаги изглежда видим.

Понякога това се случва под повърхността.

Едно семе расте надолу, преди да порасне. Това, че не виждате напредък, не означава, че растежът не се осъществява. Бог изгражда вашата основа.

И ние не правим това сами.

Точно както това растение имаше подкрепа до него, ние имаме Исус. Той ни държи стабилно чрез натиск, бури и несигурност.

Нашата сила не е в заобикалящата ни среда, а в нашия Спасител.

Така че не се отказвайте. Продължавайте да растете. Бог още не е приключил с вас.

Мъж се настани в хотелска стая за една нощувка. Интересното е, че той използва стаята в продължение на пет години, без да плати нито стотинка.

Този човек използваше неясните закони за наемите, за да я запази.

Отказът му да напусне в крайна сметка доведе до потенциална присъда в затвора за него.

Подобно на хазяин, който изгонва незаконен наемател, с Божията сила можем да откажем да позволим на изкушението на дявола да ни завладее.

Когато му се съпротивляваме, Бог обещава победа, както твърди Яков: „Той ще побяга от вас“.

Когато отхвърляме греха и влиянието на дявола ние „се приближаваме до Бога“.

Така ние позволяваме на Неговия мир, радост и цел да живеят по-пълноценно в нас.

Врагът не може да остане там, където Бог царува!