Знаеш ли един от начините за да проведеш по-добър разговор? – попита Васил.

– Може би да изслушваш добре другия, – предложи Живко.

– Често, когато другият човек говори, ние всъщност не го слушаме, а си оформяме в съзнанието какво искаме да кажем, – сподели Васил.

– Улавял съм се, че не слушам с намерението да разбера, а да отговоря, – призна си Живко.

– По-добре е да държим ушите си отворени, а устата затворена, – усмихна се Васил.

– Така е, – съгласи се Живко, – глупаците не намират удоволствие в разбирането, а се наслаждават в изказването на собственото си мнение.

Какво означава това за нас?

Когато се молим пред Бога, добре би било да отделим време наистина да Го слушаме, а не само да бърборим списъците си с притеснения и тревоги.

А когато днес разговаряме с другите, може да се изненадаме как се задълбочават взаимоотношенията ни, когато наистина ги слушаме, а не просто се опитваме да разберем какво искаме да им кажем.

Соня бе на пет години, смяташе се вече за голяма, но се страхуваше от гръмотевичните бури. Не толкова от дъжда и вятъра, а от звука на гръмотевицата.

Всеки път, когато имаше такава буря, Соня реагираше по един и същи начин.

Отиваше до малкото стерео в хола и включваше музика за поклонение на Бога.

Един ден баща ѝ я попита:

– Защо правиш така?

– Гръмотевиците ме плашат, но музиката ме кара да се чувствам добре.

Това бе нейния начин да реагира на бурята.

Гръмотевицата беше истинска, но и отговорът ѝ също.

Тя не можеше да контролира бурята, но можеше да избере това, което слушаше. Така увеличи обема на мира си.

Бурите са част от живота. Те се появяват в нашето здраве, нашите финанси, нашите взаимоотношения и нашите емоции. И страхът се опитва да се издигне с тях, но страхът не трябва да побеждава.

Въпросът е върху какво ще се фокусираме? На какво ще се настроим?

Изборът ѝ не успокои бурята, но успокои самата Соня.

Когато насочим вниманието си към Бога, сърцата ни могат да намерят мир дори в хаос.

Може да не успеем да спрем гръмотевиците, но можем да изберем гласа, който слушаме.

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.

По време на тренировка на млади момчета, бащата на Данчо помоли сина си и приятеля му:

– Покажете на отбора как правилно се подава топката.

Данчо бе тренирал седмици наред, но се страхуваше да не обърка нещо, за това се помоли, а когато завърши упражнението каза:

– Благодаря Ти, Господи.

По-късно бащата сподели с Данчо:

– Гордея се с теб, че работи усилено, сине. Но съм по-горд, че се помоли и прослави Бога.

Данчо сви рамене:

– Просто направих това, което ти правиш.

Не е нужно да сме родители или да служим в детско служение, за да споделяме нашата вяра, овластена от Духа, с по-младите хора.

Независимо дали се молим за по-млад човек или младо семейство, предоставяме ресурси за подхранване на духовния растеж или предлагаме насърчение, Бог използва нашите здрави, междупоколенчески взаимоотношения, за да повлияе на бъдещите поколения.

Мая подскачаше около майка си:

– Обратното на любовта не е ли омразата? – попита момиченцето.

– Не е, – усмихна се майка ѝ. – Обратното на любовта е егоизма.

– Как така? – Мая смръщи вежди.

– Погледни, за да покаже любовта си към нас, Бог даде Своя Син Исус да умре за всички нас. Истинската любов не търси своето си. Тя дава приоритет на интересите на хората пред индивидуалните.

– Това е много трудно, – сбърчи нос Мая. – Не всекиго го може.

– Да, така е, – съгласи се майка ѝ. – Тази черта е една от най-редките, които се срещат в характера на хората.

Ако гледате само на собствените си интереси за сметка на исканията на хората, това ще породи много проблеми във взаимоотношенията ви с другите.

Всеки път, когато трябвате да направите избор, винаги питайте Бог какво да направите от любов.