Боян погледна към приятеля си Милан и попита:

– Като чуеш числото две за какво си мислиш?

– За партньорство, подкрепа и тиха сила, – отговори Милан.

– А знаеш ли, че на терена защитникът носи това число? – зададе следващия си въпрос Боян.

– Често той не е най-видимия, – добави Милан, – но играе важна роля. Защитникът покрива другите, прави навременни подавания и осигурява стабилност отзад. Той е верен, надежден и отдаден на успеха на целия отбор.

– В духовен смисъл това говори за вярност в отношенията и служението, – направи сравнение Боян. – Царството Божие напредва не чрез изолация, а чрез единство, отчетност и споделен труд.

Милан плесна с ръце:

– Точно както защитниците разчитат един на друг, за да задържат линията, вярващите са призовани да стоят заедно, укрепвайки, насърчавайки се и покривайки се един друг в любов.

– Верността често е невиждана, но никога не е незабелязана от Бога, – уточни Боян.

– Защитникът не търси аплодисменти, а въздействие, избирайки последователността пред признанието, – забеляза Милан.

– По същия начин Бог почита онези, които вярно служат зад кулисите, изграждайки другите и пазейки единството, – обобщи Боян.

Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?