Мъж се настани в хотелска стая за една нощувка. Интересното е, че той използва стаята в продължение на пет години, без да плати нито стотинка.

Този човек използваше неясните закони за наемите, за да я запази.

Отказът му да напусне в крайна сметка доведе до потенциална присъда в затвора за него.

Подобно на хазяин, който изгонва незаконен наемател, с Божията сила можем да откажем да позволим на изкушението на дявола да ни завладее.

Когато му се съпротивляваме, Бог обещава победа, както твърди Яков: „Той ще побяга от вас“.

Когато отхвърляме греха и влиянието на дявола ние „се приближаваме до Бога“.

Така ние позволяваме на Неговия мир, радост и цел да живеят по-пълноценно в нас.

Врагът не може да остане там, където Бог царува!

Боян заяви категорично:

– Да си християнин не е свързано с носенето на етикет, а за това да бъдеш писмо, което другите могат да прочетат, защото ние сме писма, написани от Духа на живия Бог, не с мастило, а с Христовата трансформираща сила.

– Исус също каза: “Нека свети светлината Ти пред другите, за да видят добрите Ти дела и да прославят небесния ти Отец”, – подчерта дебело Ангел.

Живко се наведе малко напред и измърмори под носа си:

– Не става въпрос да се преструваме на религиозни, а да живеем по такъв начин, че действията ни да говорят по-силно от думите ни.

Мирон въздъхна:

– Животът ти е наблюдаван повече, отколкото осъзнаваш. Хората може да забравят думите ти, но няма да забравят как живееш, как прощаваш, служиш и обичаш.

– Ако ние сме живи писма, всеки ден е нова страница, където Бог продължава да пише Своята благодат. Светът трябва да прочете това писмо, необходимо е да види във нас някой, който отразява надеждата в разгара на тъмнината.

А Христо се помоли:

– Господи, искам да бъда живо писмо, което да разкрива кой си. Не позволявайте на живота ми да противоречи на това, което казвам, че вярвам. Помогни на всяка област на моето същество да се превърне в свидетелство за Твоята благодат и любов. Амин.

Какво послание изявява животът ви на хората около вас?

Ако някой само наблюдаваше как живеете, щеше ли да види Христос отразен във вас?

Велко бе дошъл на поредната лекция и внимателно слушаше.

– Сърцевината на дървото е централният носещ стълб на някои дървета, – обясняваше човекът отпред. – Въпреки че е мъртва, тя не се разлага или губи здравина, докато външните, живи слоеве са непокътнати. Съставена от влакна, свързани помежду си чрез химическо лепило, наречено лигнин, сърцевината на дървото може да бъде здрава като стомана. Този елемент от структурата на дървото му позволява да оцелее през природните трудности.

Велко се замисли върху това как може да използва метафората за сърцевината на дървото.

– Това е начин да се покаже, как спасените се преобразяват, – каза си той. – Бог преобразява мъртвата сърцевина на нашите същества, укрепвайки ни в силата на възкресения Исус, за да издържим изпитанията на този живот.

Велко продължи с разсъжденията си:

– И все пак ние все още съществуваме като уникалните хора, които Бог ни е създал да бъдем и дори повече.

Виждаме жив пример за това как структурата на дърветата представлява нашия живот в Христос.

Слава Богу, че ни е преобразил от смърт към живот!

Димо разказваше на приятелите си:

– Четох за едно езеро в Западен Тексас. Представете си локва от солени кал с размерите на футболно игрище. За разлика от истинските езера, то няма чист извор. Няма река, която да го пълни, за да тече през него. Локва и изпарения от газ, петрол и солена вода.

– Не е приятна гледка, – сбърчи нос Сашо.

– Езерото без вход или изход смърди, – добави Светльо с неприязън.

– Така е и с живота без Божествен източник, – обади се бай Григор, който незабелязано се бе приближил до групата младежи. – Оттук идва и поканата на Исус: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Реки от жива вода ще бликнат и ще се излеят от дълбините на всеки, който вярва в Мен по този начин“

Младите хора го изгледаха недружелюбно за намесата му.

А той само се усмихна и прибави:

– Както растението абсорбира светлината от слънцето, така и вярващият абсорбира духовна сила от Божественото.

И си продължи пътя, а младежите дълго гледаха след него със зяпнали уста.

Лия се бореше с депресия и умора след тежка операция.

Една сутрин тя четеше:

– Радостта в Господа е твоята сила.

Тя започна да повтаря този израз всеки ден.

Бавно, но Лия отново започна да се усмихва, не защото животът ѝ магически се бе подобрил, а защото бе преоткрила котвата си.

– Радостта дойде не когато нещата станаха по-лесни – каза си тя, – а когато осъзнах, че не съм сама.

Радостта не е емоция на повърхностно ниво. Това е дълбока, непоклатима увереност в характера на Бог.

Тази радост не идва от обстоятелствата, тя идва от пребъдването в Христос.

Възможно е да се върви през страданието и все пак да имаме радост, защото радостта не е липсата на трудности, това е присъствието на Бог.

Исус каза:

– Аз ви казах тези неща, за да бъде радостта Ми във вас.

Това означава, че радостта е не само възможна, тя е обещана, но подобно на вярата, радостта е нещо, за което често трябва да се борим.

Ние се борим, като помним, покланяме се и вървим в тясно сътрудничество с Исус.

Когато фиксираме очите си върху Господа, а не върху чувствата си, започваме да изпитваме такава радост, която ни поддържа през всеки сезон.

И тази радост е заразителна, кара хората да се чудят какво е различното в нас.

Можете ли да изберете радостта днес, дори ако обстоятелствата не са се променили?