Боян заяви категорично:

– Да си християнин не е свързано с носенето на етикет, а за това да бъдеш писмо, което другите могат да прочетат, защото ние сме писма, написани от Духа на живия Бог, не с мастило, а с Христовата трансформираща сила.

– Исус също каза: “Нека свети светлината Ти пред другите, за да видят добрите Ти дела и да прославят небесния ти Отец”, – подчерта дебело Ангел.

Живко се наведе малко напред и измърмори под носа си:

– Не става въпрос да се преструваме на религиозни, а да живеем по такъв начин, че действията ни да говорят по-силно от думите ни.

Мирон въздъхна:

– Животът ти е наблюдаван повече, отколкото осъзнаваш. Хората може да забравят думите ти, но няма да забравят как живееш, как прощаваш, служиш и обичаш.

– Ако ние сме живи писма, всеки ден е нова страница, където Бог продължава да пише Своята благодат. Светът трябва да прочете това писмо, необходимо е да види във нас някой, който отразява надеждата в разгара на тъмнината.

А Христо се помоли:

– Господи, искам да бъда живо писмо, което да разкрива кой си. Не позволявайте на живота ми да противоречи на това, което казвам, че вярвам. Помогни на всяка област на моето същество да се превърне в свидетелство за Твоята благодат и любов. Амин.

Какво послание изявява животът ви на хората около вас?

Ако някой само наблюдаваше как живеете, щеше ли да види Христос отразен във вас?

Ресторанта бе слабо осветен. Сервитьорката приемаше тихо поръчките на клиентите. Един от тях ѝ подаде химикалка с вградено малко фенерче и добави:

– За да можете да виждате по-добре в тъмното.

Лицето на сервитьорката грейна. Тя започна да се движи между масите радостна. Беше очевидно, че е възхитена от подаръка.

Мъжът, който ѝ подари химикалката, когато стана от масата намигна на седящия до него и каза:

– Мисля, че се развесели, когато ѝ дадох химикалката. Оправи ѝ деня!

Божият дар на светлината озарява дните ни. Исус е най-висшият дар на светлината. Той дойде на света, за да го спаси.

Бог ни е дал този дар, защото ни обича.

Когато приемем Христос като наш Спасител, греховете ни се прощават и ние имаме общение с Него.

Исус озарява живота ни за цяла вечност.

Той каза:

– Аз съм светлината на света; който Ме следва, никак няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Като вярващи в Исус, ние сме светлината на света.

Когато получим дара, който Бог ни е дал чрез Христос, можем да ходим в Неговата светлина и „нека нашата светлина свети пред човеците“.

С Него като наш източник, нека светим за Него днес!

Когато Сава слезе от лодката на индонезийския остров, той усети духовния мрак на това място. Тамошният народ практикуваше комбинация от магьосничество и ислям.

Сава скоро бе завършил библейско училище и бе готов за работата, към която Бог го бе призовал, да достигне тези островни хора за Христос.

Сава проповядваше смело:

– Обърнете се към Христос. Изгорете идолите си и мощите от стария си живот.

Един мюсюлманин изгори идола си, в който имаше свитък от Корана.

Когато радикалните мюсюлмани чуха за опожаряването на Корана, те докладваха за Сава на служители на района.

Той бе арестуван.

Биха го жестоко и Сава изпадна в кома.

Скоро след това той умря от раните си, но смъртта не сложи край на служението му.

Когато историята му бе разказана в родното му село, един мюсюлманин прие Христос като свой Спасител.

Петдесет и трима селяни взеха решение да завършат библейско училище. Седем от тях поискаха да бъдат изпратени като мисионери в село, където Сава бе умъртвен.

Надявайки се да потушат евангелския огън, селските служители отнеха живота на Сава, но дори в разгара на насилието Божията ръка работеше.

Днес пламъците на Евангелието горят ярко в това село.

„Остави светлината включена.“

Това е, което всички, които следват Христос, трябва да се стремят да направят, когато загърбят този свят.

Един отдаден християнин оставя светлината включена за един свят, който се губи в тъмнина.

Това се нарича оставане на наследство.

Често чуваме за известни хора, които оставят след себе си наследство в киното, спорта или някаква друга публична арена, докато животът на много християнски светци угасва в анонимност, верните им светлини все още горят ярко по целия свят.

Тяхното наследство от вяра, почтеност, надежда и любов не може да бъде заличено от смъртта им.

Всъщност смъртта може дори да увеличи пламъка, защото такова наследство често е доброволно имитирано от тези, които остават.

На Георги за първи път ми предстоеше операция.

Той бе уплашен. Страхуваше се, че няма да оцелее.

В този момент Георги погледна към майка си и я попита:

– Ще умра ли?

Тя отговори:

– Хвани се за Божията ръка и се бий, както никога досега.

Насърчението ѝ не свърши до тук.

Тя увери сина си:

– Аз и баща ти ще бъдем тук през цялото време.

Тази жена бе като фар на вярата за сина си в един от най-мрачните му моменти.

Тя го насочи към единствения Източник на светлина и утеха и това бе Бог.

Майка, която насърчава сина си не само да се моли, но му казва, че му предстои битка, в която няма да бъде сам. Освен това той трябва да се бие и да почива на раменете на Този, Който се бие заедно с него.

Тодор крачеше в пустинята. Скоро денят щеше да приключи и щеше да стане хладно. Нужен му бе огън.

Той пречиства водата, а топлината и светлината дават комфорт, и възстановяват увереността в човека.

– От тези предимства на огъня се нуждая и в духовния си живот, – каза си Тодор. – Сезоните на дивата природа ни правят уязвими към негативните нагласи. Скръбта, гневът и разочарованието могат да ме заслепят за надеждата за Божията вярност. Божият огън поглъща тези опасности.

Тодор се усмихваше в хода на разсъжденията си.

– Какво представлява Божият „огън“ в личната пустиня? – запита се той.

Замисли се и бързо намери отговора:

– Това е не друго, а страстното и жертвоготовно поклонение ….. Цялостното, поклонение държи погледа ми върху красотата и истината на Исус Христос в трудни времена. Това поддържа сърцето ми пламтящо от любов и обожание. Това е огънят, който пази скръбта, гнева и разочарованието далеч от сърцето ми.

Бог ни е дал Светия Дух, кръщавани в Него по благодат.

Духът на поклонение идва от Бога като дар.

Нашата работа е да поддържаме този огън горящ.