Любопитството към Христос плени град Йерусалим.

– Кой е този? – питаха те.

Някои искаха непременно да разберат:

– Как един човек може да привлече вниманието на цял град?

Мнозина бяха чули за този чудотворец и учител освобождаващ истини, но да Го видят на магаре в царско шествие ги накара да се усъмнят:

– Този ли е Който ще ни освободи от Римското господство?

Едно магаре отхвърли желанието им да Го коронясат като Давид за цар на страната.

Исус Христос бе Божият Син, Който по благодат чрез вяра щеше да бъде коронясан за Цар на сърцата, които Го приемат.

Бог действа, когато Христос не е отхвърлен.

Любопитството е това, което доведе мнозина до вяра в Исус Христос като техен Спасител и Господ.

Такива искрено питаха:

– Този ли е, за Когото се твърди, че е Синът на Живия Бог?

Той бе Месията, Който очакваха. Дошъл бе да спаси народа Си от греховете им и да царува над сърцата им.

Проблема бе отхвърлянето. При него се губи възможността да се опознае Исус близко и интимно.

А любопитството не спира за онези, които опознават Христос в общението на страданието и в силата на Неговото възкресение.

Животът е инкубатор за болка, а Исус е Божият лечител особено, когато сме наранени.

Неговото възкресение е основата на нашата вяра и източникът на сила, за да се изправим пред житейските предизвикателства и водещо до обновяване на умовете ни.

Любопитството може да ни доведе до Бога и да ни сближи по-дълбоко с Него.

Хората много обичат пророчества, чудеса и гадаене на сънищата.

Ако някой чудотворец или пророк подведе Божиите хора да следват  неговите богове, той е лъжепророк.

Човешкото сърце е измамливо и нас лесно могат да ни заблудят.

Но ако в сърцето ни гори любов към Бога, ние ще следваме истината, слушайки само Божието Слово.

По този начин Бог ни изпитва, колко Го обичаме.

По време на една антирелигиозна кампания внимателно проверявали всички помещения и отстранявали иконите в Московския художествен театър.

Актьорите, трябва да отбележим, са склонни към мистицизъм, по-скоро са суеверни, отколкото религиозни.

Из целия театър се разнесъл слух, че една от възрастните актриси Л. Коренева категорично отказва да даде иконата на Св. Николай от своята гримьорна.

Когато актьорът Борис Ливанов чул това казал:

– Напразно се занимават с нея, старицата никога няма да я даде.

– Но защо?

– Иконата ѝ има автограф от самия светец.

Трябва да се отбележи, че Св. Николай, Мирликийски чудотворец е живял през III век.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.