В Ню Джърси уволнили учител, който подарил Библия на любопитен ученик. Миналата година през декември Комисията по равноправието е разгледала този случай и е обявила, че това е акт на дискриминация спрямо учителя.
Историята започнала през октомври 2012 г. Учителят Тутка един ден стоейки край вратата на класната стая изпращал учениците с думите:
– Не забравяйте, че първите ще бъдат последни, а последните първи.
Един ученик го попитал:
– От къде се е взела тази поговорка?
– От Библията, – отговорил учителят.
На следващия ден ученикът отишъл при учителя си и го помолил:
– Можете ли да ми покажете, къде го пише в Библията?
Тутка му обещал да му покаже тези стихове при следващата им среща. Ученикът се оказал много любознателен и на следващия ден задал на учителя си доста въпроси по Библията.
Учителят, за да удовлетвори любопитството на ученика, му дал сам да прочете тази книга.
Когато Училищните власти разбрали за това, направили разследване и през януари 2013 г. Тутка бил уволнен.

Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

Днес много малко хора знаят как да почиват. Дори на почивката мнозина се стремят да вземат от отдиха си, колкото може повече. Връщайки се на работа губят два пъти повече време, опитвайки се да наваксат пропуснатото и да се справят с останалото, които са се натрупали по време на отсъствието им. Много от нас се нуждаят от още една отпуска, за да отдъхнат от отпуската си. Явно, ние търсим почивка не там, където е необходимо.
Исус каза: „Елата при мен  ….. и Аз ще ви успокоя“. Мир, спокойствие и удовлетвореност можем да намерим само на едно място и от един източник. И този източник е Исус Христос.
Исус ни дава пълен мир и така необходимата ни увереност, която ни пази от околния хаос и бъркотия. Приеми в сърцето си Неговия мир и ще престанеш да се тревожиш за бъдещето.
Исус Христос вече се е погрижил за утрешния ден.

Беше края на деня и студът се опитваше да замрази всяко желание и надежда, но това не попречи на Надя и Христо да се отбият до шумното заведение на ъгъла. Тя често го засичаше „случайно“ край себе си, но щом решеше да го приближи, той навеждаше срамежливо глава и бягаше.

Днес не можа да избяга или вече се беше престрашил, но факта си е факт, двамата седяха на една маса и се гледаха дълго без да проронят дума от устата си.

Накрая Христо не издържа, усмихна се малко стеснително и тихо каза:

– Опитът ми в романтичния живот е много скромен. По-скоро това бяха случайни срещи без продължение.

– Разкажи ми нещо за себе си. Знам, че пишеш, но почти нищо не знам за теб, – насърчи го Надя.

– Както вече си усетила, аз …. съм много стеснителен. Не знам, просто така съм устроен. Това може би е страх да не бъда отхвърлен, защото погрешно съм разбран. Чувствам се по-сигурен, когато съм сам. Бях единствено дете и това ми харесваше. Ужасявах се, когато хората се опитваха да ми помогнат да си намеря приятели или ме канеха да си играя с други деца. Тържествата по празниците бяха кошмар за мен, тогава стоях в някой ъгъл и исках никой да не ме забележи.

– Ами в училище? – попита Надя.

– О, нямах нищо против училището. Там бях добре. Знаех какво се очаква от мен и го правех. Бях доста умен, според мнението на учителите. Справях се добре, дори спечелих стипендия …

– Бил ли си някога в пансион? – Надя се опитваше да го опознане, като се стараеше да не го засяга болезнено.

– Баща ми искаше да отида, но майка ми не бе съгласна и тя надделя.

Надя въздъхна дълбоко, не знаеше какво да каже.

– Проблемът е, – засмя се Христо, – когато седя до някоя непозната на вечеря, трябва да разговарям с нея и да проявявам някакъв интерес. За мен това беше ужас. Така се наложи да имам някой и друг флирт …

– Не мога да си те представя да флиртуваш, – призна Надя.

– Е,… и в двата случия те флиртуваха с мен, при това бяха доста напористи. Тъй като бяха приятни и привлекателни, за мен не беше много трудно да вляза в определената роля. А после нищо, докато не срещнах теб. Забелязахте още първия ден, когато дейде тук. Загоряла, красива, рошава и …. нещо в мен се преобърна. Почувствах се отмалял. Помислих си, че виждам най-прекрасното същество, което някога съм виждал….

– Невероятно, – възкликна Надя. – Отбягваше ме всеки път, а когато се опитвах да те заговоря офейкваше по възможно най-бързия начин.

– Да, но не знаех как да се държа с теб. Ти си толкова красива, изискана, ….какво общо би могла да имаш с мен? Бях много притеснен.

– Е, сега имаш много общо, – щастлива му се усмихна Надя, – много, много общо.

– Наистина, колко е хубаво, че си тук …. когато не те виждам, постоянно мисля за теб.

– Това е най- хубавият комплимен, който някога съм получавала.

– Не мога да повярвам, – каза неохотно Христо, – сигурно си получавала страшно много до сега!

– Да, но това, което ми каза има голямо значение за мен…..

Това беше само началото. Те бяха станали приятели.

Терминът „сапунена опера“ употребяваме за дълги мелодраматични сериали, които се дават по телевизията. В тях обикновенно се развиват няколко отделни истории с различни герои. Всеки епизод завършва без развръзка, което кара зрителите да очакват с нетърпение следващия епизод.
Но самият термин „сапунена опера“ не е дошъл от телевизията, а от радиото.
В САЩ през 30-години на миналото столетие били много популярни многосерийните радиоспектакли, които се пускали през деня за домакините.
Спонсорите на такива радиопредавания обикновенно били производители на битова химия.
От там е дошло и наименованието им „сапунени опери“.