Архив за етикет: състрадание

Гледайки нагоре

Повече от десетилетие Георги бе затворен в къщи поради хронично заболяване.

По-голямата част от времето прекарваше в леглото.

Обикновено втренчваше поглед в празните стени, очаквайки да се оправи.

Един ден, когато му бе много тежко, реши:

– Ще прекарвам всеки ден по петнадесет минути без разсейване от социалните мрежи.

Така всеки ден поглеждаше към небето, защото само това можеше да вижда от леглото си.

През всичките дни, в които го правеше, не виждаше две еднакви небеса.

Залезите бяха славно тържество на огнени нюанси, но дори и в облачни дни сивите тонове се променяха едва доловимо, намеквайки за движение под повърхността.

Отначало това го кара да се замисли за своята малка стойност във вселената:

– „Когато гледам на Твоите небеса … Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?“

Размишлявайки върху Божието майсторство на творението, той се замисляше, колко много почит ни е дал Бог като хора:

– „Поставил си го господар над делата на ръцете Си. Всичко си подчинил под нозете му“.

Ежедневно Георги живееше в парадокс. Чувстваше се относително незначителен, но въпреки това да знаеше, че има дадена от Бога цел, дори от леглото, когато бе физически слаб.

Всеки ден небесата ни прогласяват Божията слава, състрадание и грижа.

Да им помогнем да Го познаят

Сара не харесваше Катя. Причината бе, че тя се държеше грубо с нея.

Един ден, когато Катя чу за евангелизаторска среща в църквата, тя попита Сара:

– Мога ли да дойда със теб?

– Ще видя, – отговори безразлично Сара.

Дните минаваха и темата сякаш беше забравена, но Бог не беше забравил.

Веднъж, докато Сара се молеше, един въпрос прониза мислите:

– Кога ще отговориш на Катя?

Така Бог изобличи Сара, че няма истинско състрадание към момиче, което нямаше истинско духовно разбиране за нещата.

Бог е милостив, състрадателен и дълготърпелив. Той се грижи за благополучието на всички хора, независимо какво са направили.

Нека разширим Божието състрадание и към другите, като им помогнем да Го познаят.

Утеха в обещанията му

Недялко бе озадачен, коментарите на съучениците му бяха обезкуражаващи.

Изглежда имаха много проблеми.

Недялко не се въздържа и попита:

– Ако сме християни, защо сме толкова унили? Не знаем ли как всъщност свършва всичко това?

Той имаше предвид обещанието за вечен живот в Христос, но също и многото обещания в Библията за Божията грижа на Неговия народ.

Преподавателят просто се усмихна и продължи нататък.

Един ден Недялко бе ударен в живота. Загуба на работа, скръб, болест и други неща го накараха да се чувства обезсърчен.

Да, Божите обещания са утешителни и истинни, но те не обещават лесен живот.

Когато срещаме други, които преминават през трудности, Светият Дух може да ни помогне да отвърнем с любов и състрадание, а когато изпитваме скръб, можем да си спомним утехата на Божите обещания.

Състрадателно разбиране

Виктор бе стрелец бомбардировач по време на Втората световна война.

Самолета му бе свален, а той бе заловен. Няколко месеца Виктор бе военнопленник.

Той рядко говореше за преживяното, но тези, които го познаваха преди войната казваха за него:

– Виктор безгрижен младеж с лъчезарна усмивка.

Но военните му преживявания го бяха превърнали в капризен и затворен човек.

Синът му Марко не го разбираше, но един ден му попадна книга, в която се разказваше за въздушните битки.

Едва тогава Марко разбра физическата и психологическата цена, платена от такъв тип летци.

От тогава състраданието към баща му се засили.

Така и Исус не просто разбираш нашите борби, Той знае как се чувстваме във всяка ситуация.

Помислете, Исус знае какво изтърпяваме. Той е бил изкушаван, както сме и ние.

Да се ​​научим да имаме състрадателно сърце като Исус е чудесен начин да покажем любов към онези, които се нуждаят от Него.

Нека Бог ни даде, чрез Светия Си Дух, разбиращо сърце, което протяга ръка към другите с любов и милост.

Като чума

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.