Боян погледна към приятеля си Милан и попита:

– Като чуеш числото две за какво си мислиш?

– За партньорство, подкрепа и тиха сила, – отговори Милан.

– А знаеш ли, че на терена защитникът носи това число? – зададе следващия си въпрос Боян.

– Често той не е най-видимия, – добави Милан, – но играе важна роля. Защитникът покрива другите, прави навременни подавания и осигурява стабилност отзад. Той е верен, надежден и отдаден на успеха на целия отбор.

– В духовен смисъл това говори за вярност в отношенията и служението, – направи сравнение Боян. – Царството Божие напредва не чрез изолация, а чрез единство, отчетност и споделен труд.

Милан плесна с ръце:

– Точно както защитниците разчитат един на друг, за да задържат линията, вярващите са призовани да стоят заедно, укрепвайки, насърчавайки се и покривайки се един друг в любов.

– Верността често е невиждана, но никога не е незабелязана от Бога, – уточни Боян.

– Защитникът не търси аплодисменти, а въздействие, избирайки последователността пред признанието, – забеляза Милан.

– По същия начин Бог почита онези, които вярно служат зад кулисите, изграждайки другите и пазейки единството, – обобщи Боян.

Страни традиции съществували във Вавилон. Например тази, че вавилонския цар трябвало непременно да се отчита пред народа за делата си. Е, нали и нашите управници днес са длъжни да правят това. Дали го правят и по какъв начин става това е вече друг въпрос.Желанието за отчетност се е запазило, но отчетността май е закъсала. Нека продължим с Вавилон, има доста неща, от които бихме могли да се поучим и приложим в живота.
Според вавилонските летописи първата работа на царя била, народа му да не гладува. Е, де да беше първостепена задача това и за нашите държавни глави! За сега май ще си останем, относно това, в света на мечтите.
Във Вавилон имало и други интересни порядки. Всяка година царят се подлагал на една унизителна процедура. В един ден от годината той бил длъжен да обикаля града, като през това време хората можели да го ругаят, плюят, обливат с вода и какво ли още не. Но това изглежда  били малко, защото в този ден царя се отричал от властта си и я предавал на някой от простолюдието.
Една година се случила доста куриозна ситуация. Царя избрал за свои заместник градинаря си, но по време на ядене се задавил и умрял. След смъртта му останал да управлява градинаря.
Като си помисля само, днес на ляво и на дясно оплюваме този или онзи, но за промяна само мечтаем. Може би трябва усилие и от двете страни, за да видим някакъв резултат. Нужно е, не само да се надяваме, но и да действаме.