Цанко бе на шестдесет години, когато тръгна на поход в отдалечените от дома му планини.

Той не усети хлъзгавостта на скалата под краката си. Падна и счупи бедро.

Извади телефона си, но на това място нямаше връзка.

Започна да пълзи въпреки болката, за да достигне по-високо място, от където се надяваше да бъде спасен.

Не беше отчаян. Имаше мир в сърцето си.

– Искам да оцелея заради дъщеря си, която вече е пораснала, – каза си той.

Цанко усети силно Божие присъствие и бе готов да се изправи срещу смъртта.

Интересното е, че той оцеля след жестока зимна буря, която продължи две денонощия.

Накрая бе спасен.

И ние имаме обещанието за Божието присъствие завинаги, чрез Светият Дух, който обитава в нас.

Дори нощта не може да ни скрие от Бога, а смъртта, най-голямата тъмнина, ще ни приближи до Него.

Без значение в кой сезон или място се намираме, Бог е там.

Сърцето не винаги заспива внезапно.

Често, това се случва бавно. Ние пазим нашите съчетания. Оставаме заети.
Правим това, което трябва да се направи, но вътре нещо отслабва.

Дамян се чувстваше в тъмнина. Вярата му стана механична, а страстта му към Бога намаляваше.

Една вечер Дамян чу тих глас:

– Бъди нащрек! Защото не знаеш, кога ще настане времето.

Тези думи не бяха заплаха, а покана човек да остане духовно жив.

– Възможно ли е да се правят много неща… докато губя това, което има най-голямо значение? – запита се Дамян.

Днес отделете малко време, за да погледнете честно сърцето си. Не да се осъждате, а да се връщате.

Признаването на това, което е станало сънливо, често е първата стъпка към пробуждането.

Боян заяви категорично:

– Да си християнин не е свързано с носенето на етикет, а за това да бъдеш писмо, което другите могат да прочетат, защото ние сме писма, написани от Духа на живия Бог, не с мастило, а с Христовата трансформираща сила.

– Исус също каза: “Нека свети светлината Ти пред другите, за да видят добрите Ти дела и да прославят небесния ти Отец”, – подчерта дебело Ангел.

Живко се наведе малко напред и измърмори под носа си:

– Не става въпрос да се преструваме на религиозни, а да живеем по такъв начин, че действията ни да говорят по-силно от думите ни.

Мирон въздъхна:

– Животът ти е наблюдаван повече, отколкото осъзнаваш. Хората може да забравят думите ти, но няма да забравят как живееш, как прощаваш, служиш и обичаш.

– Ако ние сме живи писма, всеки ден е нова страница, където Бог продължава да пише Своята благодат. Светът трябва да прочете това писмо, необходимо е да види във нас някой, който отразява надеждата в разгара на тъмнината.

А Христо се помоли:

– Господи, искам да бъда живо писмо, което да разкрива кой си. Не позволявайте на живота ми да противоречи на това, което казвам, че вярвам. Помогни на всяка област на моето същество да се превърне в свидетелство за Твоята благодат и любов. Амин.

Какво послание изявява животът ви на хората около вас?

Ако някой само наблюдаваше как живеете, щеше ли да види Христос отразен във вас?

Когато Сава слезе от лодката на индонезийския остров, той усети духовния мрак на това място. Тамошният народ практикуваше комбинация от магьосничество и ислям.

Сава скоро бе завършил библейско училище и бе готов за работата, към която Бог го бе призовал, да достигне тези островни хора за Христос.

Сава проповядваше смело:

– Обърнете се към Христос. Изгорете идолите си и мощите от стария си живот.

Един мюсюлманин изгори идола си, в който имаше свитък от Корана.

Когато радикалните мюсюлмани чуха за опожаряването на Корана, те докладваха за Сава на служители на района.

Той бе арестуван.

Биха го жестоко и Сава изпадна в кома.

Скоро след това той умря от раните си, но смъртта не сложи край на служението му.

Когато историята му бе разказана в родното му село, един мюсюлманин прие Христос като свой Спасител.

Петдесет и трима селяни взеха решение да завършат библейско училище. Седем от тях поискаха да бъдат изпратени като мисионери в село, където Сава бе умъртвен.

Надявайки се да потушат евангелския огън, селските служители отнеха живота на Сава, но дори в разгара на насилието Божията ръка работеше.

Днес пламъците на Евангелието горят ярко в това село.

„Остави светлината включена.“

Това е, което всички, които следват Христос, трябва да се стремят да направят, когато загърбят този свят.

Един отдаден християнин оставя светлината включена за един свят, който се губи в тъмнина.

Това се нарича оставане на наследство.

Често чуваме за известни хора, които оставят след себе си наследство в киното, спорта или някаква друга публична арена, докато животът на много християнски светци угасва в анонимност, верните им светлини все още горят ярко по целия свят.

Тяхното наследство от вяра, почтеност, надежда и любов не може да бъде заличено от смъртта им.

Всъщност смъртта може дори да увеличи пламъка, защото такова наследство често е доброволно имитирано от тези, които остават.

Елена се взираше в тъмнината. Вентилаторът на тавана продължаваше да се върти над нея.

Съпругът ѝ още спеше.

След минути алармата ще звънне и Елена ще се изстреля като гюле от оръдие, готова за срещи, мърморенето на шефа и какво ли още не.

За кой ли път щеше да приготви закуска, графици и …?

Не ѝ оставяше време да осмисли живота си.

– Какъв е смисълът на живота? – бе попитала Елена. – Защо правим лоши избори?

Въпросите валяха безпощадно.

Днес колегата Дамян бе ѝ казал:

– Знаеш ли, че Бог отговаряна житейските проблеми с една дума.

Елена отвори широко очи:

– И коя е тя?

– Благодат.

– Нищо не разбирам, – намръщи се Елена. – Какво е това?

– Бог казва:“Ще ви дам ново сърце и ще вложа във вас нов дух“. Това е благодат.

Елена недоумяващо повдигна рамене.

А колегата ѝ уточни:

– Благодатта ни призовава да се променим и ни дава силата да преодоляваме препятствията.