Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.

Мъж се настани в хотелска стая за една нощувка. Интересното е, че той използва стаята в продължение на пет години, без да плати нито стотинка.

Този човек използваше неясните закони за наемите, за да я запази.

Отказът му да напусне в крайна сметка доведе до потенциална присъда в затвора за него.

Подобно на хазяин, който изгонва незаконен наемател, с Божията сила можем да откажем да позволим на изкушението на дявола да ни завладее.

Когато му се съпротивляваме, Бог обещава победа, както твърди Яков: „Той ще побяга от вас“.

Когато отхвърляме греха и влиянието на дявола ние „се приближаваме до Бога“.

Така ние позволяваме на Неговия мир, радост и цел да живеят по-пълноценно в нас.

Врагът не може да остане там, където Бог царува!

Виктор бе осъден на доживотен затвор. Той сподели с приятелите си:

– Копнея да живея навън, а не зад тези каменни стени.

Приятелят му Петър се опита да го насърчи:

– Исус ще запълни празнотата в живота ти.

Виктор се подигра с това твърдение:

– Това, че Исус е човек, който е умрял, но още е жив, звучи глупаво, Това е една лоша фантастика.

Мина време и скептицизмът му започна бавно да се топи.

Виктор започна да слуша християнско радио, дори започна да чете Библията.

Най- накрая той помоли Бог:

– Моля Те, откри ми се.

Тревогите и страховете на Виктор започнаха да избледняват.

Той си казваше:

– Физически съм затворен в затвор с две масивни огради, подобен на клетка, но психически съм свободен и защитен като Даниил, когато бе в ямата с лъвовете.

Скоро след това Виктор прие Исус за свой Спасител.

Каквито и да са обстоятелствата ни, включително и големите трудности, Бог никога не ни изоставя. Трябва само да се обърнем към Него.

Наско израстна в бедно семейство. Бяха много деца, а баща им ги бе напуснал при неговото раждане. Майка му едва смогваше да ги изхрани.

В квартала имаше банди, които силно повлияха на Наско. Той ежедневно наблюдаваше употреба на наркотици, проституция и насилие.

Наско постоянно се биеше с деца на неговата възраст. Бе приет в център, където се грижеха за такива като него, но той не се отказа от старите си навици.

При едно сбиване, приятел на Наско изпадна в кома.

Бе отведен в офиса на центъра, който го бе приютил, за да изчака полицията.

Наско се страхуваше:

– Край сега ще ме изключат от програмата.

Тогава програмният директор отправи към Наско променящо живота послание:

– Не е нужно да се бориш, за да привлечеш внимание. Христос те обича и ние те обичаме.

Въпреки че бе отстранен, не бе изключен и не влезе в затвора.

Наско се терзаеше:

– Пропилях най-добрата си възможност в живота.

Но тези около него не го изоставиха.

Приятелят му се събуди от комата.

Бог винаги е готов да ни прости и възстанови, дори когато сме мъртви, криви или счупени.

Ако обстоятелствата, в които се намираме, са по наша вина, има прошка и изкупление за всеки от нас.

Нищо не е твърде голямо или лошо за Бог, за да прости и изкупи.

Ставри не се стърпя и плесна с ръце:

– Гледай Нено пак се тревожи за нещо. Всичко му е изписано на лицето.

– Е, – въздъхна Никола, – тревожността е като метеоритен дъжд от „ами ако“, сякаш, небето пада върху теб.

– Да се тревожи човек, никак не е забавно, – отбеляза Асен.

– Другите смятат, че като сме християни не се тревожим за нищо, – измърмори Краси.

– Нали обикновено цитираме апостол Павел: „Не се тревожете за нищо“, – махна с ръка Слави.

– Да, но тази фраза е написана в сегашно деятелно време, внушавайки продължаващо състояние, – вдигна вежди Петко. – Това може да се възприема като: „Не позволявайте на нищо в живота да ви оставя постоянно без дъх и в тревога“.

Станимир се засмя:

– Наличието на тревожност е неизбежно, но затворът предизвикан от нея е по избор.

– Можем ли да не се тревожим? – въздъхна тежко Стефан. – Разбира се, че бихме могли.

– Всички имаме нужда от утеха и Бог е готов да ни я даде, – добави Миладин.

Всички се съгласиха.