Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.

Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:

– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.

Той не се повлия.

Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.

Тя не проработи.

След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.

Той беше в 1% от пациентите.

Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.

Винаги е бил учен:

– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.

– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.

Един ден той разсъждаваше на глас.

– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.

Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.

Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.

Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.