Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

В средновековна Германия миньори открили червен минерал, който приличал на медна руда. Въпреки това, от него не могли да извлекат мед.

За неуспеха си миньорите обвинили пакостливия дух Никел, а рудата нарекли  Kupfernickel, от Kupfer, което на немски означава мед.

През 1751 г. барон Кронщедт отново се опитал да извлече мед от червената руда, но в резултат на това открил нов метал с бял цвят, който по-късно нарекли никел.

Тони бе съвсем обикновен малчуган. И както повечето си връстници бе доста подвижен и смел.

Когато навърши пет години живото му се обърна надолу с главата. На момчето му откриха рак. Тони бе получил рядка форма на това заболяване. Злокачествен тумор бе поразил костите на момчето.

Лекарите започнаха да се борят за живота му. От време на време имаше кратковременни успехи, но те бяха само за малко. На момчето му ставаше все по-зле и по-зле.

Заболяването бавно и сигурно настъпваше. Животът на Тони и неговите родители се превърна в кошмар.

Независимо от всичко малкото момче си оставаше жизнерадостно, вечно беше настроено оптимистично. От сила на духа и волята му околните взимаха пример.

Когато Тони стана на девет години болестта напълно овладя тялото му.

Една нощ момчето започна да се задушава, не му стигаше въздух. Лекарите се опитаха да стабилизират състоянието му. Майката уплашена избяга в коридора, тя не искаше да гледа как умира сина ѝ.

Лекарите успяха да спрат пристъпа, но един от тях каза на майката:

– Сега успяхме, но на сина ви не остава много време да живее ….. Това може да се случи и в следващите няколко часа.

Когато майката отиде при сина си, Тони се постара да бъде спокоен и ѝ каза:

– Не можех сега да умра, мамо. Ако бях умрял в тези страшни мъки, ти щеше да го приемеш болезнено. За това със всички сили се стремях да дойда на себе си.

Невероятно, изпитвайки страшни мъки Тони първо мислеше за майка си.

Веднъж, когато майка му бе излязла за малко, Тони каза на медицинската сестра:

– Не мога да умра сега. Мама още не е готова за това.

Въпреки, че лекарите даваха само няколко час живот на момчето, то живя още две седмици.

Тони си отиде от живота тихо и спокойно. След дълги години на страдание, болката го напусна …

На погребението майка му не се разплака, защото малко преди да почине той ѝ каза:

– Не плачи, когато мен няма да ме има вече. Ти трябва да продължиш да живееш и да бъдеш щастлива. Моята душа винаги ще бъде до теб.

Лицемерието и осъждението вървят ръка за ръка.

В деветдесет процента от случаите, ако не и в повечето, хората осъждат другите за греховете, които с удоволствие извършват.

Осъждението показва още една болест на човешката душа – невежеството.

Ние често съдим човек, без да знаем неговия живот, нито обстоятелствата, при които се е оказал, преди да съгреши.

Библията казва: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада“.

Ти не можеш да съдиш човек, който не познаваш.

Осъждението ни отлъчва от Христос. То показва, че ние не сме на един дух с Него и изобщо не приличаме на Него.

По време на пътешествието си из Италия Робърт Уолис, син на американски милионер, купил от търговец антика от Пиза, скъпоценен пръстен. Той се състоял от две сплетени змии свързани с перла.

Този пръстен принадлежал на княз Люки Каструк, който е живял през 14 век.

Уолис изпратил пръстена на своята годеница 18 годишната Етел Бринг. Девойката много се зарадвала на пръстена и веднага го сложила на ръката си. След няколко дни Етел умряла с явни признаци на отравяне.

Лекарите изследвали причините за внезапната смърт на девойката. Те открили в пръстена малък отвор, от който стърчала игла, чрез която се вливала отровата, скрита в перлата. Иглата била прикрита с восък, който се разтопил от топлината на ръката и иглата убола пръста на девойката, а по нея протекла отровата.

Има много неща в света, които изглежда привлекателно, но по същество са скрита отрова, като наркотици, спирти напитки, хазарт, свободна любов, разврат, …. Дяволът е специалист на такива изделия.

Врагът е много опитен. Той ни връзва с такива мрежи и връзки, които сме готови да приемем с удоволствие. Нечистият дух е изобретателен и многообразен.

Мъдрия увлича с мъдростта, силния със сила, богатия с богатство, благородния с красота, красноречивия с красноречие… Така ние пазим в себе си неговите отровни лъже перли.

Библията казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“.