Рени седеше в стаята си и разсъждаваше на глас:

– Обичам януари, защото тогава няма толкова много напрежение. Всичко е тихо и спокойно. Какво е разумно да правя в такова време на мир?

Тя тръсна глава:

– Когато съм под напрежение знам какво да правя. Например, когато съм изправена пред крайни срокове, работя. Натискът, стресът и неприятностите ме карат да се моля. Но какво е разумно да правя в спокойни времена?

Рени повдигна вежди:

– Сещам се за цар Аса, който е живял като е угаждал на Бога и в замяна получил мир. Той използва спокойствието, за да се подготви за предстоящите бури. Този цар започнал да строи крепости. И когато бил нападнат, той бил готов. Не само заради крепостите, които бил построил, а защото доверието му в Бога било непокътнато.

Тя се усмихна:

– И Бог му даде победа.

Нека бъдем достатъчно мъдри, за да изградим крепости в живота си в спокойни времена, да продължим да се доверяваме на Бога и нищо няма да ни разтърси в бурите на живота.

Живко отсъстваше по няколко месеца от дома си. Той плаваше по море. Но когато се завърнеше бързаше да не пропусне време, за да разговаря със сина за всичко, което вълнуваше момчето.

– Всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш красив, успешен, невероятен, благословен, надежден, уважаван, почитан и щастлив, е вече в живота ти, – каза Живко на Иван.

– На мен съвсем не ми изглежда така, – възрази синът.

– Това е, защото се фокусираш върху грешните неща, – усмихна се Живко.

– Искам много неща, но или се провалят или изобщо не стават, – сподели Иван.

– Всяко нещо, родено преждевременно, крие риск от усложнения. Тези усложненията, с които си се сблъскал и които са те накарали да спреш да вярваш, са просто неща, които си направил твърде рано. Но това не означава, че не можеш да опиташ втори път.

– Възможно е да е така, – смънка Иван.

– Повярвай, че ако нямаш нещо, това е защото не си готов за него.

– Готов, какво толкова се иска? – сбърчи нос Иван.

– Бъди търпелив. След като стигнеш до това, което имаш в ума си, ще видиш, че има още работа за вършене. Тогава ще ти се прииска времето да се забави достатъчно дълго, за да се насладиш на това, което ще получиш.

– Татко, това е доста трудно, имам предвид изчакването.

– Намирай нещо красиво в живота всеки ден. Погледни отвъд неприятностите, болката, отхвърлянето и провалените мечти. Намери красотата в това да имаш още един ден, още един шанс.

– Понякога, някои хора ме връщат към това, което съм сбъркал в миналото, а това е болезнено за мен, – каза с огорчение Иван.

– Тогава организирай панихида за тези, които искат да те върнат в твоите грешки и лоши решения. Ако това е всичко, което избират да видят, тогава не трябва да им даваш достъп до благословенията, които идват в твоето бъдеще, – предложи Живко.

– Хората са лоши, – заяви Иван.

– Не е така, – не се съгласи бащата. – Те са съсипани. Но не е нужно да им позволяваш да съсипват и теб.

Петров на курсовете си често даваше неочаквани задачи, които трябваше да бъдат изпълнени веднага след като човек ги прочете.

Обикновено прочелият заданието реагира:

– Защо ми трябва това? Нямам време да се занимавам с тези глупости.

Но ако започне веднага, мозъкът няма да има време да излезе с възражение и човекът може получи нещо добро.

Ако чувствате, че животът ви е неуспешен, тогава най-вероятно имате твърде преувеличени очаквания от живота.

Истинският живот включва всичко наведнъж: радост, преживявания, успехи и провали. Не позволявайте на неприятностите да засенчат красотата на този живот.

Хората се страхуват от новото и непознатото, защото смятат, че могат да загубят контрол над случващото се. Дори ако това „неизвестно“ може да се окаже нещо приятно или полезно.

Човек предпочита всичко да е опитано и доказано.

Често такова избягване е съчетано с оплаквания, че животът е скучен и безсмислен. И това е разбираемо. Ако един ден е подобен на предишния, тогава, разбира се, ще бъде скучен.

Представете си, че животът ви е едно пътуване. Всеки ден научаваш нещо ново и се срещаш с нещо ново.

Процесът на учене е безкраен.

Но някои възразяват:

– Вече съм се опитвал толкова много пъти да променя всичко, но всичко е било напразно. По-добре да се върна в същия коловоз на живота.

Какво е по-добре да направите в такъв случай?

Пробвайте от време на време нещо ново и необичайно. В противен случай ще се вкиснете в монотонния си живот.

Васко гледаше оклюмалия Марко със съчувствие.

Той посъветва приятеля си:

– Ако си унил, това може да ти донесе повече неприятности …

– Да се радвам ли, като ми се случи всичко това? – прекъсна го бързо Марко.

– Ако избереш сърцето ти да е щастливо, животът ти ще бъде непрекъснат празник.

– Нима мога да избирам как да се чувствувам? – сбърчи нос Марко.

– Ако насочиш мислите си към това, което е истинско, почтено, правилно, чисто, прекрасно, достойно за възхищение, тогава Божият мир ще дойде върху теб.

– Сигурен ли си? – Марко недоверчиво повдигна веждите си нагоре.

– Един от Божите дарове за нас е способността да избираме фокуса на мислите си. И това не е просто реакция, а ключ към връщането на живота ни.

– Ами ако ми хрумне унила мисъл? – Марко предизвикателно накриви главата си на една страна. – Ако кажа, че избирам да съм щастлив, това няма ли да прозвучи фалшиво?

– Изборът ти е да се съсредоточиш върху истината, – каза твърдо Васко.

– Коя истина?

– Че Бог е по-велик, от което и да е от ежедневните ни чувства.

Симеон бе скръстил ръце пред гърдите си и мърмореше недоволно:

– Това живот ли е? Скапана работа.

Христо го подкрепи:

– Суров и на места миризлив, без всякакъв блясък.

Симеон продължи да негодува:

– Правя всичко възможно, за да се възползвам максимално от създалите се обстоятелства, но каквото и да правя, всичко се пропуква. Неприятности натискат от всякъде. На нокти съм от напрежение. Чудя се дали Бог има място за човек като мен?

– Ей, момчета, какво сте увесили нос?! – плесна с ръце Мая. – Отговорите ще намерите в Рождество, което е израз на безкрайната Божия любов към нас.

– Рождество, та Рождество, – намръщи се Христо. – Празникът свърши.

– Чуйте! – усмихна се Мая. – Няма място, където Божия Дух да не може да отиде. Има надежда и за най-закоравелия. Разстоянията нямат значение.

– Е, Той може да достигне всеки, но въпроса е как ние ще откликнем, – примирено призна Симеон.

– Любовта Му няма граници, – възкликна радостно Мая.

На лицата на Симеон и Христо изгря усмивка.