Симеон бавно обясняваше:

– За да се закали стоманата и другите метали се поставят на интензивна топлина, където се пречистват и укрепват. Топлината навлиза в метала, а примесите излизат на повърхността и се отстраняват.

– Да, но твърдостта на метала под действието на огъня намалява, – възрази Живко.

– Но гъвкавостта му под налягане или пластичност се увеличава, което води до повишаване на общата здравина и гъвкавост, – поясни Симеон.

Ръководителят на групата Дамян каза:

– Има моменти в живота ни, когато преминаваме през пожари и натиск, които са всичко друго, но не и удобни. Независимо дали става въпрос за физическо заболяване, финансови затруднения, свързани предизвикателства или духовна сухота, тези времена тестват самото ядро на нашата личност. Огънят изважда на повърхността примесите, но всеки от нас трябва да избере да ги премахне от живота си.

– Пламъкът разрушава собствената ни твърдост, но има сила в това да се научим да бъдем гъвкави, – добави Захари.

– Въпреки че тези „огньове“ не са желани, когато подчиняваме живота си на волята на Светия Дух, те започват да излагат нечистотиите в нашия живот, да намаляват нашата „твърдост“ и да ни дават сила и гъвкавост за целта, която Бог има за нашия живот, – обобщи Дамян.

Тодор крачеше в пустинята. Скоро денят щеше да приключи и щеше да стане хладно. Нужен му бе огън.

Той пречиства водата, а топлината и светлината дават комфорт, и възстановяват увереността в човека.

– От тези предимства на огъня се нуждая и в духовния си живот, – каза си Тодор. – Сезоните на дивата природа ни правят уязвими към негативните нагласи. Скръбта, гневът и разочарованието могат да ме заслепят за надеждата за Божията вярност. Божият огън поглъща тези опасности.

Тодор се усмихваше в хода на разсъжденията си.

– Какво представлява Божият „огън“ в личната пустиня? – запита се той.

Замисли се и бързо намери отговора:

– Това е не друго, а страстното и жертвоготовно поклонение ….. Цялостното, поклонение държи погледа ми върху красотата и истината на Исус Христос в трудни времена. Това поддържа сърцето ми пламтящо от любов и обожание. Това е огънят, който пази скръбта, гнева и разочарованието далеч от сърцето ми.

Бог ни е дал Светия Дух, кръщавани в Него по благодат.

Духът на поклонение идва от Бога като дар.

Нашата работа е да поддържаме този огън горящ.

– О, не! – изплака Даниела, когато отвори кошера и откри, че всички пчели са мъртви. – Беше добър кошер и даваше много мед.

Тя бе го поддържала през зимата и очакваше ранна реколта, но едно застудяване в топлото време доведе до колапс.

Даниела се допита до местните пчелари.

Те я успокоиха:

– Много загубиха пчелите си. Такива са предизвикателствата дори и за здрави кошери.

Един от тях поясни:

– Пчелите движат крилата си, за да поддържат топлина в кошера особено през зимния период. Когато времето се затопли за кратко, те се изтощават, като търсят още повече храна. Ако температурите спаднат бързо, те нямат сили да се стоплят. Това води до унищожаването им.

Дори добрите неща могат да се превърнат в опасности, когато ни отклоняват от това, което е най-важно.

Нека да помним, че Бог ни помага, защото Той е източника на „всяко добро и съвършен дар“.

Когато смирено откликваме на Неговата доброта, като Го обичаме с цяло сърце, душа и всичката си сила, ние намираме в Него най-добрата благословия за нас.

Огнян бе на почивка със семейството си.

Един ден получи обезпокоително съобщение от колегата си:

„Шефът търси заместник“.

Огнян се разстрои. Не можа да заспи, цяла нощ се въртя в кревата.

На разсъмване стана от леглото и се помоли.

– Къде си, Господи? – попита той.

Отиде до прозореца. Дръпна завесата и видя огромна, красива дъга над езерото.

Обля го утешителна топлина.

– Всичко е наред. Тук Съм, – сякаш Господ му проговори.

Бог не ни е обещал, че няма да страдаме, но ни дава утеха и усещаме Неговото присъствие в най-трудните моменти.

Може да не получим отговор чрез дъга, но имаме Неговата увереност, че независимо какво ни се случва в живота, Той винаги е до нас и можем да черпим от Неговата сила, утеха и присъствие.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.