Наско израстна в бедно семейство. Бяха много деца, а баща им ги бе напуснал при неговото раждане. Майка му едва смогваше да ги изхрани.

В квартала имаше банди, които силно повлияха на Наско. Той ежедневно наблюдаваше употреба на наркотици, проституция и насилие.

Наско постоянно се биеше с деца на неговата възраст. Бе приет в център, където се грижеха за такива като него, но той не се отказа от старите си навици.

При едно сбиване, приятел на Наско изпадна в кома.

Бе отведен в офиса на центъра, който го бе приютил, за да изчака полицията.

Наско се страхуваше:

– Край сега ще ме изключат от програмата.

Тогава програмният директор отправи към Наско променящо живота послание:

– Не е нужно да се бориш, за да привлечеш внимание. Христос те обича и ние те обичаме.

Въпреки че бе отстранен, не бе изключен и не влезе в затвора.

Наско се терзаеше:

– Пропилях най-добрата си възможност в живота.

Но тези около него не го изоставиха.

Приятелят му се събуди от комата.

Бог винаги е готов да ни прости и възстанови, дори когато сме мъртви, криви или счупени.

Ако обстоятелствата, в които се намираме, са по наша вина, има прошка и изкупление за всеки от нас.

Нищо не е твърде голямо или лошо за Бог, за да прости и изкупи.

Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.

Нели седеше на пода в офиса си. Тя бе заобиколена от файлове, документи, кутии със снимки и чекмеджета пълни с какво ли не.

Нели реши:

– Трябва да разчистя този хаос. Най-после и на него му дойде реда. Това е чудесно хрумване.

Тя започна с много енергия и надежда, но по средата на работата усети умора.

– Толкова много боклук се е натрупал, няма свършване, – изпъшка Нели. – Де да можех да затворя очи и като ги отворя, всичко да е подредено.

Боклуците я обезсърчиха.

Всички ние имаме развалини в живота си: физически, умствени, емоционални и духовни. Усещаме, че е непосилно да ги разчистим. Това може да ни спъне буквално и преносно, но Бог винаги ни подкрепя и ни помага. Той отваря очите ни за да видим развалините, които са се натрупали в живота ни.

Нужно е да работим систематично и да развиваме добри навици, за да бъде всичко под контрол.

Нека не се обезсърчаваме. Бог е с нас и нищо не е невъзможно, стига да е по Неговата воля.

Когато Елена излезе от офиса си, видя възрастен мъж в инвалидна количка.

Той бе облечен в захабени дрехи и понамирисваше малко, явно не се бе къпал скоро.

Горкият човек, мъчеше се с инвалидната си количка да изкачи малък наклон.

Наоколо имаше толкова много хора, но никой не му се притече на помощ.

– Щяха ли да реагират по друг начин, ако външно изглеждаше по-добре? – запита се Елена.

Внезапно я осени вдъхновение и без много да му мисли, забута инвалидната количката по наклона.

– С радост му помогнах и мрачните мисли , които ме бяха обзели на работата ми, изчезнаха, – каза си Елена.

Какво правим ние в ежедневието си?

Толкова зацикляме в себе си, че не обръщаме внимание на хората, които в този момент се нуждаят от помощ.

Който търси добро, ще намери благодат.

Лени бе чистачка в офиса на една сграда. Бе известна с това, че ходеше много бързо. Така тя лесно избягваше хората.

Наранена от това, че е бедна, Лени не можеше да понесе снизхождението на околните.

За това преминавайки край другите с едната си ръка покриваше част от лицето си.

Тя се срамуваше:

– Не съм като нормалните, красива и образована като тях.

Един ден една млада жена от офиса предложи на Лени:

– Хайде да станем приятелки.

Лени не повярва, че някой може да ѝ предложи такова нещо, но се съгласи.

Постепенно самочувствието ѝ започна да се оправя.

Може би живеем, криейки това, което чувстваме. Навярно сравнявайки се с другите намираме:

– Не съм така начетена и изглеждаща приятно.

Има Един, който ни обича и може да ни освободи от нещата, които безпричинно ни причиняват срам и това Исус.

Той протяга ръка към нас, за да ни помогне.

Позволете на Господа да ви освободи от нараняването, отхвърлянето и всяка тегота.