Елена бързаше и удари една паркирана кола. Когато излезе от автомобила си, видя значителна вдлъбнатина в лъскавата червена броня на нов джип.

– Колко глупаво съм го ударила, – хвана се за главата Елена.

Сърцето ѝ сякаш падна в стомаха.

Тя бързо извади химикал и лист хартия, на която бе написала списък на продуктите, които щеше да купува. Откъсна достатъчно голямо парче от списъка, което бе празно.

И на него написа:

„Извинете, блъснах колата ви. Готова съм да поема разходите за поправката на колата ви“.

Следваше име и телефонен номер.

– Със сигурност бронята ще трябва да бъде заменена. Вероятно в размер на хиляда долара. Чувствам се толкова глупава. Съжалявам. Толкова много се срамувам, – горещи сълзи щипеха очите на Елена.

Всеки път, когато звънеше телефона ѝ голяма буца засядаше в гърлото на Елена.

Изминаха няколко седмици.

Един ден Елена вдигна телефона, без да се замисли.

– Здравейте. Аз съм Мария. Съжалявам, че ми отне известно време преди да ви се обадя, но просто исках да ви благодаря за бележката, която оставихте на колата ми, – каза непознатият глас.

— О, Боже, Мери. Благодаря, че се обадихте. Много съжалявам, че ударих колата ви. Нека поговорим за отстраняване на щетите.

– О, не за това ви се обаждам, скъпа. Просто исках да ви кажа, че оценявам любезната ви бележка.

– О, Мери, сигурна ли сте? Чувствам се ужасно за това, което направих.

– Не се притеснявайте изобщо. Лека повреда. Просто съм благодарна за прекрасният ви жест. Имайте благословен ден вие и семейството ви .

Горещи сълзи се стичаха по лицето на Елена, но сега бе по друга причина.

Това, което ѝ помогна да разбере дълбочината на Божията любяща доброта и благодат, не беше проповед или богословска дискусия.

Една дама на име Мери ѝ се обади, за да каже, че не трябва да оправя ударената ѝ броня.

Добротата не е нещо, което печелим или заслужаваме. Тя е преливане на любов, състрадание и милост в действие.

Ето така изявяваме кой е Исус и как е живял. Това е животът, който Той ни призовава да живеем.

Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.

Посъветваха го:

– Иди в заложната къща.

Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.

Докато плащаше той попита:

– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?

С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:

– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.

Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:

– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.

Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!

Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.

Спорът между Недялко и Спас бе свързан с Божия глас.

– Господ може да говори достатъчно високо, за да го чуваме, – заяви Недялко.

– Когато Бог иска да бъде чут и това, което има да ни каже е твърде важно, за да бъде пропуснато, Той го прави шепнешком, – изказа съвсем спокойно своето мнение Спас.

– Какво разбираш под шепнешком? – попита Недялко.

– При него говоренето е много тихо. Просто използваш дъха си, без да участват гласните струни, – обясни Спас. – Как създаде Бог Адам?

– Как? – нетърпеливо подметна Недялко.

– Той прошепна в праха и го нарече Адам, – тържествуващо вдигна палец нагоре Спас. – Така първият човек някога е бил шепот.

– И каква е връзката между шепота и нормалното говорене? – смръщи вежди Недялко.

Спас се усмихна:

– Когато някой говори шепнешком, трябва да се приближиш много близко до него, за да го чуеш. Всъщност трябва да доближиш ухото си до устата на човека.

– С каква цел? – продължи да пита Недялко.

– Бог иска да бъдем възможно най-близко до Него, защото ни обича, – уточни Спас.

– Не може ли по-друг начин да изрази любовта Си? – сбърчи нос Недялко.

– Спомням си, – Спас се върна много години назад, – когато бяхме малки със сестра ми, татко ни шепнеше. За да го чуем ние се приближавахме към него. Тогава той ни сграбчваше и ни прегръщаше. Бог ни прави същия номер. Ние искаме да разберем какво ни казва, а Той по този начин желае да разберем колко много ни обича.

Недялко само вдигна рамене, а Спас обяви тържествено:

– Всемогъщият може да ни сплаши с външния Си глас, но ни ухажва с шепот. А Неговият шепот е самият дъх на живот.

Подчинявайте се на шепота Му и вижте какво прави Той, защото нищо няма потенциал да промени живота ви така, както шепота на Бог.

Нищо няма да определи съдбата ви повече от способността да чуете Неговия тих и мек глас.

Така се раждат мечтите с Божия размер.

Ето как се случват чудесата!

Петърчо крещеше:

– Мамо, ела в банята. Тук има огромен паяк.

Майката веднага се втурна в банята и откри:

– Въпросният паяк е по-малък от нокътя на кутрето ми, – въздъхна тя. – Ако никога не е виждал наистина голям паяк, тогава този с неговия размер ще му изглежда голям.

Ако преди сме познавали само любовта и грижата на друг човек, тогава можем да си мислим, че това е най-голямото, което любовта и грижата могат да бъдат.

Когато се сблъскате с Божията любов и грижа за вас, всичко останало бледнее в сравнение с нея.

Михаил бе явно огорчен:

– Живеем в свят, където ценят колко голяма е заплатата ти, имаш ли кола, вила, къща и кой стои зад гърба ти.

Крум се усмихна скептично:

– Звучат като големи и невъзможни за изпускане.

– За това така и гледаме на борбите в нашия живот, – смънка Трифон. – Победите ни са незначителни, ако не са признати от другите.

– Това не е така, – съпротиви се Григор. – Най- мощните действия се извършват в така наречените „незначителни“ борби. Животът, нещастието, изолацията, изоставянето и бедността са бойни полета, които имат своите герои, макар и непризнати от този свят.

Методи, както винаги вземаше думата последен, но всички очакваха, че ще каже нещо мъдро.

Така стана и сега.

– Не размерът на публиката или количеството аплодисменти определят стойността на постиженията ни. Живейте живота си пред истинския Бог с вяра, надежда и любов, въпреки че няма да получите похвали за това. Не забравяйте, че вашият истински характер е това, което правите, когато никой не ви гледа.