Сърцето не винаги заспива внезапно.

Често, това се случва бавно. Ние пазим нашите съчетания. Оставаме заети.
Правим това, което трябва да се направи, но вътре нещо отслабва.

Дамян се чувстваше в тъмнина. Вярата му стана механична, а страстта му към Бога намаляваше.

Една вечер Дамян чу тих глас:

– Бъди нащрек! Защото не знаеш, кога ще настане времето.

Тези думи не бяха заплаха, а покана човек да остане духовно жив.

– Възможно ли е да се правят много неща… докато губя това, което има най-голямо значение? – запита се Дамян.

Днес отделете малко време, за да погледнете честно сърцето си. Не да се осъждате, а да се връщате.

Признаването на това, което е станало сънливо, често е първата стъпка към пробуждането.